Решение № 12781 от 06.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12781

Варна, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ канд № 20267050702046 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. К. К. - заместник-кмет на Община Варна, депозирана чрез пълномощник ст.юриск. А. Р., срещу Решение № 370/30.03.2026 г., постановено по АНД № 4012/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 2 състав. С решението е отменено Наказателно постановление № 100565/09.06.2025 г. на заместник-кмета на Община Варна, с което на „В. 02“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 29, ал. 2, вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1400 лв.

В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и нецелесъобразно, постановено при неправилно тълкуване на ЗУО и ЗАНН. Касаторът твърди, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в срок и при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН; че нарушението и връзката му с дружеството са доказани; че „В. 02“ ООД е притежател на отпадъците по смисъла на § 1, т. 29 ДР на ЗУО; че описаните дейности представляват събиране и съхраняване на битови и биоразградими отпадъци; че правилно са приложени чл. 29, ал. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО; че не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН и че санкцията е правилно индивидуализирана. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касаторът, не се явява. В писмени бележки чрез пълномощник гл.юриск. А. Р., по същество възразява срещу извода на районния съд, че нарушението не е доказано: според нея отпадъците произхождат от обекта на „В. 02“ ООД, а отговорността на дружеството не зависи от установяването на лицето, което ги е изхвърлило. Поддържа още, че АУАН и наказателното постановление съдържат ясно описание на нарушението, не са допуснати съществени процесуални нарушения и санкцията е наложена в законовия минимум, без основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН. В заключение иска от съда да отмени Решение № 370/30.03.2026 г. на ВРС и да потвърди изцяло Наказателно постановление № 100565 от 09.06.2025 г. на Зам.–кмета на Община Варна, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „В. 02“ ООД, не се изразява становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Варна, редовно уведомена за съдебното заседание, не изпраща представител, не изразява становище по касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в рамките на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 15.05.2025 г. служителите на Община Варна И. Д. и В. К. извършили проверка по сигнали за неправомерно изхвърляне на отпадъци в района на т.нар. „зеленчукова борса“. Те възприели неустановено лице, което бутало количка, натоварена с касетки, кашони, найлони и отпадъци от плодове и зеленчуци, откъм щанд, стопанисван от „В. 02“ ООД, към съдове за битови отпадъци. Лицето започнало да разтоварва отпадъка, но преустановило действията си при появата на проверяващите. Заявило, че отпадъкът е на фирма, която му плаща да го изхвърля, и че ще посочи фирмата. Впоследствие върнало количката и я оставило зад рекламна табела, след като подминало търговския обект на дружеството. Самоличността му не била установена.

За проверката бил съставен Констативен протокол № 12-0603/15.05.2025 г., а впоследствие и АУАН № 000836/15.05.2025 г. В акта било посочено, че „представител на „В. 02“ ООД“ изхвърля до съдове за общ битов отпадък 25 пластмасови касетки, 15 кашона, биоразградими отпадъци от хранителен произход и смесен битов отпадък. Въз основа на акта е издадено наказателното постановление, в което деянието е описано като установено при проверка в търговския обект изхвърляне на „битови отпадъци, неподлежащи на рециклиране“ до съдовете за общ битов отпадък, без да е посочено физическото лице, извършило действията, неговото качество и връзката му с дружеството.

За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че между описанията в АУАН и наказателното постановление има съществено различие, а всяко от тях е непълно относно извършителя, конкретното поведение на дружеството и вида на отпадъците. Приел е още, че доказателствата установяват единствено движение на неустановено лице с количка откъм търговския обект, но не и произхода на отпадъците, отношенията на лицето с „В. 02“ ООД или възлагане от дружеството на действия по изхвърлянето им.

Настоящият касационен състав споделя тези изводи.

Неоснователно е възражението, че АУАН и наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити и че различията в описанието са несъществени. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, трябва да бъдат описани конкретно и еднозначно. В АУАН деянието е приписано на неопределен „представител“ на дружеството и са изброени конкретни по вид отпадъци. В наказателното постановление не е посочен извършител и е въведено различно обобщено описание - „битови отпадъци, неподлежащи на рециклиране“. Не е изложено чрез кое действие или бездействие на орган, служител или възложено от дружеството лице се приема, че юридическото лице е нарушило забраната. Тази непълнота засяга фактическите признаци на обвинението и препятства ефективната защита, поради което не може да бъде преодоляна чрез доказване пред съда.

Доводът, че нарушението е доказано по безспорен начин, също е неоснователен. Проверяващите не са възприели натоварване на отпадъците от щанда на ответника, нито предаване на количката от негов работник или връщането  в обекта. Не е установена самоличността на лицето, негово трудово, договорно или фактическо отношение с дружеството, нито кой му е възложил изхвърлянето. Изявлението му, че получава заплащане от „фирма“, без индивидуализиране на тази фирма и без друга подкрепа, не доказва принадлежност на отпадъците към ответника. Близостта на количката до търговския обект и посоката на движението обосновават предположение, но не и несъмнен извод за авторство и съпричастност.

Неоснователно е и позоваването на качеството „притежател на отпадъци“ по § 1, т. 29 ДР на ЗУО. За да бъде приложено това качество спрямо „В. 02“ ООД, следва да е установено, че дружеството е причинило отпадъците или те са се намирали в негово владение. Нито една от тези две фактически предпоставки не е доказана. Видът на част от отпадъците като касетки, кашони и хранителни остатъци, обичайни за търговията с плодове и зеленчуци, не установява сам по себе си техния конкретен произход.

Доводите относно законовите определения за „събиране“, „съхраняване“, „биоразградими отпадъци“ и „битови отпадъци“ не променят този извод. Те биха имали значение след доказване, че процесните отпадъци са били държани или управлявани от ответника и че описаното в наказателното постановление поведение е негово. При липса на такава доказателствена връзка правната характеристика на отпадъците не установява субекта на нарушението.

Неоснователно е възражението за правилно приложение на чл. 29, ал. 2, вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО. Забраната за изоставяне и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци и предвидената за юридическо лице имуществена санкция не освобождават административнонаказващия орган от задължението да опише и докаже конкретното деяние на санкционирания субект. Наличието на отпадъци до съдове за общ битов отпадък доказва факта на изхвърлянето, но не доказва, че то е извършено от или за сметка на „В. 02“ ООД.

Възражението, че отговорността на юридическото лице по чл. 83 ЗАНН е обективна, е неотносимо към установения порок. За налагането на имуществена санкция не се изследва вина на юридическото лице, но следва да са установени неизпълнение при осъществяване на неговата дейност и връзка между деянието и санкционирания субект. Такива факти не са описани ясно и не са доказани по несъмнен начин. Употребата в касационната жалба на изрази за „съзнателно“ извършване и „вменена вина“ не замества липсващата доказателствена връзка.

Оплакванията относно чл. 28 ЗАНН и индивидуализацията на санкцията не засягат решаващите изводи на районния съд. Въззивното решение не е основано на маловажност или на неправилен размер на санкцията, а на съществени нарушения при формулиране на обвинението и на недоказаност на деянието спрямо санкционираното дружество. При тези пороци въпросите за обществената опасност на доказано нарушение и за размера на санкцията не подлежат на обсъждане.

Обстоятелствата, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 ЗАНН, както и че на дружеството е предоставена формална възможност за възражения, не отстраняват липсата на ясно фактическо обвинение и недоказаността на нарушението. Компетентността, сроковете и правото на участие са самостоятелни изисквания за законосъобразност, чието спазване не санира нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Районният съд е обсъдил относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил достатъчни мотиви защо те не установяват по несъмнен начин деяние на „В. 02“ ООД. Не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон или явна несправедливост. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът не установи основания за недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

В съвкупността си изложеното обуславя извод, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице заявените касационни основания.

При този изход на делото ответникът по касационната жалба има право на разноски, но тъй като не е направил искане за присъждането им, такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, IX тричленен състав на Административен съд-Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370/30.03.2026 г., постановено по АНД № 4012/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 2 състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�