Решение № 260588 от 17.02.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София, 17.02.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА при секретаря

Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1137/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е по искова молба от „Ю.Б.“ АД, с която са предявени срещу А.Н.Б., искове, както следва:

- частичен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 ТЗ за сумата от 72000,36 швейцарски франка, представляваща вземане за неплатена част от заета сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39560 от 23.06.2008 г.;

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от

190,80 лв., представляващи разноски за нотариални такси.

Ищецът претендира и законна лихва от 26.01.2018 г. (датата на исковата молба), както и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37858 от 10.05.2008 г. е предоставил на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които: равностойността в швейцарски франкове на 8725 евро за покупка на недвижим имот (апартамент) и равностойността в швейцарски франкове на 33275 евро за други разплащания с краен срок за погасяване на кредита - 420 месеца, считано от датата на усвояване на предоставената сума. Твърди, че кредитът е усвоен в пълен размер на 19.05.2008 г. по банкова сметка ***. Вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено на 12.06.2008 г. на „Б.Р.С.“ АД с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит.

Банката е уведомила кредитополучателя за извършеното прехвърляне с нотариална покана от 02.11.2017 г. С допълнителни споразумения към договора за кредит от 20.10.2009 г. и 31.01.2011 г. „Б.Р.С.“ АД и кредитополучателя са изменили първоначално уговорените условия на договора за кредит. С допълнителното споразумение от 31.01.2011 г. страните са се договорили съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчения договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, както и да бъде въведен 12-месечен период на облекчено погасяване по сделката, като през този период кредитополучателят погасява кредита на равни месечни погасителни вноски в размер на 250 CHF. В договора за кредит страните са споразумели, че всички разходи, пряко свързани с принудително изпълнение на обезпечението по кредита и/или подготвящи същото са за сметка на кредитополучателя. С договор за цесия от 22.06.2012 г. „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило обратно на банката вземанията по процесния договор за кредит. Кредитополучателят е уведомен за извършеното прехвърляне с нотариална покана от 02.11.2017 г. През 2012 г. кредитополучателят е спрял да обслужва кредита като първата просрочена вноска е с падеж 19.03.2012 г. и поради това банката е направила кредитът изцяло предсрочно изискуем, за което е уведомила кредитополучателя с нотариална покана, връчена на 02.11.2017 г.

Твърди до момента дългът по кредита да не е платен.

В законоустановения срок ответникът не е подал отговор.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 79, ал.

1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:

1.

Относно материалноправната легитимация на ищеца:

От процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37858 от 10.05.2008г. се установява, че между банката - ищец (с предходно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД) и ответника е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита като от тази сума равностойността в швейцарски франкове на 8725 евро е за покупка на определен в договора недвижим имот – апартамент, а равностойността в швейцарски франкове на 33275 евро – за други разплащания (чл. 1, ал. 1).

Установява се от приложения договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.06.2008 г. и приложение към него, че банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД вземането си по процесния договор за кредит, а с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 22.06.2012 г. и приложение към него „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило вземането по процесния договор за кредит на банката. След първата цесия цесионерът „Б.Р.С.“ АД и длъжниците по кредита са сключили две допълнителни споразумения. Следва да се отбележи, че ответникът не е поставил подписа си на определеното за това място в споразуменията (под „кредитополучател“ на последната страница), но видно от приетите като доказателства допълнителни споразумения, е положил подписа си на всяка страница от споразуменията. От съдържанието на споразуменията не се установява ответникът да се е задължил в друго качество, различно от това на кредитополучател, поради което съдът приема, че с подписване на всяка страница на споразуменията, ответникът ясно е изразил воля да се задължи по споразуменията като кредитополучател. И в двете споразумения страните изрично са се договорили, че споразуменията са сключени като неразделна част към процесния договор за кредит, сключен с банката (последното изречения от двете споразумения). „Б.Р.С.“ АД е посочен изрично в споразуменията като кредитор по договора за кредит. Не се твърди, а и не се доказва по делото ответниците да са сключили с „Б.Р.С.“ АД друг договор за кредит, идентичен по номер с процесния и споразуменията да са към този друг договор. Ясно изразена е волята на ответника с допълнителните споразумения да изменят клаузи в процесния договор за кредит с новия кредитор. Изявлението за знание за извършената цесия е извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт и оценката му, наред със сключените допълнителни споразумения, доказва, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия. Действително, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД съобщението за прехвърлянето на вземането следва да се съобщи на длъжника от предишния кредитор и оттогава прехвърлянето има действие спрямо длъжника и спрямо третите лица. Съобщаването на договора за цесия, обаче, не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето, тъй като вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Уведомяването на длъжника от предишния кредитор е условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник (в т. см. решение № 139/27.04.2008г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4025/2008г.). В настоящия случай не са наведени възражения, че след извършената цесия от 12.06.2008 г. плащанията по кредита са отишли в полза на първоначалния кредитор, няма събрани такива доказателства; първоначалният кредитор – банката, не само че не оспорва валидността на извършената цесия, но и се позовава на същата, установява се волята на ответниците да третират „Б.Р.С.“ АД за кредитор по договора за кредит, поради което неуведомяването от банката на длъжника за цесията не се отразява на валидността и съществуването на вземането, не се отразява и на валидността на допълнителните споразумения.

По делото е приложена нотариална покана с рег. № 7293 от 02.11.2017 г., том 3, № 152 на н-с М.Д.С.която е подадена от името на банката и „Б.Р.С.“ АД, чрез нотариус М.Д.-С., до ответника. С нотариалната покана са направени уведомявания за двете цесии - за цесията от 12.06.2008 г., с която банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД вземането по процесния договор за кредит и за цесията от 22.06.2012 г., с която „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило вземането на банката.

Нотариалните покани са подписани от пълномощник на двете дружества – адв. Х.Х.И. с право да прави уведомления за извършени цесии до длъжниците, което се установява от приложените по делото пълномощни. Нотариалната покана е адресирана до адреса на ответника, посочен в договора за кредит, както и в допълнителните споразумения: гр. София, ул. *******. От нотариална покана се установява, че същата е връчена на ответника на 11.12.2017 г. със залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и изтичане на двуседмичен срок за явяване в кантората на нотариуса за получаване на поканата (ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1 на чл. 47 ГПК). Нотариусът е оформил връчването като извършено на 11.12.2017 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Съгласно чл. 29 от договора за кредит всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат за получени, ако са достигнали до адреса на страните, посочени в началото на договора; в случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до стария адрес ще се считат за получени. Не се твърди, че след подписване на допълнителното споразумение кредитополучателят е променил адреса си, за което да е уведомил кредитора. От разписката към нотариалната покана се установява, че са спазени изискванията на чл. 47, ал. ГПК за най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден; разписката е редовно оформена, няма възражения срещу връчване на поканата. Поради изложеното, съдът приема за установено, че на 11.12.2017 г. ответникът е уведомен, че с договора за цесия от 22.06.2012 г.

„Б.Р.С.“ АД е прехвърлило на банката вземането по процесния договор за кредит.

Поради изложеното съдът приема, че по делото се установява материалноправната легитимация на банката да предяви исковете срещу ответника по делото – като носител на вземане по договор за банков кредит към момента на сезиране на съда.

2.

Относно съществуването на претендираното вземане и неговия размер:

От процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот се установява, че по възникналото правоотношение по договор за банков кредит, ищецът се е задължил да предостави на А.Н.Б. кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, като в деня на усвояване на кредита страните са подписали приложение №1 към процесния договор, в което посочват приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове (чл. 1, ал. 3). Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. първо от процесния договор разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя в банката – IBAN ***а служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарски франкове към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро IBAN *** (чл. 2, ал. 3). Договорено е, че крайният срок за погасяване на погасяване на кредита е 420 месеца, считано от датата на усвояване (чл. 5, ал. 1); кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл. 6, ал. 1) като погасяването се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен – швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2, изр. първо); в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата не е осигурена дължимата сума в швейцарски франкове по сметката на кредитополучателя, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да с извърши и в лева и в евро след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката (чл. 6, ал. 2, изр. второ). Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма (430, ал. 3 ТЗ).