Определение № 441 от 12.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Благоевград, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20251200501130 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, с адрес на упражняване на дейността гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, представлявано от Д. М. М. - управител, пълномощник на Б. Е. Ц., срещу Определение № 1770/24.09.2025г., постановено по гр.д. № 3439/2024г. по описа на Районен съд Благоевград, с което е оставена без уважение, като неоснователна, молба с вх. № 21537/05.09.2025г. за изменение на Решение № 684/04.08.2025г., постановено по същото дело в частта за разноските.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение на Районен съд Благоевград.

Посочва се в жалбата, че пред първоинстанционния съд са предявени два установителни иска и осъдителен иск срещу ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение не по нисък от минималния за всеки иск. Сочи се също, че присъдения адвокатски хонорар в размер на 200 лева спрямо ответник говори за явна обезценка на адвокатския труд и не е справедлив. Оспорва се довода на районния съд за липса на фактическа и правна сложност.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, подаден е отговор на частната жалба от „ВИВУС.БГ“ 1

ЕООД, ЕИК 202393458, чрез процесуалния представител юрисконсулт И. И., с който се оспорва частната жалба, като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение, тъй като размерът на присъдения адвокатски хонорар е справедлив, съобразен с материалния интерес по делото, с правната и фактическа сложност делото, както и с положени от процесуалния представител труд по делото. Сочи се в писмения отговор на ч. жалба, че на практика извършените дейности по процесуална защита по делото се изчерпват с депозиране на еднотична ИМ и еднотипно становище по хода на делото с искане за гледането на делото в отсъствието на пълномощника на ищеца.

Излагат се доводи че претенцията за увеличаване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, сочи на стремеж за генериране на разноски, респ. на нарушаването на изискването за добросъвестно упражняване на процесуалните права.

Поддържа се в отговора на насрещната страна, че присъденият на пълномощника на страната адвокатски хонорар в размер на 200лв., изцяло съответства на задължителната практика съобразно чл. 633 от ГПК, при прилагането на Решението по дело С-438/2022г.

Сочи се, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв., съдът не е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията определен в Наредба № 1/2004г., като същите могат да служат само като ориентир за съда при служебното определяне на адвокатското възнаграждение.

Излагат се доводи с отговора на частната жалба, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определя въз основа на критерии за разумност и пропорционалност, като се намира баланс между правото на адвоката да получи съответстващо на положения труд възнаграждение и интереса на насрещната страна същото да не е прекомерно и несъразмерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, като се отчитат конкретни фактори, като вид, брой и цена на предявените искове, брой на проведени съдебни заседания, вид и обем на събраните по делото доказателства, положен от адвоката труд и т.н.

Сочи се още, че в настоящия случай, като се вземе предвид цената на иска, която е сравнително ниска, факта, че между страните не е имало спор по фактите, проведено е едно съдебно заседание, събрани са единствено писмени доказателства, делото не се отличава с правна и фактическа сложност.

Иска се от въззивния съд да остави без разглеждане, като неоснователна депозираната от адв. М. частна жалба срещу Определение № 1770/24.09.2025г., постановено по гр.д. № 3439/2024г. по описа на Районен съд Благоевград и да остави в сила Решение № 684/04.08.2025г., постановено по гр.д. № 3439/2024г. по описа на Районен съд Благоевград.

Окръжен съд Благоевград констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.

274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в едноседмичния срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.

2

За да се произнесе по допустимостта и основателността на депозираната частна жалба, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 3439/2024г. по описа на РС Благоевград е образувано по искова молба, подадена от Б. Е. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д. М., срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З. С. Р., като е предявен иск за нищожност на сключения между Б. Е. Ц. и „ВИВУС.БГ“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 9867888009 от 05.09.2022г., на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, евентуално на осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11 ал. 19 от ЗПК, както и при условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експесно разглеждане предвидена в договора, на осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

Претендират се разноските за пред РС Благоевград.

С Решение № 684/04.08.2025г., постановено по гр.д. № 3439/2024г. по описа на Районен съд Благоевград, предявените от Б. Е. Ц., чрез адв. Д. М., искове са уважени, като ответника– „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, е осъден да заплати на адв. Д. М. сумата от по 200лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

От ищцовата страна, чрез адвокат М., е постъпила молба по реда на чл. 248 от ГПК- за изменение на решението в частта за разноските, като отговорността на ответника за адвокатско възнаграждение да е в размер на 480 лева с ДДС вместо присъдените 200 лева с ДДС.

С обжалваното Определение № 1770/24.09.2025г., постановено по гр.д. № 3439/2024г. по описа на Районен съд Благоевград, молбата на ищеца, чрез пълномощника му, за изменение на решението, в частта за разноските е отхвърлена като неоснователна.

Аргументите за това са, че решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено в производство по преюдициално запитване е прието, че посочените в изменената с ДВ бр.

88/04.11.202г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. Районният съд е приел, че в конкретния случай се претендира присъждане на възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл.

38 от ЗАдв, което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Районният съд е приел, че в случая доколкото са предени два иска в условията на евентуалност, свършената от пълномощника работа по двата иска е една и съща. Развити са съображения, че претендираното адвокатско възнаграждение, макар и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой 3 заведени еднотипни дела, както и в подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба, адвокатът не се е явил в първото и единствено съдебно заседание, по делото не са провеждани разпити на свидетели, не са изслушвани експертизи или други процесуални действия с участието на адвоката, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика.

Настоящият състав на ОС Благоевград, въз основа на установената фактическа обстановка и при съобразяване на становищата на страните по делото, както и при съобразяване на установената съдебна практика на ВКС, излага следните правни доводи:

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2017 г., ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Според определение № 251 от 16.06.2022г. по ч.т.д. № 838/2021г., Т. К., І т. о. на ВКС в чл.

38, ал. 1 ЗАдв. са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. На роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат.

Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл.

38, ал. 1 ЗАдв. обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр., ал. 1 ЗАдв., а именно да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за 4 разноски, тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78 ГПК/.

Правомощието на съда по прилагането на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, а принципът за достъпност до адвокатска защита е гаранция за достъп до правосъдие (Решение № 502 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 2834/2023 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС).

Съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Според актуалното разбиране на ВКС, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не като сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и за всеки иск се определя минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Така се приема с Определение № 50 от 17.01.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 4735/2022г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 16.08.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина И.нова, Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т.д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина И.нова, Определение № 146 от 04.04.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина И.нова, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова, Определение № 90 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, и др.