Решение № 260054 от 10.05.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№260054

Гр.Русе, 10.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито съдебно заседание на 13 април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ

ПАВЛОВА

При секретаря ЕВА Д. като разгледа докладваното търговско дело №239 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковете са по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.430 ТЗ, вр.чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, вр.чл.694 с.з.

Делото е образувано по искова молба на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА”АД–в несъстоятелност /“КТБ“АД/, ЕИК *********, представлявана от синдиците А. Д. и К. М., срещу „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД гр.Русе, ЕИК202855295. Ищецът твърди, че предявява иск за установяване на вземането си срещу ответника, за което му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2443/2016г. по описа на РОС, срещу която длъжника подал възражение. Предявява иска в едномесечен срок от получаване на съобщението на съда.

Твърди, че на 24.03.2014г. между „КТБ“ АД и ответника „Русенска корабостроителница запад“АД е сключен договор за банков кредит, с който банката отпуснала на ответника кредит в размер до 28500000 евро, която сума, ведно с дължимите лихви и неустойки, следва да бъде заплатена при условията на договора. Кредитът е предназначен за заплащане на цената и закупуване на цялото търговско предприятие на „Русенска корабостроителница“ЕАД по договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 28.02.2014г. В т.10 от договора за кредит, раздел III „Лихви и комисионни“ е предвидено кредитополучателя да заплаща годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 8%, като лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно на 25-то число. Лихвите се начисляват върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване. В т.16.1 от раздел IV „Погасяване“ е договорено, че крайния срок за погасяване на всички дължими от кредитополучателя суми по договора е 15.03.2020г., освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем. В т.16.2 от същия раздел страните договорили кредитополучателя да погаси главницата на 60 равни поредни месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, в размер на 475000 евро., като първата е дължима на 15.04.2015г., а последната-на 15.03.2020г. Съгласно чл.12, при нарушаване сроковете за погасяване на вноските по главница или при предсрочна изискуемост, банката освен договорна лихва начислява и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. В чл.13 е договорено, че начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателя дължи неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва. Кредитополучателят е длъжен да заплаща уговорени такси и комисионни, съгл. чл.22, б.“б“ от договора.

Твърди, че последното плащане по договора е от 05.11.2014г., като ответника е в забава за плащане на договорената лихва от 25.11.2014г. Твърди, че банката упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, съгласно чл.20, вр. чл.39, б.“ж“ от договора, като с изявление с изх.№671/4.02.2015г., изпратено с куриерска служба, получено на 09.02.2015г., ответника бил уведомен за това, като бил поканен на основание чл.40, в срок до 10 дни да погаси задълженията си, което той не сторил. По подадено заявление от банката по чл.417 ГПК, по образувано ч.гр.д.№2443/2016г. на РРС били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04.05.2016г. за следните суми, произтичащи от процесния договор: 13410853.34 евро-просрочена главница за периода 4.02.15г.-27.04.16г.;

301681.33 евро-просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.11.2014г.-25.02.2015г.;

2957093.16 евро-просрочени лихви върху просрочена главница за периода 4.02.2016г.-25.04.2016г.; 13410.85 евро-текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.04.2016г.-27.04.2016г.; 210729.59 евро-неустойка върху просрочена лихва за периода 25.11.2014г.-27.04.2016г.; 11.04 евро-такси за изпращане на изявление за предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва начислена върху сумата 13621582.93 евро, представляваща сбор от главница и неустойка, считано от подаване на заявлението в съда, както и 495885.41лв.-юрисконсултско възнаграждение и 660827.21лв. държавна такса. Ответника подал възражение срещу издадената заповед и съдът указал на банката да предяви иск за установяване на вземането, което обосновава правния му интерес. Претендира съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца има вземане от „Русенска корабостроителница запад“АД, за сумата 16893779.31 евро, от която: 13410853 евро-просрочена главница за периода 4.02.15г.-27.04.16г., дължима на основание чл.16.2 от договора във връзка с настъпила предсрочна изискуемост; 301681.33 евро-просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.11.2014г.-25.02.2015г., дължима на основание чл.10 от договора; 2957093.16 евро-просрочени лихви върху просрочена главница за периода 4.02.2016г.-25.04.2016г., дължима на основание чл.10 вр. чл.12 от договора;

13410.85 евро-текущи /непадежирали към 27.04.2016г./ лихви върху просрочена главница за периода 25.04.2016г.-27.04.2016г., дължими на основание чл.10 вр. чл.12 от договора; 210729.59 евро-неустойка върху просрочена лихва за периода 25.11.2014г.-27.04.2016г., дължима на основание чл.13 от договора; 11.04 евро-такси за изпращане на изявление за предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва начислена върху сумата 13621582.93 евро, представляваща сбор от главница и неустойка, считано от подаване на заявлението в съда. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер-991.770.81лв., както и разноски по делото.

Ответника „Русенска корабостроителница запад“АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че са погасявали задълженията по договора за банков кредит, в резултат на което са погасени преди срока част от тях, поради което иска претенциите да бъдат отхвърлени. Твърди, че по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.11.2014г., сключен между него и Д. К., придобил вземанията на К. срещу банката , представляващи вземания по депозит в нея. С уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД вх.№11311/6.11.2014г. на КТБ АД, Д. К. уведомил своя длъжник-банката, че прехвърля своите вземания към нея на ответника. С последващо изявление по чл.104 ЗЗД вх.№11312/6.11.2014г. на КТБ АД, ответника извършил прихващане, като изрично посочил, че с част от придобитите вземания по договора за цесия, погасява предсрочно част от задължението си по процесния договор за кредит от 24.03.2014г., поради което и последното плащане би следвало да е от 6.11.2014г., като то не е намерило отражение нито като дата, нито по отношение размера на дълга. Предвид това счита, че счетоводните книги не са редовно водени. Оспорва твърдението в исковата молба, че е получил реално от банката сума в размер на 28500000 евро, като заявява, че е усвоил сума в размер на 20500000 евро. Оспорва твърдението, че банката е упражнила надлежно правото да превърне и обяви кредита за предсрочно изискуем, като твърди, че писмо изх.№671/4.02.2015г. не е получено в „Русенска корабостроителница запад“АД.

Отделно от това, ако се счете, че изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до адресата, то датата на предсрочната изискуемост трябва да е 9.02.2015г., което променя всички изчисления на лихви. Оспорва размерите на претенциите, както и периодите на изчисляване. Иска производството да бъде прекратено поради неговата недопустимост, а ако съдът приеме, че е допустимо, да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.

С допълнителна искова молба ищецът е пояснил и допълнил първоначалната искова молба. Оспорва твърдението, че ответника е извършвал погашения след 05.11.2014г., като последното е признато от ответника в т.6 и 9 от негово писмо изх.№209П/12.03.2015г., отправено до квесторите на банката, с копие до Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/, което е заведено в банката с вх.№1359/13.03.2015г. и на ФГВБ с вх.№90-0042/13.03.2015г. На следващо място оспорва възражението за недължимост на част от сумите за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, основано на договор за цесия от 05.11.2014г., по силата на който ответника е придобил вземане в размер на 110000 евро от трето лице и е отправил изявление за прихващане за сумата 44000 евро-вх.№11314/6.11.2014г. на КТБ АД /н./.

Твърди, че представения договор за цесия няма достоверна дата по отношение на банката. Отделно от това твърди, че при наличие на открито производство по несъстоятелност са приложими специалните правила на прихващане по реда на чл.59 ЗБН. С искова молба, по която е образувано т.д.№5293/2015г. по описа на СГС, банката е поискала да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността изявлението за прихващане. Независимо от това, с допълнително споразумение от 5.11.2014г. към договора за цесия, страните са поставили действието на договора в зависимост от изхода на заведен иск от страна на банката по реда на чл.59 ЗБН и са предвидили последиците му с обратно действие, в случай, че искът на банката бъде уважен. Нещо повече, по т.д.№5293/2015г. на СГС ответника е представил споразумение за прекратяване на договора за цесия от 30.04.2015г., с което страните се съгласили да прекратят действието на същия, считано от 05.05.2015г., т.е. действието на цесията е отпаднало и по волята на страните. Оспорва възражението за нередовност на счетоводните книги на банката, като неоснователно. Уточнява, че усвоената сума по договора за кредит е 20500000 евро. Поддържа, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно на длъжника, като писмото за това е заведено в деловодната програма на ответника с вх.№112П/09.02.2015г. Отделно от това твърди, че ответника е цитирал изявлението на банката в последваща кореспонденция с нея. Поддържа твърдяната дата на предсрочна изискуемост на кредита.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба. Развива доводи във връзка с уредбата на прихващането, уредена в ЗБН, не оспорва наличието на висящо търговско дело №5296/2015г. по описа на СГС, с посочения от банката предмет. Поддържа, че предсрочната изискуемост не е била обявено надлежно, както и че твърдяната от ищеца дата на настъпването й е некоректна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и предприетите от тях процесуални действия, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение №41/14.03.2019г., постановено по т.д.н.№182/2016г. по описа на РОС, е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество, с начална дата на неплатежоспособност 31.01.2015г. Съдът е възобновил спряното производство по настоящето дело на основание чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, след като е констатирал, че вземането по процесния договор, предмет на делото, е предявено в производството по несъстоятелност, включено е от синдика в списък на приетите вземания, обявен в ТР на 20.06.2019г., а срещу всички приети вземания на банката, вкл. по процесния договор за банков кредит от 24.03.2014г., предмет на делото, длъжникът „Русенска корабостроителница запад“АД е подал възражение. Съдът по несъстоятелността е одобрил списъка в тази част без промяна, като с определение №183/21.05.2020г., обявено в ТР на 28.05.2020г. е оставил възражението без уважение, в производството по чл.692 ТЗ.

Синдикът на ответното дружество е конституиран като страна на основание чл.694, ал.4 ТЗ, като е заявил в становище, че претенциите на банката са основателни.

По делото не се спори, че между ищеца-кредитор и ответника „Русенска корабостроителница запад“АД гр.Русе-кредитополучател, на 24.03.2014г. е сключен Договор за банков кредит по силата на който банката отпуска банков кредит в размер до 28500000 евро, при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в него. В договора е посочено, че кредитът е предназначен за заплащане цената и закупуване на цялото търговско предприятие на „Русенска корабостроителница“ЕАД по договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 28.02.2014г. Не се спори, че усвоената сума по кредита е 20500000 евро, а крайния срок на погасяване на всички дължими от кредитополучателя по договора суми е 15.03.2020г., освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем-чл.16.1. Според чл.10, за ползвания кредит кредитополучатея заплаща на банката годишна лихва върху ползваните суми в размер на 8%, лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка и е дължима на 25-то число на съответния месец. В чл.12 е уговорено, че при нарушаване срок за погасяване на вноска по главница или при предсрочна изискуемост, банката освен договорна лихва начислява върху просрочената главница и събира и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, а според чл.13 -начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателя дължи на банката неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното й издължаване. В чл.16.2 от договора е посочено, че кредитополучателя се задължава да погаси главницата по кредита на 60 равни поредни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец в размер на 475000 евро, като първата е дължима на 15.04.2015г., а последната на 15.03.2020г. Според чл.20 неиздължаването на погасителна вноска и/или начислена лихва по задължението на кредитополучателя прави незабавно изискуем целия кредит, като се прилагат клаузите за увеличение на обезпечението и/или се обяви кредита за предсрочно изискуем. В чл.39, б.