Решение № 20 от 02.02.2023, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Сливница, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20211890100442 по описа за 2021 година

„Теленор България” ЕООД, ЕИК: 130460283 е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, във вр. чл. 342 ТЗ, във вр. чл. 79 ЗЗД, с които се претендира да бъде установено по отношение на ответника Л. Б. К., с ЕГН **********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца, „Теленор България” ЕООД, ЕИК: 130460283, в общ размер на 211,19 лв. (двеста и единадесет лева и деветнадесет стотинки), от която: сумата от 28,98 лева /двадесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които има издадени фактури с № 7283906130/25.01.2019 г. и № 7285124318/25.02.2019 г.

– за периода: от 25.12.2018 г. до 24.02.2019 г. и сумата от 182,21 лева /сто осемдесет и два лева и двадесет и една стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.11.2018 г. за мобилно устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Black, дължими за периода: от месец 05/2019 г. до месец 10/2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира заплащане на сторените в хода на настоящото производство разноски, както и на разноските, направени в хода на заповедното производство.

Представени са писмени доказателства под опис и са направени доказателствени искания.

Назначеният на ответника Л. Б. К. особен представител – адв. Д. Г., е депозирал в срок писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който заявява, че искът е допустим и не оспорва, че между страните има сключен договор за 1 предоставяне на мобилни услуги, но изразява становище, че дължимата сума е погасена по давност. Моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска като недоказан по основание и размер. Не е представил писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 08.01.2021 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 15 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 9/2021 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщаването. За разпореждането на съда, заявителят е уведомен на 21.05.2021 г. и същият е предявил настоящите положителни установителни искове. Ето защо предявените искове са допустими.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 9/2021 г. на РССливница по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 15/08.01.2021 г., по силата на която ответникът следва да заплати общата сума от: 212,19 лв. (двеста и дванадесет лева и деветнадесет стотинки), от която: сумата от 28,98 лева /двадесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които има издадени фактури с № 7283906130/25.01.2019 г. и № 7285124318/25.02.2019 г.

– за периода: от 25.12.2018 г. до 24.02.2019 г. и сумата от 182,21 лева /сто осемдесет и два лева и двадесет и една стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.11.2018 г. за мобилно устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Black, дължими за периода: от месец 05/2019 г. до месец 10/2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 06.01.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сторените разноски – 180,00 лева - адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса.

Сочи се, както в заповедното производство, така и в исковата молба, че вземането произтича от следните обстоятелства:

На 27.02.2008 г. между Л. Б. К. и „Теленор България“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги с мобилен номер ***, който е новиран неколкократно, като последното подписано допълнително споразумение е от дата 07.11.2018 г., с което абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Тотал+ 20,99 с допълнителни 7000 МВ, като е уговорен краен срок на действие до 07.11.2020 г. Ответникът Л. Б. К. е сключила и Договор за лизинг от същата дата 07.11.2018 г., по силата на който й е предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Black, за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 9,59 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с 2 правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора, срещу заплащане на допълнителна сума от 9,59 лева, да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1, ал.2 от договора за лизинг/.

На 27.04.2013 г. между Л. Б. К. и „Теленор България“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги с мобилен номер ***, който е новиран неколкократно, като последното подписано допълнително споразумение е от дата 24.07.2017 г., с което абонатът е избрал абонаментен план Старт 4,99, с уговорен краен срок на действие до 24.07.2019 г.

Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от ищцовото дружество услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната: № 000949786.

На 12.01.2019 г. между Л. Б. К. и „Теленор България“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, с който абонатът е избрал абонаментен план Интернет+ 16,99 лв., с уговорен краен срок на действие до 12.01.2021 г.

Въз основа на последния договор ответникът е ползвал предоставяните от ищцовото дружество услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната: № 006303243.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода: 25.12.2018 г. – 24.02.2019 г. ищцовото дружество е издало следните фактури:

По абонатен № 006303243:

Фактура № 7283906130/25.01.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.12.2018 г. до 24.01.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 11,99 лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума е платима в срок до 09.02.2019 г., като към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Фактура № 7285124318/25.02.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.01.2019 г. до 24.02.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 16.99 лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума е платима в срок до 12.03.2019 г., като към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 28,98 лева, фактурирани за два последователни отчетни месеца.

По абонатен № 000949786:

Ответникът не е заплатил дължимите лизингови вноски, фактурирани в крайна фактура № 7288098414, чиито размер е 182,21 лева, представляваща 18 бр. Месечни лизингови вноски, дължими от месец 05/2019 г. до месец 10/2020 г. по договора за лизинг, както и допълнителната сума в размер на 9,59 лева. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на ответника 3 мобилно устройство - HUAWEI модел Y5 2018 Dual Black, са обявени за предсрочно изискуеми, като същите са дължими от месеца на издаване на крайната фактура № 7288098414 – 05/2019 г.

По искане на ищцовата страна по делото е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието като неоспорено от страните. Според същото, за периода на потребление от 25.12.2018 г. до 24.02.2019 г. на процесните фактури е предоставено потребление на ползваните от ответника Л. Б. К. мобилни номера *** и ***, като обемът на потребление по номера е подробно представено като общо и детайлно потребление за мобилен номер в приложения 1, 2 и 3 /които са неразделна част от процесните фактури/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:

От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност, Допълнително споразумение от 24.07.2017 г. към Договор за мобилни услуги с мобилен номер + 359898321112 и Допълнително споразумение от 07.11.2018 г. към Договор за мобилни услуги с мобилен номер + 359898303783 по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационни отношения, които ги обвързват и които са действали в рамките на заявения от ищеца период на потребление: от 25.12.2018 г. до 24.02.2019 г.

Ответникът Л. Б. К. е подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала е процесните мобилни номера и не е изпълнила задължението си по договор - да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадени са фактури, които същата не е заплатила в срок.

Не се доказа, обаче, по безспорен и категоричен начин размерът на иска.

В исковата молба ищецът претендира сумата в размер на 28,98 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори с абонатен номер № 006303243 за периода от 25.12.2018 г. до 24.02.2019 г., като посочва, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода: 25.12.2018 г. – 24.02.2019 г. Теленор е издал следните фактури: 1/ фактура № 7283906130/25.01.2019 г. за отчетния период на потребление: от 25.12.2018 г. до 24.01.2019 г. с дължима стойност на плащане в размер на 11,99 лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, и 2/ фактура № 4

7285124318/25.02.2019 г. за отчетния период на потребление: от 25.01.2019 г. до 24.02.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 16.99 лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги.

Видно, обаче, от приложената по делото фактура

№

7283906130/25.01.2019 г., същата е издадена за друг отчетен период /12.01.2019 г. – 24.01.2019 г./ и е на стойност, различна от посочената в исковата молба, а именно: 24.12 лева /а не – 11,99 лева, както се твърди в исковата молба/. В хода на производството не е искано от ищцовата страна изменение на иска. Поискано е изслушването на съдебно-техническа експертиза, заключението по която по никакъв начин не доказва предявения размер на иска. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че остана недоказан, както претендираният отчетен период на потребление, така и размерът на претенцията за дължими и незаплатени абонаметни такси за потребени от ответника мобилни услуги под абонатен № 006303243.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът по чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл.

422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД:

По отношение на претенцията за: сумата от 182,21 лева /сто осемдесет и два лева и двадесет и една стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.11.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 9,59 лева всяка, като длъжникът не е заплатил 18 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 172,62 лева, дължими за периода: от месец 05/2019 г. до месец 10/2020 г. , нито е върнал мобилното устройство на лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което е дължима и допълнителната сума в размер на 9,59 лева по чл. 1, ал.2 от договора, съдът приема следното: