Решение № 8139 от 29.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8591/2018
- Вид
- Решение № 8139
- Подписан
- 29.11.2019
- В сила
- 14.07.2020
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТОДОРОВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.1 · Закон за наследството
- чл.60, ал.2 · Закон за наследството
- чл.66, ал.2 · Закон за наследството
Р Е Ш Е Н
И Е гр. София, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 8591 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Е.Г.Н. против З. „Б.И.“ АД *** осъдителен иск за сумата 100 000лв. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.2013г. до окончателното изплащане.
Твърденията са за настъпило на 01.07.2013г. в с.Кесарево, общ.Стражица, пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от М.В.А., като водач на л.а.Опел Астра с ДК № ******, който при движение с превишена скорост загубил контрол върху управлението на автомобила и се ударил в железобетонен стълб. Като последица от произшествието починал пътника К.Н.Н.. Починалият бил рожден син на съпруга на ищцата от брака му с друга жена, на когото по решение на съда били възложени родителските права. Ищцата, като втора съпруга, твърди да е поела грижите за него от 1985г. и го отгледала до пълнолетие със създадена между тях силна и дълбока емоционална връзка като майка и рожден син. Твърди да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от трагичната му смърт и загубата на близък човек в сравнително млада възраст, макар и не родственик, променила се, изпитвала непрежалимост и тъга. Обезщетяването на тези вреди претендира от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Оценява същите на 200 000лв., но с предявения иск претендира 100 000лв. при отчитане съпричиняване от починалия. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва ищцата да е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като не е родственик на починалия и не попада в изключенията по ТР № 1/2016г., ОСГТНК на ВКС, съответно оспорва да е съществувала дълбока и трайна връзка с него. Излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението починалият да е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П, както и да е знаел и приел риска да пътува в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол.
В допълнителната искова молба ищцата не оспорва починалият да е знаел, че водачът управлява автомобила след употреба на алкохол, но навежда предявения размер на обезщетението да е съобразен с това обстоятелство. Оспорва другото възражение за съпричиняване по съображения, че независимо от поставянето на колан леталният изход е бил неизбежен.
На основание чл.219 ГПК по делото са конституирани трети лица-помагачи на страната на ответника М.М.Н. и Х.М.А., наследници на виновния за произшествието водач М.В.А., който също починал при произшествието.
Спрямо тях ответникът предявява обратен иск с правно основание чл.274, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 26 000лв., частично от 100 000лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащането. Твърденията са за възникнало право на регрес по посочената правна норма поради това, че М.А. управлявал автомобила след употреба на алкохол в кръвта от 3.15 промила. Искът е предявен в условията на евентуалност в случай на уважаване този на ищцата и насочен против наследниците по закон на водача.
Ответниците по обратния иск изразяват становище за неговата неоснователност. Сочат, че приели наследството на М.А. по опис и то се изчерпва с катастрофиралия л.а.Опел Астра с ДК № ****** на стойност 359лв. Против тях З. „Б.И.“ АД предявил преди настоящия друг иск на същото правно основание чл.274, ал.1 КЗ /отм./ за сума, която дружеството заплатило на други пострадали от същото ПТП с образувано гр.д.№ 2158/2018г. по описа на СГС, І-1 състав. След признание на този иск до размера на полученото наследство по опис с постановеното съдебно решение били осъдени да заплатят всяка една по 179.50лв., ведно с лихви и разноски. На 12.04.2019г. това съдебно решение влязло в сила, а на 22.05.2019г. твърдят да са заплатили по банков път на застрахователното дружество изцяло присъдените суми. Поради това и с позоваване на разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗН считат, че отговорността им по отношение задължението на наследодателя е реализирана, а доколкото с плащането е изчерпана стойността на наследеното имущество няма основание тази им отговорност да бъде ангажирана с настоящия иск. Претендират разноски.
Ищецът по обратния иск изразява становище, че приемането по опис на наследството не ограничава отговорността на наследниците.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
По главния иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Не е предмет на спор настъпването на 01.07.2013г. в с.Кесарево, общ.Стражица, на пътно-транспортно произшествие, причинено от М.В.А., като водач на л.а.Опел Астра с ДК № ******, като последица от което починал пътникът в него К.Н.Н.. За посочения автомобил е имало сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача, страна по която е ответникът.
Механизмът на произшествието се установява от събраните по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на комплексна СМАТЕ, което съдът кредитира. Видно от същите л.а.Опел Астра се движил на пътен участък с двупосочно движение с по една лента със скорост от 106 км./ч. и при навлизане в ляв завой, поради високата скорост, автомобилът загубил устойчивост, при която първоначално се движил на десните си колела, а след навиване от водача на волана паднал на левите, занесъл се, завъртял се по посока на часовниковата стрелка и се ударил челно и странично с предна лява част в железобетонен стълб. Причина за настъпването му са субективните действия на водача по движение с висока и над допустимата за населено място скорост /до 50 км./ч./ и рязката употреба на органите за управление с последица загубване контрол. К. Н. бил пътник в автомобила на предна дясна седалка, който от удара получил крайно тежка гръдна и сърдечна травма, довели до остра обемна кръвозагуба с бързо последвал хеморагичен и травматичен шок, несъвместими с живота и в резултат починал /експертното заключение в медицинската част/.
По случая било образувано досъдебно производство № ЗМ-144/2013г. по описа на РУП-Стражица, прекратено с Постановление от 18.09.2013г. на Окръжна прокуратура-Велико Търново поради смъртта на водача М.В.А., който също починал при произшествието. В рамките на същото било установено, че е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 3.15 промила.
Горното установява по безспорен начин осъществяване от застрахования водач фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящ възникване отговорността на ответника по застрахователното правоотношение.
По делото не е спорно, че починалият К. Н. /роден през 1980г./ е син на Н.К.Н. и В.А.Н., чийто брак е прекратен през м.07.1984г. След това Н.К.Н. сключил граждански брак с ищцата. Видно от приложеното решение от 19.02.1985г. по гр.д.№ 51/1985г. по описа на ВТРС упражняването на родителските права по отношение К. Н. е предоставено на бащата.
От показанията на разпитания св.П.Л.се установява, че още от малък К. живеел в семейството на баща си и втората му съпруга-ищцата до смъртта му. От брака си имали две деца, но ищцата го отгледала и полагала грижи за него на равно и по същия начин, както рождените си-водела ги на училище, винаги заедно празнували рождени дни и празници, никога не ги деляла и не се разделяли, възпитавала ги по еднакъв начин, създала в семейството взаимно уважение и подкрепа. След като пораснал го подпомогнали да започне работа и да си купи къща, а след като се оженил и му се родили деца ищцата активно помагала на него и съпругата му в грижите за тях. Това не се променило след развода на К., а и след смъртта му, като приела в семейството си и неговите деца. Свидетелят сочи, че отношенията им били много добри, основани на лична привързаност, обич и подкрепа, не са имали конфликти. Откакто ги познава /1986г./ не знае коя е рождената му майка и не я е виждал. Основно грижите за К. полагала ищцата. Приела вестта за смъртта му много тежко; изпитвала силна мъка; разстройвала се, когато преминава покрай мястото на катастрофата; спазвала всички ритуали по помени.
Кръгът от лицата, които са материално легитимирани и имат право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане са определени в ППВС № 4/1961г. и това са съпругът, децата /низходящи/ и родителите на починалия /възходящи/. С ППВС № 5/1969г. този кръг е разширен с признато право и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала, а с ТР № 1/21.06.2018г.по тълк.д.№ 1/2016г., ОСНГТК на ВКС по изключение и на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
В настоящия случай приложими са разрешенията дадени с ППВС № 5/1969г., тъй като ищцата не е родственик или осиновител на починалия, но го е отгледала със създадена връзка сходна с тази биологичен родител и дете. За правото на обезщетение не се изисква да са били предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. Това предпоставя активната материална легитимация на ищцата да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Друг извод не следва от обстоятелството, че ответникът извънсъдебно и доброволно платил обезщетение на рождената майка на починалия за неимуществени вреди /представено споразумение и доказателства за плащане-стр.126-129/. Последната разполага със самостоятелно право, като лице от кръга на най-близките съгласно ППВС № 4/1961г., но то не изключва правото на ищцата.
Неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост на основание чл.52 ЗЗД при отчитане конкретните и доказани обстоятелства, имащи значение за определяне размера. Събраните доказателства установяват връзката между ищцата и починалия да е била трайна и изпълнена със съдържание напълно съответстващи на отношенията между най-близки родственици-от ранна детска възраст полагала непосредствените грижи за него, приобщила го в семейството си, възпитавала го и подпомагала наравно със своите деца, включително след като създал собствено семейство. Личните им отношения били основани на взаимна обич, привързаност и подкрепа. Установи се ищцата да е изживяла болезнено трагичната му и ненавременна смърт, както и изпитвала силна и поддържана във времето мъка от загубата му, макар и на доведено дете. При съобразяване възрастта на починалия към деня на произшествието-33г.; обстоятелствата причинили неговата кончина; наличието на трайна връзка между него и ищцата със съдържанието посочено по-горе; претърпените морални болки и страдания в емоционален план и техния интензитет, съдът намира за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди съобразно принципа по чл.52 ЗЗД от 100 000лв. Този размер е съответен на доказаните по делото обстоятелства, на обществената мярка за справедливост и съобразен с конкретните обществено-икономически условия в страната към деня на произшествието, от което произтичат вредите.
По делото не се доказаха обстоятелства, от които да се направи извод, че връзката между тях е била особено близка, позитивно емоционално подплатена и/или материално обусловена по начин налагащ извод за по-висок интензитет на търпените болки и страдания, а оттук и за по-висок размер на обезщетението /в исковата молба ищцата оценява вредите на 200 000лв./. Поради това съдът приема действителните вреди да възлизат на определената сума от 100 000лв.
Ответникът е противопоставил възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване по причина, че починалият съзнателно и на свой риск приел да бъде пътник в автомобил управляван от водач след употреба на алкохол, както и принос поради нарушение на чл.137а ЗДв.П.
Разпечатката съдържа 28 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7555368e-ec59-461b-967e-9042310adcf4