Решение № 335 от 10.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 3261/2022
- Вид
- Решение № 335
- Подписан
- 10.05.2023
- В сила
- 10.05.2023
- Състав
- Даниела Борисова, Виктория Марианова Станиславова, Милен Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 183 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 42а · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 51 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 335 гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела Борисова
Членове:
Милен Михайлов
Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда № 101 от 10.05.2022 г., постановена по НОХД № 8095/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 95 състав, подсъдимият Р. С. Г. е признат за виновен за това, че в периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2020 г., включително, в гр. София, ж. к. „****, след като бил осъден с Решение № 224 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 473/2016 г. по описа на Костинбродски районен съд, IV – ти състав, влязло в законна сила на 16.11.2016 г., да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Р. Р. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И. А. Ч., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 25 /двадесет и пет/ месечни вноски, всяка от които по 200 /двеста/ лева, общо в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева – престъпление по чл.
183, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 54 НК, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6, вр. ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК, съдът му е наложил наказание „Пробация“, с пробационни мерки, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от една година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; безвъзмезден труд в полза на обществото – 200 /двеста/ часа годишно за срок от една година.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, Софийски районен съд е осъдил подсъдимия Р. С.
Г. да заплати в полза на държавата сумата в общ размер на 199,80 лева, от които сумата от 109,80 лева – разноски в полза на СДВР, и сумата от 90,00 лева – разноски в полза на СРС.
1
Срещу първоинстанционния съдебен акт е подадена въззивна жалба от адвокат П. К., в качеството на служебен защитник на подсъдимия Р. С. Г.. Релевират се доводи за неправилност на обжалваната присъда в частта относно наложеното наказание. Твърди се, че същото не е справедливо и не съответства на целите, закрепени в нормата на чл. 36 НК.
Навежда се оплакване, че срокът на определените пробационни мерки и допълнително наложената пробационна мярка са прекомерни. Поддържа се, че при постановяване на присъдата съставът на Софийски районен съд не е отчел наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и липсата на събрани по делото доказателства, установяващи завишена обществена опасност на извършеното деяние или на дееца При така изложените съображения се моли за изменение на първоинстанционния акт, чрез намаляване на наказанието до предвидения в чл. 42а НК минимум и прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК.
В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства от въззивната инстанция.
В законоустановения срок не е постъпило възражение срещу подадената въззивна жалба.
В разпоредително заседание от 15.09.2022 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимото лице, свидетели и/или изслушване на вещи лица, разпитани пред районния съд. За обезпечаване на правомощията на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото въззивният състав обаче е намерил за необходимо изискването на писмени документи от ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, относно наличието на образувано по неин опис изпълнително дело за събиране на задължения за издръжка със страни Р. С. Г., Р. Р. Г. и/или И. А. Ч., ведно със заверено копие от самото изпълнително дело в случай, че такова е образувано. Въззивният състав е счел за необходимо и да допусне нова съдебно – счетоводна експертиза. По отношение на допуснатата експертиза, въззивния съд указа на вещото лице да се запознае с материалите по делото /вкл. справки – извлечения от банковата сметка на И. А. Ч. при „УниКредит Булбанк“ АД/ и с тези, постъпили от ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, след което да отговори на поставените му въпроси, както следва:
Какъв е размерът на дължимата от Р. С. Г. издръжка за Р. Р. Г. за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2020 г.; Налице ли са данни за постъпили плащания на издръжката, дължима за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2020 г., от Р. С. Г., и ако са налице – в какъв размер, какво е погасено с тях по вид, размер и периоди, чрез доброволно плащане от Р. С. Г. ли са постъпили сумите или чрез прилагане на изпълнителен способ /ако да – какъв/;
Съобразявайки отговора на въпрос № 2, вещото лице да отговори какъв е размерът на дължимата и неизплатена от Р. С. Г. издръжка за Р. Р. Г. за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2020 г.
В проведеното на 23.11.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият Р. С. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от служебния назначения му защитник – адвокат П. К., САК, която отправя искане към настоящия състав за изменение на присъдата на Софийски районен съд в частта досежно размера на наложеното наказание. На етап съдебни прения защитата заявява съображения, сходни на изложените в жалбата.
В проведеното на 23.11.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) оспорва подадената жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което отправя искане за неговото потвърждаване.
В проведеното на 23.11.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, частният обвинител (ЧО) Р. Р. Г., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява. В съдебно заседание не се явява и нейната майка и законен 2 представител И. А. Ч..
Софийски градски съд, Наказателно отделение, X III – ти въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в открито съдебно заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда, съставът на Софийски районен съд е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК събраните на досъдебно производство писмени доказателства и доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и заключенията на способите за доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелката И. А. Ч., снети в открито съдебно заседание на 10.05.2022 г. (л. 161 – гръб от съдебното производство), както и тези, приобщени от досъдебна фаза по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 27 от досъдебното производство); писмени доказателствени средства и писмени доказателства – справка за съдимост за подсъдимия Р. С. Г. (л. 123 и л. 141 от досъдебното производство и л. 15 от съдебното производство), заверен препис от Решение № 224/16.11.2016 г. по гр. д. № 473/2016 г. по описа на Костинбродски районен съд, IV състав (л. 25 от досъдебното производство); препис – извлечение от Акт за раждане на Р. Р. Г. (л. 56 от досъдебното производство); Справка от НОИ (л. 40 – л. 41 от досъдебното производство); Справка от Агенция по вписванията (л. 44 от досъдебното производство); Справка от Централна база КАТ (л. 38 от досъдебното производство);
Справки от Агенция по заетостта и Агенция за социално подпомагане (л. 47 и л. 52 от досъдебното производство); Справка от „Изипей“ АД относно извършени парични преводи от Р. С. Г. към И. А. Ч. в периода от 01.11.2018 г. до 05.04.2022 г. (л. 109 от съдебното производство); Справка-извлечение от „Уникредит Булбанк“ АД, (л. 62 – л. 93 от досъдебното производство и л. 112 – л. 154 от съдебното производство), както и способи на доказване – заключение на съдебно-оценителната експертиза (л. 108 от досъдебното производство и л. 91 – гръб от съдебното производство).
Пред настоящата инстанция бе проведено въззивно съдебно следствие, в хода на което бяха събрани нови писмени доказателства, както следва: писмо от ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с изх. № 42704/04.11.2022 г. относно липса на образувано по неин опис изпълнително дело с длъжник Р. С. Г.; Справка от НАП с изх. № 10-00-5396 #1/07.11.2022 г., съдържаща данни за действащ трудов договор на Р. С. Г. с ЕТ „Л.-**-Л.Т.“; заверено копие от Изпълнително дело № 201785804001375 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 585 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.07.2017 г., издаден по гр. д. № 473/2016 г. по описа на Костинбродски районен съд, IV състав, с взискател Р. Р. Г. и длъжник Р. С. Г..
Пред въззивната съдебна инстанция бе изслушана и нова съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Е. К. Й. – М..
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, както и на приобщените доказателствени източници пред настоящата съдебна инстанция. Възприетите от районния съд фактически отношения относно съставомерните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на доказателствената съвкупност не се констатират допуснати логически грешки. Събраните доказателства са 3 обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване правилата на формалната логика, след като преди това са били съпоставени и с останалата доказателствена маса. След извършен собствен анализ на доказателствата по делото, въззивният съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:
Подсъдимият Р. С. Г. е роден на **** г. в гр. Костинброд, българин, с българско гражданство, разведен, с полувисше образование, неосъждан, понастоящем трудово ангажиран, с постоянен адрес: гр. Костинброд, бул. ****, ЕГН **********.
Подсъдимият Р. С. Г. и свидетелката И. А. Ч. сключили граждански брак на 14.08.2010 г. в гр. София, за което бил издаден Акт за граждански брак № 0306 от СО – район „Средец“. От брака си подсъдимият и свидетелката имат едно общо дете – Р. Р. Г., родена на 12.12.2012 г.
С Решение № 224/16.11.2016 г., постановено по гр. д. № 473/2016 г. по описа на Костинбродски районен съд, IV състав, бракът между подсъдимия Р. С. Г. и свидетелката И.
А. Ч. бил прекратен поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на страните. С посоченото решение било утвърдено споразумение между съпрузите по чл. 51 СК, съгласно което те се споразумели, че местоживеенето на роденото по време на брака общо дете – Р. Р.
Г., ще бъде при майката, на която се възлага упражняването на родителските права, а на бащата се определя режим на лични отношения с детето. Съгласно постигнатото споразумение бащата Р. С. Г. се задължава да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Р. Р.
Г., чрез нейната майка и законен представител, в размер на сумата 200 лева, платима до всяко 5 – то число на месеца, за който се дължи, считано от м. 07.2016 г. Съгласно надлежно извършено отбелязване върху представен по делото заверен препис от съдебното решение по гр. д. № 473/2016 г. по описа на Костинбродски районен съд, IV състав, то е влязло в сила на 16.11.2016 г.
След постановяване на Решение № 224/16.11.2016 г. по гр. д. № 473/2016 г. по описа на Костинбродски районен съд, IV състав, подсъдимият Р. С. Г. не предприел действия по заплащане на уговорената издръжка в полза на дъщеря си Р. Р. Г.. Поради продължителното неизпълнение на задължението свидетелката И. А. Ч., в качеството на майка и законен представител на Р. Р. Г., се снабдила с изпълнителен лист от 10.07.2017 г. по гр. д. № 473/2016 г. на Костинбродски районен съд, за вземанията на дъщеря за издръжка. Въз основа на издадения изпълнителен лист свидетелката инициирала образуването на изпълнително дело № 201785804001375 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, срещу подсъдимия Р. С. Г. за принудително събиране на вземанията за издръжка на Р. Р. Г. по гр. д. № 473/2016 г. по описа на Костинбродски районен съд, IV състав.