Определение № 646 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500523 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Макроадванс“ АД против Определение № 200/07.01.2026г., пост. по гр.д.№ 11993/25, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 4969/17.11.2025г. по същото дело частта за разноските.

Жалбоподателят Макроадванс АД поддържа, че разноските присъждане по реда на чл.38 от ЗА се определят от съда, а не се присъждат съобразно представен списък с разноски. Счита, че доколкото по делото е налице признание на иска, то и ищецът е направил значително по-малко разноски, поради липсата от необходимост от събиране на доказателства, назначаване на експертизи и прочие. Позовава се на практика на СЕС и на съдебна практика на българските съдилища, според която при определяне на разноските не следва да се съобразява Наредба №1/2004 за адвокатските възнаграждения, а следва да се отчита правната и фактическа сложност на делото, както и вида и количеството труд на защитника. Моли съда да отмени обжалваното определение и да намали размера на определеното възнаграждение под присъжданите минимуми.

Ответната страна адв. М. М., като пълномощник на М. К. А. е взел становище за неоснователност на жалбата. Развива доводи, че с исковата молба са предявени два иска, представени са писмено становище с позоваване на практика на СЕС и на националните съдилища, получавал е всички книжа по делото и е следил за спазване на процесуланите срокове, а в крайна сметка е постановен позитивен на страната съдебен акт. Сочи, че трудът на адвоката е високо квалифициран и е в обществен интерес. Поддържа, че следва да бъде определян справедлив размер на адвокатското възнаграждение, като се отчита фактическа и правна сложност и положеният труд. Позовава се на съдебна практика. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството е образувано по искова молба на М. А. против „Макроадванс“ АД с искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и при условията на евентуалност – нищожността на отделни клаузи в сочения договор. С Решение № 4969/17.11.2025г. е уважен главният иск, като на процесуалния представител на ищцата – адв. М. М. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на по 480лв. с ДДС. По молба на ответника е започнало производство по реда на чл.248 от ГПК за 1 изменение на решението в частта за разноските, които да бъдат редуцирани. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че определеното възнаграждение е в минимален размер, като върху него се дължи ДДС.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Действително производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в едно съдебно заседание. Ищцата е представлявана от пълномощник, с когото е договорено предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА. Предвид изхода на спора – уважаване на предявения главен иск против ответника, то по правилата на чл.78 от ГПК той дължи разноски. Съдебната практика е обединена около минимален размер на възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство около 400лв. /205€/. Именно тази сума е определена и от първоинстанционния съд. Не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя, досежно определяне на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА под приеманите от практиката минимуми, т.к. трудът на адвокатите следва да бъзе заплатен адекватно, при съобразяване както с фактическата и правна сложност на делото, така и с вида и количеството свършена работа. Присъждането на суми за подобен труд под приетите от практиката прагове води до обезценяване и принизяване на труда на адвоката като на квалифициран юрист, а също би застрашило и обществения интерес, т.к. все по-малко практикуващи юристи биха поемали ангажименти по осъществяване на защита по реда на ч.38 от ЗА.

По отношение на дължимото ДДС, съдът намира, че доколкото доставчикът на услуги е регистриран по ЗДДС, а предоставената услуга не е безплатна, а се дължи възнаграждение при позитивен изход на делото, то възниква и задължение за заплащане на ДДС по присъдените като възнаграждение суми.

Ето защо липсват основания за промяна на така определения размер.

Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 200/07.01.2026г., пост. по гр.д.№ 11993/25, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2