Решение № 1653 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1653 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Недева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100500585 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20061511/11.10.2022 г. по гр. д. № 3671/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав, Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ към МВР е осъдена да плати на Б.

А. Б. на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 (ред. до изм. ДВ бр. 60 от 2020 г.) ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 670,74 лева - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд въз основа на превръщане на нощните часове в дневни за периода 01.10.2016 г. – 01.10.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (24.01.2020 г.) до окончателното плащане , и сумата от 97,27 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първото число на месеца, следващ периода на отчитане, или за общ период на забавата 01.04.2017 г. – 23.01.2020 г., като искът по чл. 178, ал. 1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 (ред. до изм. ДВ бр. 60 от 2020 г.) ЗМВР е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1601,54 лева, а искът по чл. 86, ал. 1 ГПК - за разликата до пълния предявен размер от 216,80 лева. Със същото решение Главна Дирекция „П.б. и з. на н.“ към МВР е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да плати на Б. А. Б. разноски в размер на 126,71 лева, Б. А. Б. е осъден да заплати на Главна Дирекция „П.б. и з. на н.“ към МВР на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 57,76 лева, и ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал.

6 ГПК сумата от 284,13 лева.

Срещу това решение, в частите, с които исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ към МВР, чрез юрк. К.К., с доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че отразеният в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза труд не е извънреден, доколкото същият е изчислен сумарно при полагане на нощен труд в интервала 22,00 часа до 6,00 часа (8 часа) за процесния период. Поддържа се, че не е налице празнота в закона по отношение на заплащането на нощния труд на служителите в системата на МВР, която да бъде запълнена 1 чрез прилагането на съответните норми на НСОРЗ (чл. 9, ал. 2), тъй като е налице действаща наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и заповед на министъра на вътрешните работи. Поради това се поддържа, че не следва да се прилага чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която разпоредба работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 - равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Поддържа се, че НСОРЗ касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни отношения по ЗМВР, който се явява специален закон. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Б. А. Б. взема становище за неоснователност на жалбата.

В частта, с която исковете са отхвърлени, решението е обжалвано от ищеца Б. А. Б., чрез адв. Ю. Б.. Излагат се доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Поддържа се, че правилно районният съд е стигнал до извод за приложимост на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но неправилно е кредитирал първоначалното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което впоследствие вещото лице е коригирало, приемайки, че ищецът е положил само 94 часа нощен труд извън установеното работно време. Поддържа се, че този извод не кореспондира с останалите доказателства по делото, както и че ищецът е положил 1616 часа нощен труд, който след преобразуване съгласно правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се равнява на 1847 часа дневен труд, като разликата от 231 часа се явява положен от ищеца извънреден труд, незаплатен и некомпенсиран от насрещната страна. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителните му части и цялостно уважаване на исковите претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ към МВР не взема становище по жалбата.

Въззивните жалби са редовни и допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. до изм. ДВ бр. 60 от 2020 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Установява се, че за процесния период 01.10.2016 г. – 01.10.2019 г. между страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши пожарникар“ в Пета РСПБЗН към СДПБЗН при Г. – МВР и е работил на смени – при 24-часови дежурства, като е полагал труд през нощта - от 22,00 часа до 6,00 часа (8 часа), при сумарно отчитане на работното време за тримесечен период.

От заключенията на вещите лица по първоначалното и повторното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил е положил общо 1616 часа нощен труд за времето от 22,00 часа до 06,00 часа.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа, а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (в приложимите редакции преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.) - че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР (в приложимите редакции преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР (в редакцията преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимите редакции преди изм.

ДВ бр. 60/2020 г.).

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР (в приложимите редакции преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен (за разлика от чл. 31, ал. 1 от наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., отм. с наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период).

Един от основните спорни въпроси в производство пред въззивната инстанция е въпросът дали при отчитане и заплащане на извънредния труд от ищеца като служител на МВР се прилагат разпоредбите на КТ, и в частност на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която разпоредба работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 - равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По този въпрос е постановено тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ. С посоченото тълкувателно решение се приема, че при отчитане и заплащане на 3 положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разясненията, дадени с тълкувателното решение, не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за прилагане на правна уредба по аналогия, тъй като ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Прието е, че императивната норма на чл.

187, ал. 1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време е „8 часа дневно“, което означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата „светла“ част, и през нощта - в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22,00 часа до 6,00 часа. Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.

Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, поради което прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя са да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсират със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време, по-голям основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия, пенсиониране при условията на І категория труд и др.