Определение № 235 от 27.10.2022, Районен съд - Котел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Котел, 27.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йовка Ж. Бъчварова като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело № 20222210100426 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Г. Г. К. против решение по протокол № 21005/20.09.1994г, постановено по преписка № 2071/1992г. на ОбСЗ Котел (тогава ПК Котел).

Жалбоподателката твърди, че е наследник на Г. В. Х., наследниците на когото били заявили за реституция притежаваните от него земеделски земи в землището на село Градец, община Котел. По заявлението била образувана преписка № 2071/29.02.1992г. на ПК Котел, по която било постановено решение № 2005/20.09.1994г., което не било подписано от членовете на комисията и се твърди неговата нищожност. С решението се отказвало възстановяване на имотите. Това решение не било съобщено на наследниците.

Моли съда да го прогласи като нищожно или да го отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от адвокат Д. П. от АК Сливен, който поддържа жалбата. Претендира присъждане направените по делото разноски, съобразно представен списък.

Ответникът по оспорването ОбСЗ Котел не изпраща представител в съдебно заседание. Жалбата се оспорва в писмено становище. Обжалваното решение не било от категорията на „признавателните“ и нямало конститутивно действие, като се развиват неясни съображения. През 1994г.

ПК била установила, че не можело да бъде признато правото на възстановяване на конкретни имоти, тъй като приложените документи не отговаряли на нормативните изисквания към него момент, без да се сочат конкретните изисквания. Оттогава били изминали 28 години, през който 1 период никой от заинтересованите не бил реагирал. Щом жалбоподателката разполагала с решението, то било невярно твърдението ù, че същото не ù било връчено. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Реституционната процедура пред ПК Котел е започнала по заявление, подадено на 28.01.1992г. от Г. Х. С. – като наследник на Г. В. Х., за възстановяване на собствеността върху двадесет и три земеделски имота, находящи се в землището на село Градец, община Котел. Подадено е и второ заявление – от 29.02.1992г., с описание на същите имоти, което е зачекнато с кръст и е написано „навалидно“.

Към заявлението са приложени удостоверения, издадени от Кметство село Градец, въз основа на емлячния регистър за записаните на името на Васил Хъндърчев непокрити земеделски имоти. Върху едно от удостоверенията също е написано на ръка, че е невалидно. Приложено е удостоверение за наследниците.

По заявлението е образувана преписка № 2071/29.02.1992г. на ПК Котел.

Приложена е извадка, наименована данни от решение по чл.18ж, ал.1 (от ППЗСПЗЗ), взето по протокол № 220005/20.09.1994г., с което всички заявени за възстановяване имоти са отнесени в графа „непризнати”. Като мотиви е изложеното следното : „ОбПК не признава документа от 1934г. – емлячен регистър“. Документът съдържа две страници, на всяка от която е поставен печат на ПК.

От представените в съдебното производството удостоверения за наследници явства, че жалбоподателката Г. К. е наследник на Г. В. Х., починал на 04.04.1953г.

Изложените факти съдът установи след анализ на приобщените писмени доказателства, които съдът кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Производството по делото е недопустимо и следва да се прекрати, тъй 2 като липсва предмет. В преписката не е налично решение, носещо белезите на индивидуален административен акт, съобразно действащия към него момент Закон за административното производство (обн, ДВ, бр. 90 от 13.11.1979г, отм, ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г, в сила от 12.07.2006г, с изключение на глава трета, раздел II, отм, в сила от 1.03.2007г.) и който да е годен да бъде обжалван по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Документът, наименован „данни от решение“ не може да се приравни на решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, независимо от поставените върху него печати на ПК, привидно създаващи впечатление, че по преписка е постановено решение, с което е отговорено на заявлението/заявленията. Дори не са посочени имената на членовете на комисията, участвали във вземане на решението, пресъздадено в приложения по преписката документ. По същество липсва волеизявление на органа по реституция, следователно жалбата е насочена срещу несъществуващ административен акт. По идентичен случай се е произнесъл АС Сливен с решение № 2 от 19.03.2021г., постановено по КАД № 19/2021г.

Макар и в настоящото производството, с оглед изхода му, съдът да няма правомощие да дава указания на административния орган, последният, след връщане на преписката, следва да постанови решение по заявлението. Ако административният орган продължава да бездейства, заинтересованите страна разполагат с редица механизми, посочени в АПК и ЗСПЗЗ, за да се защитят срещу продължилото вече 30 години бездействие.

Поради това, че съдът оставя жалбата без разглеждане, неоснователна е претенцията на жалбоподателката да присъждане на разноски.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. Г. К., ЕГН **********, **********, срещу документ, наименован „Данни от решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ по протокол 22005/20.09.1994г. за заявление с вх. № 2071/29.02.1992г.“ и прекратява производството по делото като недопустимо.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г. Г. К. за присъждане в нейна полза на направените разноски в размер на 300.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд 3

Сливен с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 4