Решение № 381 от 26.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. С., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500273 по описа за 2025 година

Производството е по чл.2 58 -273ГПК.

С обжалваното решение №67/23.04.2025г по гр.д. №283/2024г районен съд –Д. е отхвърлил предявения установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.77 и чл.79 ЗС по вписана искова молба, дв.вх. № 745, вх. рег. 752, акт № 99, том I, Д № 436/10.07.2024г., предявена от 1)А. И. Ц., с ЕГН **********, от гр. С., ул. Е. № 10, вх.А, ет. 5, ап. 13 и 2) М. И. Ц., с ЕГН **********, от с. Б.,общ. Б., обл. С., чрез пълномощник адв. Ж. Ч.,от гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. А. К. № 10 да се установи по отношение на 1) Р. М. Ц., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б. обл.

С.; 2) К. А. Ц., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б. обл. С. и 3) В. Ф. Ц., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б. обл. С., че ищците са собственици по давностно владение, с начало 01.01.1970г. в продължение на повече от 50 години на поземлен имот с пл. № 57, с площ от 112 кв.м., от които 39.70 кв.м. застроена площ със селскостопанска постройка и незастроена площ 72.30 кв.м., в кв.12 по плана на с. Б., одобрен със Заповед № 349/15.12.1988г., при граници и съседи: изток – УПИ - VI - 47 - А. Ч. и А. У.; запад – имот, с пл. № 55 наследници на И. И. Ц.; север - улица; юг – имот, с пл. № 58 - наследници на З.

К. ( допуснато изменение на иска, с протоколно определение № 63/21.03.2025г., съобразно заключението на вещото лице по приета СТЕ), като неоснователен и недоказан като е приел като неразделна част от решението Приложение №1 от допълнително заключение на вещото лице инж. Ал. С., на което на Скица № 28/23.04.2024г. на отдел ТСУ при община Б., извадка от действащия регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед 1

№349/15.12.1988г., в жълт цвят е повдигната съществуващата стопанска постройка, в червен цвят са означени съществуващите стари дувари под стопанската сграда и в кафяв цвят подпорната стена от автомобилни гуми .Със същото решение е осъдил А. И. Ц. и М. И. Ц., да заплатят на В. Ф. Ц., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б. обл. С., разноски по представен списък по чл.80 ГПК в размер на1900 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1461/07.05.2025г от А. И. Ц. и М.

И. Ц. чрез адв.Ж.Ч. против решение №67/23.04.2025г по гп.д. №283/2024г по описа на районен съд –Д.. Счита ,че доводите на районния съд са шаблонни и формални с оглед предявения иск- налице ли е давностно владение с оглед способ за придобиване на собственост по смисъла на чл.77 и чл.79 от ЗС.Счита ,че от СТЕ и гласните доказателства е безспорно установено по делото че доверителите му владеят процесния имот –селскостопанска сграда с бетонова основа /дърварник / и прилежащата част към нея ,непрекъснато в продължение на повече от 50 години ,считано от 01.01.1970г до този момент.

Доверителите му, които са ищци, са съсобственици на поземлен имот с пл.

№55,в кв.12 по плана с.Б.,общ.Б. ведно със построената в нея двуетажна жилищна сграда продадена от родителите ни Ш. и Б. Ц.и,който имот граничи със спорния имот с пл.№57.Твърди ,че тази къща е строена 1968/1969г/видно от нотариални актове №145 и №146/20027г.В съседния имот с пл.№57 с площ от 112 кв. в кв.12 по плана на с.Б. одобрен със заповед №349/15.12-1988г при граници и съседи :изток -УПИ-\/1-47-А. Ч. и А. У.,запад-имот с пл.№55наследници на И. И. Ц./бащата на ищците/,север улица,юг-имот с пл.№58наследници на З. К..Твърди ,че в този имот е имало построена къща от родителите на ищците преди 1960г и съборена 1970г като на мястото на нея от останалите стари дварове е построен от дърварник/селскостопанска постройка/с площ от 39.70 кв.м и си съществува към момента като си поставят дърва ,която се владее непрекъснато ,спокойно ,а самият имот с площ от 72.30 кв.м твърди ,че първоначално е бил скат и облагороден със вдигане на бетонни стени и със гуми за самото му изравняване и засяване с трева/и косене/ от ищците .Твърди ,че последните са изградили три стени насипвали са пръст ,тъй като имота е с голяма денивилация и през тези 50 г. никой не е оспорвал тяхното владение върху процесния имот. Твърди ,че въпросната стара къща ,която е била близнак –от едната страна са били бащата на ищците и самите ищци до 1970г и постепенно са построили в съседния имот нова къща и са се установили да живеят в нея ,а на мястото на старата къща са изградили въпросната дървена постройка /дърварник / Моли въззивния съд да даде вяра на свидетеля К. Д. без родство за страните, който потвърждава по един безспорен и категоричен начин за горепосочените обстоятелства .Моли въззивния съд да не дава вяра на св.А. У. ,който има спорове с ищците и неговите показания са предубедени .Свидетелски показания на св.Т. М.ва е сестра на ответника Р. Ц.,а св.И. техен братовчеди ,счита техните показания за заинтерасовани и предубедени.Поради това моли да бъде отменено обжалваното решение на районен съд –Д. и уважени предявените искове като основателни и доказани.Претендира за направените разноски по водене на делото.

2

В законния срок е постъпил писмен отговор от В. Ф. Ц., Р. М. Ц. и К.

А. Ц. чрез адв. И. Г. ,който моли да бъде потвърдено обжалваното решение на районен съд –Д. като законосъобразно и обосновано постановено .Счита ,че по делото са представени и приети писмени доказателства, установяващи правото на собственост на доверителите му (нотариални актове - констативен и за покупко-продажба). Установява се също така, че в разписния лист на с. Б. процесният имот е записан като собственост на бащата на ответника Р. Ц., който се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. При това положение и съгласно правилно разпределената доказателствена тежест, направена от РС-Д., ищците счита ,че е следвало да докажат, че са придобили собствеността на основание твърдения придобивен способ - давностно владение. Счита ,че изрично следва да се отбележи, че претенцията е за имот пл. № 57, кв. 12 по плана на с. Б., с площ от 112 кв.м., а не единствено да селскостопанската сграда - дърварник построен в него. Твърди ,че по делото пред първоинстанционния съд са били разпитани две групи свидетели водени от ищците и водени от ответниците. Тези две групи счита ,че са дали идентични показания относно това, кой е ползвал дърварника, кога са поставени гумите, използвани като подпорна стена, и кой е насипвал пръст зад поставените гуми - това са ищците. Доколкото претенцията на ищците е за придобиване по давност на имота, а не на селскостопанската сграда като самостоятелен обект на собственост, то показанията на всички свидетели опровергаха наличието на обективния елемент от фактическия състав на придобивния способ - давностно владение на имота за достатъчен срок.

Според всичките свидетели гумите са поставени преди 2 до 4 години. Счита ,че ако се приеме поставянето на гуми и насипването на пръст като демонстрация на собственически права, то очевидно не е изминал посочения от закона срок от десет и повече години необезпокоявано владение, за да станат ищците собственици на основание упражняване на фактическа власт.Според вещото лице гумите са поставени извън процесния имот, а от показанията на сестрата на единия ответник това е било добре известно както на нея, така и на брат й. Това означава, че ответниците не са възприели поставеното на тези гуми като ограждащи техния имот и поставянето им не може да бъде прието като действие демонстриращо намерение за своене, именно на процесния имот, а не на имота, в който гумите са поставени, т.е липсва демонстрация и на субективния елемент от придобивния способ.Счита ,че разминаване има в показанията на двете групи свидетели по отношение на това кой е ползвал имота под стопанската сграда. Свидетелите водени от ищците твърдят, че това са били ищците и техните родители, а тези водени от ответниците, че това са били родителите на ответниците. Счита, че по отношение на установяването на тези обстоятелства, следва да бъдат отчетени показанията на единствения свидетел, непосредствен комшия до процесния имот, който винаги е живял в съседната къща- А. У.. Той е категоричен, че допреди да починат, родителите на Р. Ц. са обработвали имота под дърварника. Засявали са го с картофи, зеле, фасул. Той има непосредствени впечатления от имота и е възприел пряко демонстрацията на собственически права от страна на бащата на Р. Ц., който през 2016г. го е 3 накарал да премести телена ограда, поставена по общата граница, с 30 сантиметра по посока на собствената му къща.Той се е съгласил с това възражение и лично, със зет му е преместил оградата, т.е. уважил е претенцията на собственика. Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе като потвърди обжалваното решение на районен съд –Д.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Пред окръжен съд-С. жалбоподателите А. И. Ц. и М. И. Ц. се явяват лично и с пълномощника си адв.Ж.Ч. поддържат депозираната въззивна жалба .Представя писмена защита. Претендират разноски по водене на делото.

Въззиваемите Р. М. Ц. ,К. А. Ц. и В. Ф. Ц. ,редовно призовани , не се явяват. Вместо тях адв.И. Г. поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна ,тъй като в.л.С. установява че към 1988г не е имало в с.Б. обект/сграда/ ,годен на правото на собственост като в.л. установява ,че дори и процесния имот да е придаден към парцела на ищците,не е заплатено обезщетение на собствениците ,записани като такива в разписната книга .Счита ,че е установено ,че ищците не са упражнявали давностно владение върху процесния имот 10 години за да го придобият по давност .Установява ,че към 1988г е нямало наличие на стопанска сграда /дърварник/ и дали същия има характер на сграда по смисъла на ЗУТ.Представя писмени бележки .Претендира разноски.

Смолянският окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законния срок , с внесена държавна такса , при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

В районен съд Д. е бил предявен от А. И. Ц. и М. И. Ц. положителен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.77 и чл.79 ЗС да бъде признато за установено по отношение на Р.

М. Ц., К. А. Ц., В. Ф. Ц. от с. Б., общ. Б. обл. С., че ищците са собственици по давностно владение, с начало 01.01.1970г. в продължение на повече от 50 години на поземлен имот с пл. № 57, с площ от 112 кв.м., от които 39.70 кв.м. застроена площ със селскостопанска постройка и незастроена площ 72.30 кв.м., в кв.12 по плана на с. Б., одобрен със Заповед № 349/15.12.1988г., при граници и съседи: изток – УПИ - VI - 47 - А. Ч. и А. У.; запад – имот, с пл. № 55 - наследници на И. И. Ц.; север - улица; юг – имот, с пл. № 58 - наследници на З. К..Ищците твърдят ,че са съсобственици на поземлен имот с пл. № 55, в кв. 12 по плана с. Б., общ.Б., ведно с построената през 1968г в имота двуетажна жилищна сграда,продадена от родителите им Ш. Ц. и Б. Ц.. В имот с пл. №57, с площ от 112 кв.м., в кв.12 по плана на с. Б., одобрен със Заповед №349/15.12.1988г., при граници и съседи: изток УПИ - VI – 47 - А. Ч. и А. У.; запад – имот с пл. № 55 - наследници на И. И. Ц. ;север – улица; юг - имот с пл. № 58 - наследници на З. К., родителите им имали построена къща преди 1960г., която е била съборена 1970г. и на мястото на останалите стари дувари е 4 построена селскостопанска постройка за дърва, с площ от 60 кв.м., която твърдят ,че владеят и сега непрекъснато и спокойно, а незастроената част се ползва като ливада .Твърдят ,че в имот №57 са изградили три стени, заравнили са терена като били закарали над 5 товарни коли с пръст. След като установили, че първият ответник е продал на втория ответник имот с пл.№57 с нотариален акт № 139, том I, рег. 1140, Д №0134/09.04.2024г. на нотариус Цв.