Определение № 188 от 08.10.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Габрово, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Попов като разгледа докладваното от Пламен Попов Частно наказателно дело № 20264200200321 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Постъпила е жалба от Г. Д. С. от гр. Габрово, чрез пълномощника адв. Р.

Б. от АК Габрово, против постановление на ОП Габрово от 25.06.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по Следствено дело № 20/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Габрово, водено за престъпления по чл. 123 от НК и чл. 282 от НК.

В жалбата се твърди, че не са налице данни за прекратяване на наказателното производство, като атакуваното постановление противоречало на закона и събрания по делото доказателствен материал. Прокурорът си позволил едностранно да тълкува част от доказателствения материал, като извел грешни правни изводи по повод повторната и допълнителната строително-техническа експертиза. Вътрешното убеждение на прокурора било нарушено и през призмата на липса на коментар на редица гласни и писмени доказателства, както и защо приема едни изводи за сметка на други, т. е. не направил в своята пълнота анализ на всички събрани по делото доказателства.

Наблюдаващият прокурор дори извел вътрешно противоречиви изводи, за да аргументира тезата си. Същият по никакъв начин не се съобразил с изложените от ГОС и ВТАС съображения при мотивирането му на оспорвания акт. От последното връщане на делото, така и не ставало ясно същият, със способите и средствата предвидени в НПК, дали се е опитал да събере други доказателства или да предявява отново досъдебното производство, което било в нарушение на съдопроизводствените правила. Будело съмнение защо наблюдаващият прокурор единствено обсъждал показанията на свидетели, които били заинтересовани пряко да не носят наказателна отговорност, но не 1 и да обсъди показанията на други свидетели, които ясно посочвали какви нарушения са били допуснати от строителя и този, който е следвало да контролира последния. Не било ясно защо наблюдаващият прокурор не се е опитал да достигне до това, до което е достигнал Софийски апелативен съд във връзка с осъждането на Община Габрово и на строителя във връзка с въззивното гражданско дело, което в момента било в процес на обжалване пред ВКС. Осъдителните изводи на гражданския съд сами по себе си означавали, че наблюдаващият прокурор не е направил всичко, което зависи от него, за да събере и да разтълкува правилно доказателствата по делото. По тази причина били налице сериозни съмнения в поведението и безпристрастността на наблюдаващия прокурор, които не можели да се аргументират просто с твърдението, че такова е неговото вътрешно убеждение, след като същият именно необсъждайки редица релевантни доказателства и отказвайки да събере други такива, стигнал до грешни изводи.

Подходът на прокурора можело да постави под въпрос дали не се цели изтичане на абсолютната давност за деянието, вместо да се търси обективната истина. Следвало да се посочи упоритостта на държавното обвинение да прекратява постоянно настоящото производство, без да се съобразява с наведените доводи от Окръжен съд Габрово и Апелативен съд Велико Търново в нито един момент. Следвало да се отбележи от една страна, че в атакуваното постановление наблюдаващият прокурор констатирал (на стр.9), че бившият главен архитект на гр. Габрово е издал Разрешение за строеж № 172/17.11.2015 г. на въпросния обект въз основа на одобрения инвестиционен проект, който включвал и част "план за безопасност и защита", констатирал, че този план не съответствал на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и в частност във връзка с нормите на чл. 30, ал. 1, 2 и 3, чл. 48, чл. 49, т.1.1.2 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от наредбата, но не приел, че така издаденото разрешение за строеж е било издадено в противоречие с нормативно разписаните правила. Вследствие на същото се стигнало до започване извършване СМР в обекта. Правомощията на прокурора се свеждали не само до права, но и до задължения, когато се установявало нарушаване повелите на закона. Неизследването на този въпрос, защо е издадено строително разрешение при условие, че не са били налице основания за издаване, будело съмнение по какви причини наблюдаващият прокурор не е изследвал тези въпроси и не е предприел предоставените му и вменени и в задължения правомощия. Въз основа на изрично издаденото разрешение за строеж, наблюдаващият прокурор бил длъжен да изследва през тази призма дали не е осъществено деяние по смисъла на чл. 282 и следващите от НК от страна на главния архитект, което отново не залегнало в мотивите му.

Следвало да се уточни, че при всяко едно връщане на делото от страна на съда към прокуратурата, същата директно издавала акт, с който продължавала да прекратява производството. Определенията на съда обаче се явявали нови материали по делото, които не били предявени, т.е. в нарушение на закона 2 прокурорът ограничавал правото на защита на С. да се запознае с актовете на Окръжен съд Габрово, респективно на Апелативен съд Велико Търново, и така били нарушени правата и на другите пострадали. От друга страна, следвало да се отбележи, че на предявяване на материалите по делото от 20.10.2023 г. били направени доказателствени искания, каквито имало и при предходните предявявания. Те били отказани от наблюдаващия прокурор.

Доказателствените искания били по повод събиране на доказателства, в унисон с разпоредбата на чл. 13, чл. 14, чл. 102 и чл. 107 от НПК.

Пострадалата поискала задаване на допълнителни въпроси към последната комплекса експертиза. Правело впечатление, че по никакъв начин групата свидетели, които стоят извън Община Габрово и/или нямат нищо общо с участието по изпълнение на СМР, не били разпитани къде точно е било намерено тялото на пострадалия. Свидетелката Й.Хр. не била разпитана относно тези обстоятелства, макар същата да заварила мъжа си да лежи на местопроизшествието. Налице била една тенденциозност по отношение на цялото досъдебно производство от момента на образуването му до момента на всяко едно прекратяване, като съществували основателни съмнения по "потулване" на случая. Наблюдаващият прокурор дори не коментирал тази комплексна експертиза и направените искания за събиране на доказателства, което преграждало правото на защита на пострадалите да инициират събирането на такива. Изводите на наблюдаващия прокурор по отношение на настоящото прекратяване били вътрешно противоречиви и непълни, а на места същият не се съобразил с указанията, както на ГОС, така и на ВТАС. В конкретния случай следвало да се посочи, че наблюдаващият прокурор на стр.

3 (ред 5-ти и 6-ти) заявил, че: "след приключване на работния ден, работните участъци плътно се заграждали.". Тези констатации наблюдаващият прокурор аргументирал още веднъж със свидетелските показания на заинтересования технически ръководител свид. В., но те се отнасяли към месец ноември 2016 г.

(стр.11 от постановлението, предпоследен абзац). Той бил заинтересован дотолкова, доколкото именно той се явявал лицето, което трябвало да отговаря в случай на възникнал инцидент. Прокурорът по никакъв начин в нито един момент не си позволил да коментира кои лица са заинтересовани като свидетели и кои не са. Решил да коментира в случая само една определена група свидетели - общински служители, отговарящи за техническото ръководство и за надзора. Този подход на прокурора будел основателно съмнение в неговата безпристрастност. Не ставало ясно защо прокурорът се доверявал на свидетеля В. (който бил заинтересован и неговите показания били дадени и с цел да избегне носенето на отговорност), за сметка констатациите на вещото лице Б.Ст., погледнати и през призмата на извършваните огледи. В огледните протоколи не било констатирано не просто да е нямало плътни ограждения около обекта, но изобщо да е имало дупки, или поставени каменни блокове, в които да се поставят строителните платна, за да се прегради плътно обекта. Не било установено в огледните протоколи да е имало осветителни тела в непосредствена близост до шкарпирания терен.

3

Не ставало ясно защо прокурорът премълчавал тези обстоятелства, но се доверявал на заинтересования свид. В., спрямо който евентуално именно прокурорът трябвало да поиска да бъде привлечен към наказателна отговорност, като технически ръководител на обекта. Към датата на инкриминираното деяние не били събрани доказателства, които да аргументират тезата, че имало поставени плътни ограждения, каквото било изискването на специалната наредба. Прокурорът на нито едно място не обсъдил обстоятелството дали този свидетел В. или свид. И. или К. не се явяват заинтересовани лица. Тук трябвало да се зададе и логичния въпрос, налице ли е заинтересованост от страна на вещото лице Б.Ст., както можело да е налице по отношение на лица, които могат от едно процесуално качество да получат друго. През цялото време наблюдаващият прокурор си позволил да говори за пострадалия Хр. като нарушител, но нямало влязъл в сила административен акт или констативен протокол, който да аргументира извод за наличие на нарушаване при преминаване през строителния обект. След като през цялото време се акцентирало защо Хр. не е изпълнявал разпореждания, оставал въпросът как са констатирани тези негови нарушения - със свидетелски показания на заинтересовани лица или със съставяне на АУАН или констативен протокол. Наблюдаващият прокурор решил да опровергае заключението на вещото лице Ст., което се базирало и на първоначалните огледи и снимки (обстоятелства, които установявали действителното положение), като същият противопоставил тези обективни находки с показанията на заинтересованите свидетели В., И. и К.. През цялото време наблюдаващият прокурор се опитвал да акцентира, че пострадалият Хр. е преминавал през нерегламентирана пътека. Нямало забрана за това, хората свободно да се предвижват на територията на Община Габрово. Участъкът, през който била изградена тази пътека, окачествявана от държавния обвинител като "нерегламентирана", не е била незаконна. Целта на използваното понятие "нерегламентирана" идвало само и единствено да омаловажи незаконосъобразното поведение на конкретни лица, натоварени с конкретни задължения, за сметка на пострадалия, представяйки неговото поведение като единствена причина за настъпване на леталния изход. Не е била преградена възможността на пострадалото лице да премине през строителния обект, за да подходи към т.нар. "нерегламентирана пътека", която следвало да бъде така или иначе премахната /съществувала е в строителната линия на обекта/. Дори да не се касаело за пътека, а за обикновен терен, на който могат да играят например деца и в непосредствена близост до тях да е процесната строителна площадка, същата следвало да бъде преградена. Задължение на строителя било да обезопаси линейния строителен обект с плътни строителни платна по неговото протежение, за да се изпълнят законовите изисквания. След като се касаело за терен, който попада в урбазнизирана територия, всякога съществувало задължение за обезопасяване. Без правно значение било обстоятелството какви актове е имало издадени от Община Габрово във връзка с безопасните условия на труд. От значение било спазването на тези, 4 които са от национално естество. Незнанието на закона не оправдавало нарушаването му. Касаело се за професионалисти, които се предполагало, че познават собствената си материя, в която са ангажирани да осъществяват дейност, носеща риск и представляваща източник на повишена опасност.

Прокурорът не направил разграничение между ненормативен акт, какъвто се явявал "план за безопасност и здраве" и нормативен акт - Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и в частност във връзка с нормите на чл. 30, ал. 1. 2 и 3. чл. 48, чл. 49, т. 1.1.2 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от наредбата и чл. 74, ал. 1 от Закон за устройство на територията. Този подход на прокурора отново будел съмнения в неговата безпристрастност и представлявал индиция за фаворизиране на определено лице/лица, на чийто показания той изцяло черпел прекратителните си изводи, без да аргументира защо не приема доказателства, които са в обратния смисъл на тези заинтересовани лица. Противоречието в изводите на прокурора идвало до там, че на стр. 4 (последен ред) в атакуваното постановление той акцентирал, че на пострадалия Хр. му било препоръчано да не минава през "нерегламентираната пътека". При липсата на конкретна забрана за преминаване през определен участък, не можело да се забрани кой от къде да се предвижва. Препоръката не била като задължението.