Решение № 389 от 07.09.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Несебър, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г.а при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.а Гражданско дело № 20252150101233 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Р.Ц., роден на *****г., с постоянен адрес: ************** В**** М**** - Ф***** Щтрасе **, А. В.

А., роден на **********г., с постоянен адрес: **********гр. О****, ул. И******* ***, О.В.Ц., родена на ****г., с постоянен адрес: **********М.... област, с. Г****, Е***, кв. II, бл.***, ап.*** и И.Т., родена на ******г., с постоянен адрес: **********гр.

Р****, ул. К**** **- **, подадена чрез процесуалния им представител адв.Н. Д. от АК – Бургас, със съдебен адрес: гр.Б****, ул.“А.***“ № **, ет.*** против „Б***К****“ ****, ЕИК 1****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, район Т*****, бул.

В**** № ****, ет. ***, ап. **, представлявано от Р.А.Ч., К.К.Б. и В.А.Ч..

Ищците твърдят, че в различен период закупили от ответното дружество самостоятелни обекти в сгради с идентификатори 5****** и 51***** по КККР на гр.

Н****, изградени в комплекс „М****“, построен в поземлен имот с идентификатор 51***** с площ от 44795 кв.м. Сочат, че процесният комплекс е от затворен тип, поради което управлението на общите части е уредено с писмени договори между страните от ****г., *****г., ******г. и ****г. Развиват доводи, че притежават качеството потребители, като цитират Решение на СЕС от 27 октомври 2022 година по дело С 485/21. Навеждат, че в чл.7 от договорите на всички собственици било описано, че имат право да ползват по едно безплатно паркомясто в комплекса. През месец февруари собствениците получили имейл, според който управляващата компания заявила, че паркингът остава безплатен само през месеците май - юни и септември, като през месеците юли и август щял да бъде платен на преференциална цена за собствениците. Обръщат внимание, че съгласно т.15 от общите условия към договора, същият можел да бъде изменен или допълнен само по взаимно писмено съгласие на страните, с изключение на случаите по т.6, според която годишните такси, дължими от възложителя подлежат на промяна при изменение на цените и таксите за дейностите и услугите, за които се отнасят. Излагат съображения за нищожност на правните сделки, 1 поради липса на съгласие от която и да е от страните за промяна на съдържанието на сключените договори. Заявява, че въвеждането на изменение на договора, с което се прекратява правото на ищците да ползват безплатно паркомясто на комплекса, представлява едностранно засягане на чужда правна сфера, тъй като нито е искано тяхното съгласие, нито е давано такова. С тези доводи моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на едностранното изменение на клаузата на чл.7 от договорите за стопанисване и поддръжка на „М****х****р****“, сключени между страните. Представят се писмени доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, подаден чрез процесуалния им представител адв. Н. Г. от САК, с който се изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като се претендира прогласяване нищожността на договор, какъвто не е сключван, т.е. не съществува. С оглед на това се твърди, че предявения иск е недопустим и се моли производството по делото да бъде прекратено. Извън горното не се оспорва качеството потребители на ищците. Оспорва се обаче изложеното в исковата молба твърдение, че хотелският комплекс е от затворен тип по смисъла на ЗУЕС. Също претендират сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците не се явяват. За всички се явява процесуалния им представител, който поддържа исковата молба от името на доверителя си. Излага допълнителни доводи във връзка с обстоятелствата, изложени в подадената искова молба и във връзка с указаната на ищците тежест на доказване. Депозира писмена молба, в която сочи, че ищците не са давали съгласие за изменение на чл.7 от Договорите, сключени с ответното дружество. Независимо от това, твърди, че служителите на ответника вече прилагат измененията на Договора, за което представя съобщение по имейл, с което се уведомява ищецът А., че трябва да заплаща през месеците юли и август паркомясто, за да бъде гарантирано наличието му на територията на комплекса. Представя и писмо, което се твърди, че е отправено до ищцата Ц., с което управата на комплекса я уведомява, че има неплатена сметка за ползване на паркинг в размер на 61,35 евро за месец август 2025г., която сума ще бъде добавена към разходите за годишни такси и авансово плащане за 2026г.

За ответното дружество, в съдебно заседание представител не се явява.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД.

Неоснователни са възраженията на ответното дружество за недопустимост на предявените искове за нищожност. В настоящият случай се твърди, че от страна на ответника са отправени едностранни волеизявления до ищците по електронна поща, с която последните се уведомяват, че паркинга на процесния комплекс остава безплатен само през май, юни и септември, а през юли и август 2025г., поради високата заетост и недостига на паркоместа, паркирането ще бъде платено, но на преференциална цена за собствениците. В сключените между страните договори липсва клауза, че „всички изменения и допълнения се извършват само в писмена форма чрез двустранно подписани анекси“, като форма за валидност форма за валидност, уговорена от страните, поради което няма пречка това да става в електронна форма. Разпоредбата на чл.3 ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни 2 услуги /ЗЕДЕП/, приравнява електронния документ на писмения такъв, следователно връчването на писмени изявления, следва да намери приложение и относно електронните документи. По делото не се спори, че ответното дружество е адресат на изпратено до ищците електронно изявление, съдържащо мотивирано искане за извънсъдебно уреждане на спора относно ползването на паркинга на комплекса през месеците юли и август, което безспорно обуславя правния интерес у ищците за завеждането на иска.

С Определение № 164 от 03.02.2026г., съдът призна за безспорно установено по и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелство, че между страните са сключени Договори за стопанисване и поддръжка на „М****х****р****“, съответно на ****г., *****г., ******г. и ****г.

По така предявените искове, в тежест на ищците е да докажат, че е налице изменение на чл.7 от Договорите за стопанисване и поддръжка на „М****х****р****“, съответно на ****г., *****г., ******г. и ****г., чиято нищожност се иска да бъде прогласена. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 164 от 03.02.2026г. /л.93/.

За да е налице твърдяното от ищците изменение на чл.7 от сключените между страните договори за стопанисване и поддръжка на „М****х****р****“, чиято нищожност се претендира по настоящото дело, освен отправеното от ответното дружество едностранно волеизявление за това, следва да е налице и изразено съгласие - приемане на същото от насрещната страна. В хода на съдебното производство, от страна на ищците не бяха ангажирани доказателства, че същите са приели така отправеното от ответника волеизявление. Напротив налице са доказателства, че са продължили да ползват определените им паркоместа безплатно, за което са били уведомени, че неплатените за това сметки ще бъдат добавени към разходите за годишни такси и авансово плащане за 2026г. /л.98/. Предвид гореизложеното, съдът намира, че изпратените до ищците съобщения са били част от неуспешен преговорен процес, който не е завършил с категорично, ясно и обвързващо съгласие от страна на последните.

Изводът, който се налага е, че в случая не е налице изменение на чл.7 от сключените между страните договори за стопанисване и поддръжка на процесния комплекс, поради липса на съвпадение на волите на страните, съгласно чл.13 и чл.14 от ЗЗД. Последното обуславя неоснователност на ищцовата претенция, тъй като липсва предмет /изменение на договор/, чиято нищожност да се прогласи, поради което исковата молба следва да бъде отхвърлена.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответното дружество следва да се присъдят заплатените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, с равностойност от 368,13 евро с ДДС.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД от Р.Ц., роден на *****г., с постоянен адрес: ************** В**** М**** - Ф***** Щтрасе **, А. В. А., роден на **********г., с постоянен адрес: **********гр. О****, ул. И******* - ***, О.В.Ц., родена на ****г., с постоянен адрес: **********М.... област, с. Г****, Е***, кв. II, бл.***, ап.*** и И.Т., родена на ******г., с постоянен адрес: **********гр. Р****, ул. К**** **- **, всички със съдебен адрес: гр.Б****, 3 ул.“А.***“ № **, ет.*** /чрез адв.Н. Д. от АК – Бургас/ против „Б***К****“ ****, ЕИК 1****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, район Т*****, бул. В**** № ****, ет. ***, ап. **, представлявано от Р.А.Ч., К.К.Б. и В.А.Ч., за прогласяване нищожността на изменение на клаузата на чл.7 от Договорите за стопанисване и поддръжка на „М****х****р****“, сключени между страните съответно на ****г., *****г., ******г. и ****г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Р.Ц., роден на *****г., с постоянен адрес: ************** В**** М**** - Ф***** Щтрасе **, А. В. А., роден на **********г., с постоянен адрес:

**********гр. О****, ул. И******* - ***, О.В.Ц., родена на ****г., с постоянен адрес:

**********М.... област, с. Г****, Е***, кв. II, бл.***, ап.*** и И.Т., родена на ******г., с постоянен адрес: **********гр. Р****, ул. К**** **- **, всички със съдебен адрес: гр.Б****, ул.“А.***“ № **, ет.*** /чрез адв.Н. Д. от АК – Бургас/ да заплатят по равно на „Б***К****“ ****, ЕИК 1****, със седалище и адрес на управление: гр.

С****, район Т*****, бул. В**** № ****, ет. ***, ап. **, представлявано от Р.А.Ч., К.К.Б. и В.А.Ч., сумата в размер на 720 лева, с равностойност от 368,13 евро с ДДС, представляваща заплатени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4