Определение № 1257 от 01.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1257 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Д. Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500740 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Р. И. чрез адв. Д. М. срещу Определение № 346 от 13.06.2025 г., постановено по гр.д. № 797/2024 г. на РС – Сливница, с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 82 от 11.04.2025 г. по същото дело в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. с ДДС.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и моли съда да го отмени, като вместо него постанови друго, с което да уважи молбата по чл.

248, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Фератум България“ ЕООД не взема становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 797/2024 г. на РС – Сливница е образувано по искова молба на Д. Р. И. от гр. Драгоман срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявени са искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 403324, сключен между Д. Р. И. и „Фератум България“ ЕООД, а евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с предмет оказване на правна защита и съдействие по гр.д. № 797/2024 г. на РС – Сливница, като е посочено, че при подписване на договора е заплатена сумата 1

1 900 лева – адвокатско възнаграждение. Приложена е и фактура, удостоверяваща заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС.

Преди първото открито съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя е депозирал молба, в която е заявил, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да се яви в заседанието, като не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.

С Решение № 82 от 11.04.2025 г. РС – Сливница е обявил за нищожен Договор за потребителски кредит № 403324, сключен между Д. Р. И. и „Фератум България“ ЕООД, поради противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и е осъдил „Фератум България“ ЕООД да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 50 лева – разноски за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 год. на ОСГТК на ВКС "Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства", а според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт, а именно – противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на договора. Специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в чл. 36, ал. 2ЗА, където е постановено, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Настоящата инстанция намира, че така сключеният договор за правна защита противоречи на добрите нрави и е нищожен /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/.

Уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. не е справедливо и обосновано, тъй като многократно надвишава цената на иска, поради което договорът за правна защита с адвокат М. е нищожен като противоречащ на добрите нрави и не поражда правни последици.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност – приети са единствено писмени доказателства, като делото разгледано в две открити съдебни заседания без събиране на други доказателства и без явяване на представителите на страните. На съда е служебно известно, че между същите 2 страни са образувани и други дела с предмет – иск за нищожност, но на различен договор за кредит, като по всички 10 дела, при нисък материален интерес и липса на правна и фактическа сложност на делото, се претендира адвокатско възнаграждение в размер от по 1 900 лева с ДДС по всяко едно., като в отделните производства пълномощникът на страната е получил справедливо възнаграждение за положения труд. Уговореният в настоящото производство адвокатски хонорар в размер на 1 900 лв. с ДДС вече няма за цел да възмезди труда на адвоката, доколкото тази цел е постигната с изплатеното възнаграждение по другите дела с предмет същия договор за кредит.

Ноторно известна е последователната практика на съдилищата в Република България при разглеждане на възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК да не допускат чрез уговаряне на прекомерни адвокатски възнаграждения да се стига по същество до неоснователно обогатяване на едната от страните в процеса. Ето защо, уговореният хонорар, бидейки явно прекомерен, има за цел да увреди насрещната страна, в случай, че тя пропусне срока за възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Очевидно е, че този хонорар вече няма характер на "възнаграждение" и отправеното до съда искане за присъждането му представлява забранена и от Конституцията на РБ злоупотреба с право.

Спрямо лицето, срещу което се реализира отговорността за разноски, тежестта трябва да отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, а не само да бъде съобразен материалният интерес, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за да се гарантира принципа на правната сигурност и в неговия материален смисъл.

Разноските по делото и в частност адвокатско възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага.

Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното определение за неоснователност на молбата по чл. 248, ал.

1 ГПК.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 346 от 13.06.2025 г., постановено по гр.д. № 797/2024 г. на РС – Сливница, с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 82 от 11.04.2025 г. по същото дело в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. с ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4