Решение № 5153 от 11.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5153 гр. София, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20211100515255 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20180837 от 03.09.2021 г. на СРС, 50 с - в, по гр. д. № 36480/2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е признато за установено, по отношение на М. Н.

Ш.-К., с ЕГН: **********, че А. А. Д., с ЕГН: **********, А. Д. Д., с ЕГН:

**********, и С. Х. П., с ЕГН: ********** не притежават 7, 68/100 ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, находяща се в гр. София, ул. „*******.

Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, по отношение на М. Н. Ш.-К., че А. А. Д., А. Д. Д. и С.

Х. П., с ЕГН: **********, не притежават 50/100 ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сграда и 57, 68/100 ид. ч. от таванско помещение в сградата, находяща се в гр. София, ул. „*******.

С решението е отхвърлен и предявения от М. Н. Ш.-К., е ЕГН: **********, срещу А. А. Д., с ЕГН: **********, А. Д. Д., с ЕГН: ********** и С. Х. П., с ЕГН:

**********, иск с правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които пречат на М. Н. Ш.-К. да упражнява право на собственост върху таванското помещение, с площ от 166, 08 кв. м. на ет. ІІІ в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, в гр. София, ул. „*******, като предоставят постоянен достъп до таванското помещение, както и да премахнат всички извършени строително - ремонтни работи и преустройства, извършени в таванското помещение : В и К инсталация, отоплителна система, с термопомпа, нови изолации на таванското помещение, всякакви преградни стени, които променят пространството в таванското помещение спрямо съществувалото разпределение на 1 помещенията преди достъпът да бъде възпрепятстван; да възстановят двата премахнати комина и двете тавански стаички.

Страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца М. Н. Ш.-К., срещу решението в частите, в които исковете са отхвърлени. Излага доводи, че в тази част е недопустимо, а по същество, че е постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен предмет, тъй като в исковата молба е заявено искане да се признае, че ответниците не са носители на общо на права за 57, 68/100 ид. части от общите части на сградата и таванското помещение, което също представлява обща част на сградата. Не е било спорно, че ответниците притежават 42/100 ид. части от таванското помещение.

Поддържа също така, че неоснователно съдът е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС като е приел, че таванското помещение е самостоятелен обект, който може да бъде придобит по давност от етажен собственик, а не прилежаща обща част на сградата. Счита за неубедителни изводите, че става въпрос за помещение, което отговаря на изискванията за жилище и не се изисква одобрен инвестиционен проект или разрешение на строеж за изграждането му. Поддържа, че са необосновани и не почиват на писмените и гласни доказателства изводите на СРС, че на тавана е имало изграден санитарен възел - баня и тоалетна, още през 1921 г. Оспорва изводите на съда относно характера на таванското помещение като обща част по предназначение, като се позовава на ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС. Според СТЕ, към момента на изграждане на сградата, таванския етаж е бил цяло помещение и едва през 1960 г. е имало две преградени тавански стаи. Във всички нотариални актове от 1960 г. се говори насетне за общ таван. Сочи, че от момента на възникване на етажната собственост през 1948 г. до сега не е давано съгласие от всички етажни собственици за преустройството на тавана или за промяна на предназначението на таванското помещение, поР. което не е настъпила променяна в характеристиката на тавана като обща част на сградата по предназначение и таванското помещение не е трансформирано в индивидуална собственост на съсобствениците на обекти в сградата. По тази причина ответниците не биха могли да придобият по давност таванско помещение и то ме може да бъде предмет на разпоредителни сделки. Поддържа също, че ответниците не са манифестирали спрямо ищцата намерение да придобият право на собственост върху таванското помещение, като обща част, чрез упражняване на фактическа власт основана на промяна на статута му. Тъй като според свидетелите между страните е съществувал спор за таванското помещение откакто ответниците са придобили собственост в сградата, неправилно е прието, че е налице необезпокоявано владение. СРС не е съобразил всички доказателства, от които се опровергава извода, че целият таван е имал статут на самостоятелен обект. Счита, че ответниците не са доказали, че притежават 57, 68/100 ид. части от общите части и от таванското помещение. Ищцата оспорва транслативния ефект на сделката с праводателя на ответниците Д. З.. Придобивайки апартамент на втория етаж на сградата, ответниците на могат да придобият повече права от тези, които има тяхната праводателка З.. Излага и съображения, че неоснователно ответниците й пречат да ползва таванското помещение като обща част, като са обсебили това помещение и са извършили преустройства в него без строителни книжа.

ПоР. това счита, че ответниците следва да бъдат осъдени по чл. 109 ЗС да премахнат извършените преустройства и да осигурят безпрепятствен достъп на ищцата за ползване на тавана. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението в оспорената част и исковете да се уважат, като се отменят частично 2 посочените в жалбата нотариални актове. Претендира разноски.

Ответниците А. А. Д., А. Д. Д. и С. Х. П., чрез представителя си, оспорват жалбата като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат съображения относно неяснотата на предмета на спора, като сочат, че между ищцата е праводателя на ответниците Д. З. е налице влязло в сила решение по отношение на дяловете им в общите части на сградата, към момента на възникване на ЕС през 1948 г. и е недопустимо пререшаването на спора. Сочат, че според нормата на чл. 298, ал. 2 ГПК, решението разпростира действието си и спрямо правоприемниците, каквито в случая са ответниците. Поддържат, че по този въпрос е налице специален иск по чл. 40 ЗС, който по своя характер е положителен установителен за собственост. Ищцата не е обосновала интерес, защо иска установяване, че ответниците не притежават 57, 68 % идеални части. Излагат множество съображения, че искът по чл. 109 ЗС е недопустим, като ищцата има интерес от разглеждане на иск по чл. 108 ЗС относно таванското помещение, тъй като става въпрос за обособен имот. Считат, че негаторен иск би бил допустим само ако става въпрос за неограден имот. Поддържат, че са недопустими исканията за премахване на СМР и преустройства. Оспорват твърденията на ищцата, че таванския етаж представлява конструктивна обща част на сградата по естеството си, по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, като считат, че той е самостоятелен обект на собственост, като се позовават на съдебна практика по въпроса. Поддържат, че дори да се приеме, че таванският етаж е обща част той има достатъчна височина и в него съществуват самостоятелни помещения още от 1960 г. и 1994 г. и е обща част не по естеството си, а по предназначение и може да се придобие по давност. От показанията на свидетелите се установява, че праводателката на ответниците Д. З. е упражнявала еднолично фактическа власт върху тавана още преди 1995 г. Сочат, че искът за премахване на СМР по този етаж, извършени от ответниците, е неоснователен, тъй като те са предприели авариен ремонт на рухналия покрив. Излагат се съображения за водени между страните административни производства във връзка с изграждането на покривната конструкция, като основно се поддържа, че предприетите от ответниците действия са правомерни и са били неотложни за запазването на сградата от рушене.

Сочат, че заповед № РА-30-301 от 03.10.2017 г. на Дирекция „Общински строителен контрол“ за премахване на новата покривна строителна конструкция на сградата на ул.

„******* е била отменена по административен път, като неправилна с решение на АССГ по адм. д. № 12217/2017 г., 23 с-в, което е потвърдено с решение на ВАС, ІІ отделение. Приключилите административни производства показват, че дейността на ответниците е правомерна. По тези и допълнителни съображения молят да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението в оспорената част. Претендират разноски.

Третото лице помагач на ответниците - Д. М. З. (починала в хода на производството, на 06.12.2022 г., заместена от наследника си по закон Б. В. Д.), е оспорила жалбата в писмен отговор. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна.

Съдът е обсъдил всички доказателства в цялост и решението му, в оспорената от ищцата част, е законосъобразно и обосновано. В производството са предявени отрицателни установителни искове, след множество уточнения, да се признае, че ответниците не притежават права върху 57, 68/100 ид. части от общите части на сградата, респективно от таванското помещение, като обща част на сградата, както и искове за преустановяване на действията, с които ответниците пречат на ищцата да упражнява ползването на таванското помещение, като обща част на сградата и осъждане на премахнат извършените от тях СМР в това помещение. Излага доводи за 3 липса на правен интерес от ищцата, да отрича правата на ответниците, тъй като, за да има такава възможност, тя следва да има възможност да придобие права. В случая както ищцата, така и ответниците имат по 50/100 ид. части от общите части на сградата, поР. което за ищцата не е налице правен интерес да предявява иск, че ответниците не притежвата останалите 50 % ид. части. Наличието на интерес е предпоставка за упражняване правото на иск, а ищцата не може да придобие чрез правна сделка или по друг начин самостоятелно общи части от сградата – по арг. от чл.

37-40 ЗС. Породи това искът по чл. 124 ГПК е недопустим и производството по него трябва да се прекрати. По същество счита, че СРС е направил доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест, като доклада не е оспорен от ищцата.

Основателно СРС е отхвърлил иска по чл. 124 ГПК за 50/100 ид. части от общите части, както и този по чл. 109 ЗС, като е приел, че спорният таван не е обща част на сградата и е придобит от ответниците по давност. Поддържа, че СРС се е произнесъл точно по предявените по делото искове. Разпределението на идеалните части между Д.

З. и държавата е в сила към 1948 г., когато част от еднофамилната къща е одържавена по ЗОЕГПНС. Твърди, че притежава освен своите 42 % ид. ч. към 1948 г. и 8 % ид. части прилежащи към реституираната по ЗВСОНИ, които към 1948 г. са били в патримониума на държавата. Ищцата е придобила партерния етаж на сградата с 50 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, но нито тя, нито праводателя и са придобили таван или идеални части от такъв. Поддържа, че Д. З., като праводател на ответниците, е призната за собственик на 1/2 ид. част от таванския етаж. Прехвърлила е собствеността върху тази част от таванския етаж първо на ответниците А. Д. и С. П., а те са го продали на А. Д.. СРС е достигнал до правилен извод, че таванския етажа представлява самостоятелен обект на собственост, а не конструктивна обща част на сградата по естество. Счита, че при построяването сградата е имала тавански (мансарден) етаж, който съответства по размер и форма на двата етажа под него. Той има достатъчна височина и осветеност и до него се стига по редовни стълби. Още преди ищцата да придобие имота на партерния етаж, таванският е имал изградена В и К и ел. инсталация, което се установява от неоспорената СТЕ.

Счита, че самостоятелния тавански етаж съществува при проектираните на сградата през 1921 г. и не се е превърнал в обща част от сградата по естество и предназначение по чл. 38 ЗС, нито в резултат от отчуждителните действия по ЗОЕГПНС, нито при образуване на ЕС през 1948 г. Тъй като има самостоятелен характер, не се налага промяна на предназначението му по ЗПИНМ, ЗТСУ или ЗУТ. След като таванът е обособен самостоятелен обект, няма пречка той да се придобие от ответниците по давност, както приема и СРС. Моли да се прекрати производството, като недопустимо или да се потвърди решението на СРС.