Решение № 258 от 14.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 208/2022
- Вид
- Решение № 258
- Подписан
- 14.07.2022
- В сила
- 14.07.2022
- Състав
- Красимир Георгиев Ненчев, Николинка Попова, Албена Георгиева Палова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 и сл. · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 410 ал. 1 т.1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 ал. 1 т.1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 49 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 258 гр. Пазарджик, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Г. Ненчев
Членове:
Албена Г. Палова
Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500208 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от „ДЗИ- Общо застраховане „ ЕАД , ЕИК 121718407 ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , р-н „Средец „ , ул.
„Г. Бенковски“№ 3, против Агенция „Пътна инфраструктура „ ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , бул. „Македония „ № 3, чрез Областно пътно управление гр.
Пазарджик , с адрес гр. Пазарджик ,ул. „Ал. Стамболийски „ № 3.
В хода на съдебното производство , ответника е привлякъл като трети лица помагачи /ТЛП/ търговските дружества:
- „Европейски пътища „ АД , ЕИК 115004094 , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Дунав „ № 76;
- „Грома холд „ ЕООД , ЕИК 101611650 , със седалище и адрес на управление на дейността с.
Бело поле, обл.Благоевград ;
-„Инжстройинженеринг“ ЕООД , ЕИК 813103524 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. Варна, р-н“Одесос“ , ул. „Александър Дякович „ № 31.
Ответникът е предявил обратни искове против ТЛП, при условията на евентуалност.
С Решение № 1070/29. 11.2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 3482/ 2020г. главните искове са отхвърлени,като неоснователни.При този изход на спора не са разгледани обратните искове . Присъдени са разноски в полза на ответника по иска .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца „ДЗИ- Общо застраховане „ ЕАД , ЕИК 121718407. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на 1 решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд по главния иск и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи иска.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от противните страни. В писмените отговори ответните страни оспорват въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противните страни и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалби е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страни ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Главният иск, с който е сезиран районния съд е по чл. 410 ал. 1 т.1 и т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД- осъдителен суброгационен иск на застрахователя против причинителя на вредата , който в конкретния случай е възложителя за възложената от него работа на трето лице ,при и по повод на която са възникнали вреди за застрахования по чл. чл. 49 от ЗЗД.
Фактическият състав на този иск е следния :
1 / Искът е допустим само по имуществените застраховки .
(живот,злополука и гражданска отговорност ) иска не е допустим.
По личните застраховки
2/ Валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка .
3/ Изплатено застрахователно обезщетение на застрахованото лице .
4/ Отговорност на причинителя на вредата пред застрахования , на деликтно ( чл. 45, чл. 49 или чл. 50 от ЗЗД) или на договорно основание.
5/ Причинителят на вредата да не е сред лицата по чл. 410 ал. 2 от КЗ / отм. / . В този случай застрахователя има право на иск само ако лицето е действало умишлено .
6/По предявения иск причинителя на вредата може да прави всички възражения , които произтичат от деликтното(договорното ) или от застрахователното правоотношение.
Причинителят на вредата може да оспорва съществуването на фактическите състави на чл. 45 ,чл.
49 или чл. 50 от ЗЗД. Той може също така да оспорва валидността на застрахователното правоотношение или изпълнението на задълженията по него от страните по застрахователния 2 договор,респективно изплащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя .
Агенция „Пътна инфраструктура „ е оспорила иска с твърдението , че липсват доказателства за механизма на причиняване на ПТП и за причинно – следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди . Тези възражения на ответника са доказани в съдебното производство пред първоинстанционния съд.
От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, е установено, че на 05.10.2019г. преди обяд, в светлата част на деня, при движение по пътя гр. В.- гр. С.,път III843, водачът и собственик на лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В ... КТ (св.В.Д.М.) е претърпял пътен инцидент, вследствие на което по горепосоченото моторно превозно средство са били нанесени материални щети.
Видно от приложената по делото Служебна бележка от 09.10.2019г. , издадена от РУ- В. при МВР, на 05.10.2019г. в 12.20 часа в ОДЧ при РУ- В. е получен сигнал от тел.112 за настъпило ПТП с лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В ... КТ на път III-843 в посока на движение от гр. В. към гр. С.. На място е бил изпратен дежурен АП-КАТ В., като пробата за употреба на алкохол на водача на МПС е била е отрицателна. Не е бил съставен на място Констативен протокол за ПТ от органите на КАТ. След настъпване на инцидента, автомобилът е бил транспортиран с помощта на пътна помощ до гр. В.,където св. Митев и неговата съпруга са били отседнали,а впоследствие и до гр. Варна.
За посоченото моторно превозно средство – л.а. марка „Ф.“, модел „Т.“ с ДК№ В ... КТ , управлявано и собственост на В.Д.М.,ЕГН- **********, имало сключена валидна застраховка в „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД на основание застрахователна полица„КАСКО+“, № 440119031018617/01.04.2019г. с валидност от 13.04.2019г. до 12.04.2020г.След настъпване на застрахователното събитие, Митев сезирал ищцовото дружество за настъпилия пътен инцидент (Уведомление по щета 44010311908108). Ремонтът на увредения автомобил бил възложен на доверен сервиз на „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД („Автотранссервиз- Варна“ ООД), където автомобилът е бил отремонтиран и е бил предаден на собственика му. За стойността на ремонта е издадена фактура за сумата от 2965.34 лв. с ДДС. ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е изплатило посочената сума на „Автотранссервиз - Варна” ООД по банков път, с преводно нареждане от 28.01.2020 г. В уведомлението за щета, като причина за настъпване на ПТП и на щетите върху автомобила е посочено наличието на необезопасена и необозначена на платното за движение купчина от нарязан асфалт, в която е попаднал лекият автомобил Ф..
С регресна покана изх. № 0-92-5632/ 07.05.2020 г„ „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е поканило ответника, чрез Областното му пътно управление Пазарджик, да заплати посочените суми. С писмо от 27.05.2020 г„ ответникът е направил отказ за плащане по предявената регресна претенция, която намира за неоснователна.
Първото основание,за да се приеме недоказаност на ищцовата претенция е липсата на съставен протокол за ПТП , в който да е отразено от органите на КАТ ,че причината за ПТП е именно пропадането на автомобила в купчина нарязан асфалт на пътното платно ,необозначен , като препятствие и необезопасен по съответния ред.Това не е констатирано от органите на КАТ при посещението на място , поради което и не е съставен протокол за ПТП.
Няма спора за това ,че Протокола за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК. Като такъв документ, протокола се ползва с обвързваща съда 3 материална доказателствена сила . Това означава ,че съдът е длъжен да приеме за установено ,че обстоятелствата , които са посочени в документа са се осъществили ,така както са посочени в документа . Съдебната практика еднозначно приема ,че протокола за ПТП има обвързваща съда материална доказателствена сила само по отношение на онези факти и обстоятелства ,които са възприети непосредствено от съставителя на протокола . Протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на механизма на причиняване на ПТП(в този смисъл виж Р. № 15/25. 07. 2014г. по т. д. № 1506/ 2013г. на 1-во т.отд. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК ).
По въпроса за механизма на ПТП и причината връзка между произшествието и вредата по делото е прието заключение на съдебна- автотехническа експертиза/САТЕ/ . В заключението на експертизата е посочено следното:
Процесният автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В ... КТ се е движил със скорост преди удара от около 50-60 км. в час, а в момента на удара на автомобила в препятствието- около 30 км. в час. Пътният инцидент е настъпил при условията на ясно време и суха пътна настилка, като участъкът се намира на около 8 километра и 100 метра от табелата на гр. С. и на около 38 кв. от гр. В.. Въз основа на обясненията на разпитаните делото свидетели и извършения оглед на място вещото лице установява,че се очертава участък с дължина от около 100 метра и наклон от 3 %, при наличието на купчина с асфалт, висока от около 1.60 м. ,приблизително равна на височината на увредения автомобил. При тези данни от мястото на водача е технически възможно да се възприеме наличието на препятствие с тази височина от дистанция по-голяма от 50 метра.
Водачът е имал техническа възможност при декларираната от него скорост да възприеме своевременно препятствието и да спре, но е закъснял с реакцията си. Ударът с автомобила е осъществен с предната част, като са настъпили видими повреди върху всички елементи на автомобила в тази част, вкл. предна броня, решетки, преден десен калник , радиатор, фар за мъгла и др. Експертът е установил явно несъответствие между описаните увредените елементи от опис заключенията по щетата , респ. извършените ремонтни работи и констатираните при анализа на материалите и приложения снимков материал в делото. Вещото лице е обяснило пред съда ,че описаните щети е напълно възможно да бъдат получени и от друго, подвижно препятствие, което би могло да се измести в момента на удара за разлика от описаната купчина нарязан асфалт.
От заключението на СТЕ могат да се направят следните изводи :
1/Няма данни,които да установяват наличието на посоченото в исковата молба препятствие(изоставена купчина нарязан асфалт в платното за движение на пострадалото лице към датата на ПТП 05.
10. 2019г.).
2/ Дори да е имало такова препятствие,като се вземе предвид метереологичната обстановка в момента на ПТП и състоянието на пътя ( сухо време, в светлата част на деня и при добра видимост),както и скоростта на автомобила преди ПТП ,следва извода,че автомобила не попада в опасната зона за спиране ,което означава ,че вина за ПТП има единствено водача на автомобила . Водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме своевременно препятствието и да предприеме маневра по заобикалянето му или да спре безопасно , но е закъснял с реакцията си.
3/Не може да се установи по безспорен начин механизма на настъпване на ПТП.
Наличието на препятствие на пътя към момента на ПТП ( купчина нарязан и изоставен асфалт) не е установено нито от обясненията на разпитаните по делото свидетели,нито от събраните по делото писмени доказателства .
Разпечатката съдържа 56 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75585872-0ae3-4fcb-b515-e79b7d85f61f