Определение № 424 от 21.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Варна, 21.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20263001000336 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.229 ГПК, образувано по частна жалба на А. Д. С., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.А.В. от САК срещу определение №819/18.05.2026г., постановено по т.дело №281/2026г. на ОС – Варна, с което съдът е спрял производството по ТД №281/2026г. до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването, предмет на ДП №5416/2025г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР -Варна.

В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което жалбоподателят моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Не се оспорват възприетите от първата инстанция и обсъдени в мотивите на обжалвания акт факти и обстоятелства, обосновали предявения иск по чл.432 КЗ: че ищецът е предявил иска като пострадал от ПТП на 22.11.2025г., на път III - 2901, общ.Аксаково, в качеството си на родител-майка на починало при същото събитие лице - Д.К.К.; че по повод същото ПТП е било образувано ДП №5416/2025г. на Сектор ПП на ОД на МВР -Варна, което е висящо към предявяване на преките искове.

Според жалбоподателката, съдът неправилно се позовал на чл.300 ГПК, тъй като приложението на тази норма предполага висящо наказателно производство в съдебна фаза, което вече би обусловило извод за спиране на делото на основание чл.229, т.4 ГПК. Счита, че само висящността на наказателно дело може да обуслови спиране поради преюдициалност. Счита, че в случая не е налице соченото от съда в акта основание по т.5 на разпоредбата , а именно „когато при разглеждане на спора се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор“. Твърди се смесване на двете предпоставки за спиране на гр.дело - по т.4 и по т.5 на чл.229 ГПК. Твърди се още, че ищцата не е предявила иск по чл.124, ал.5 ГПК - не е 1 желала нито в диспозитива, нито в мотивите си съдът да установи наличието или липсата на престъпни обстоятелства. Не е търсена изобщо защита срещу евентуален извършител на престъпно деяние, а искът е обусловен от отговорността на застрахователя на ГОА при деликт. Последният не е необходимо да осъществява и признаците на престъпление. Сочи, че липсата на постановена присъда или приравнен на нея акт не се явява пречка за доказване вреди от деликт и тяхното обезщетяване в хода на гражданския процес. /цит. се определения на ВКС по ЧТД №692/2012г. и ЧТД №592/2012г. на първо т.о. на ВКС както и по ЧГД №6790/13г. и по №7165/13г. на IV г.о./ Съгласно тази практика, самото наличие на прокурорска преписка за разследване наличието на престъпление не е основание за спиране на гражданското дело, предмет на което е изследване на същото деяние. Необходимо условие за спирането в този случай е в хода на делото съдът да е попаднал на данни за престъпни обстоятелства, чието разкриване не би могло да се установи в рамките на гражданското съдопроизводство. Претендира, че елементите от фактическия състав на деликта могат да бъдат свободно установени и в настоящото производство, поради което не се налага изчакване на акта от наказателното производство. Поради изложеното, жалбоподателката счита, че позоваването в мотивите на съдебния акт на чл.300 ГПК, било неуместно. Липсата на обстоятелства и доказателства за престъпни обстоятелства, обосноваващи извода за непозволено увреждане, не сочи на основание за спиране на производството по чл.432 КЗ.

Съдът прецени, че жалбата е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване и при интерес от обжалването, поради което е допустима и редовна. С частната жалба са представени доказателства за внесена по сметка на ВАпС държавна такса, доколкото обжалвания акт е преди постановяване на определение от първата инстанция по искането с правно основание чл.83, ал.2 ГПК. Препис от жалбата не е връчван на насрещната страна поради липса на конституиране по делото на този етап. Произнасянето на първоинстанционния съд е по редовна искова молба, тъй като само при наличие на такава съдът може да се произнася по въпроси дали са налице пречки по движение на делото, съотв. и да приложи разпоредбата на чл.229 ГПК.

Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неоснователна поради следното:

Производството е образувано пред ОС-Варна по искова молба на А. Д. С. против ЗД “Бул Инс“ АД, за осъждане на застрахователя, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищцата сумата от 150 000 евро като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат от смъртта на Д.К.К., нейна дъщеря, починала при ПТП на 22.11.2025г., причинено по вина на водача на л.а. марка “****“, модел „**********“, с рег.№*********, К.Й.К., чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.127 и сл. ГПК като предявените искове са допустими съгласно изискванията на чл.380 вр.чл.496 КЗ, тъй като е очевидно заявяване на претенция от ищеца пред застрахователя на ГО на виновния за ПТП водач както и наличието на отказ за определяне на обезщетение на пострадалия. С разпореждане №2470/23.04.2026Г. ВОС е оставил производството по исковата молба без движение за прилагане на доказателства, относими към искането по чл.83, ал.2 ГПК, респ. за заплащане на дължимата държавна такса по исковете. Едновременно с това служебно е изискана справка за хода на ДП №5416/2025г., образувано по повод ПТП на 22.11.2025г.

Съгласно писмо от 07.05.2026г. (л.34 – вх.№14955/08.05.2026г. по вх. регистър на ВОС) на ОД на МВР -Варна, е постъпила информация относно ДП №5416/25г. на Сектор ПП на ОД на МВР Варна, съгласно която на 30.04.26г. като обвиняем в досъдебното производство е привлечен К.Й.К. за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 342 НК, за причинено ПТП на 22.11.2025г., на път 2901 по посока с. Калиманци, общ.Аксаково, при управление на МПС л.а. „**** **********“ с рег. № *********, при което по непредпазливост е причинена смъртта на Д.К. и средни телесни повреди на К.А. и на детето П.К., пътували в насрещно движещия се автомобил „******** *******“. Въз основа на тази информация, с определение № 819/18.05.2026г. съдът е 2 спрял производството по делото до окончателното приключване на ДП, по което като обвиняем е привлечен К.Й.К. за престъпление по чл.343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 342 НК. Съдът е обсъдил данните за развоя на досъдебното производство, което е към своя финал към датата на справката и преценил, че същото се явява от значение за настоящото производство, по което основание за ангажиране отговорността на застрахователя на ГО е наличието на деликт, който в случая е идентичен с разследваното престъпление по чл.343 НК. В определението си съдът е цитирал множество произнасяния на ВКС по спорния въпрос във връзка с приложението и на двете хипотези в чл.229, т.4 и т.5 ГПК.

В сезиращата въззивния съд частна жалба не са изложени обосновани оплаквания срещу правните изводи на първата инстанция. Не е налице оспорване и на приетите фактически обстоятелства. Единствените съображения са относно липсата на висящо наказателно производство в съдебна фаза, което да се явява преюдициално по прекия иск съгл.чл.300 ГПК както и възможността за установяване на деликта в гражданското производство.

По поставения въпрос относно посоченото в обжалвания акт основание за спиране на делото по реда на чл.229, т.5 ГПК, е формирана практика на ВКС, която е обективирана в редица актове: Определение № 237 от 29.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2023 г., I т. о., Определение №2733 от 29.09.2025г. на ВКС по к.ч.т.д.№ 1499/2025г., Определение № 290 от 01.09.2020г., постановено по ч. т. д. № 1303/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 440 от 16.06.2023г., постановено по ч. т. д. № 796/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., Определение № 493 от 28.06.2023г., постановено по ч.т.д.№ 882/2023 г. по описа на ВКС, I I т. о., Определение № 120 от 19.01.2024г., постановено по ч. т. д. № 1075/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. В тези актове е прието, че пречка за надлежно упражняване правото на иск по смисъла на чл.229 ГПК е наличие на образувано наказателно производство в съдебна или в досъдебната фаза, когато е налице пълна идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на деликвента и противоправното вредоносно деяние, които се сочат в исковото производство като правопораждащи вземането факти и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от граждански съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело трябва да бъде спряно до приключване на наказателното производство, като когато последното е в съдебна фаза, основанието за спиране е разпоредбата на чл.229, т.4 ГПК, а когато е в досъдебна фаза /ДП/, както в случая, основанието за спиране е по чл.229, т.5 ГПК. Не е налице спор, че актовете в досъдебното наказателно производство не се ползват със задължителна сила, с каквато са снабдени тези от съдебната фаза на производството съгл. чл.300 ГПК. Именно, в тази връзка е обсъдено приложението на посочената разпоредба и преюдициалния характер на наказателното производство.

От мотивите на обжалваното определение е видно, че направените от окръжния съд изводи за това при какви предпоставки наказателното производство, което е в досъдебна фаза, е основание за спиране на висящото гражданско производство, са в пълно съответствие с разрешенията в цитираната постоянна практика на ВКС. Жалбоподателката не оспорва обсъдените от съда обстоятелства и фактически предпоставки, а цитираната в частната жалба съдебна практика съдът намира за неотносима към процесуалния спор. Всички определения на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка и дори по различни искове. Нещо повече, цитираната практика не е в разрез с обсъдената по-горе както и тази, цитирана от първоинстанционния съд в обосноваване на определението му.

Същевременно, въззивният състав прецени, че съгласно справката от ДП са налице основания, достатъчни за преценката на съда за идентичност на противоправното деяние с разследваното престъпление, за привлеченото като обвиняем лице и тъждеството му с деликвента по делото - застраховано лице. Всичко това правилно е било отчетено от съда като основание за приложението на чл.229, т.5 ГПК. Съдът е приел, че висящото пред него исково производство следва да бъде спряно в хипотезата именно на чл.229, т.5 ГПК след като е установил, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, че по него като обвиняем е привлечено лицето К.Й.К. /водач на автомобила, причинил ПТП по твърдения в исковата молба/ и след като е направил дължимата проверка за идентичност между предмета на двете производства, при която е констатирал, че е налице съвпадение между лицето, което е привлечено като обвиняем, и 3 престъплението, за което се води разследването, и личността на деликвента и неговото противоправно деяние, които са заявени от ищеца като правопораждащо обстоятелство на вземанията за получаване обезщетение за претърпени вреди от застрахователя по риска "Гражданска отговорност", предмет на предявените осъдителни искове. Съдът е съобразил и това, че след като деянието, от което ищецът твърди, че е увреден, представлява престъпление и не е налице никоя от предпоставките, предвидени в чл.124, ал.5 ГПК, не може да бъде установено от гражданския съд, а само от наказателния съд.

Настоящият състав намира за безпредметно изискването на актуална справка за хода на досъдебното производство, доколкото видно от писмото на ОД на МВР -Варна от май 2026г./л.34/, разследването е в началната си фаза.