Решение № 2469 от 05.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2469 гр. Варна, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №

20223110109527 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от УМБАЛ „С. М.“ ЕАД срещу А. Г. А., в качеството й на наследник на починалия Т.С.А., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата, в качеството си на наследник на Т.А., дължи на ищеца сумата от 847,00 лв., представляваща дължима сума за проведено лечение по клинична пътека с номер 197 в Първа клиника по хирургия на пациента Анастасов, с номер на история на заболяването 31856, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба следното: Наследодателят Т.А. е постъпил на 11.09.2021г. в първа клиника по хирургия при УМБАЛ „С. М.“ ЕАД. Пациентът бил приет по повод оплакване от гадене с повръщане и болки в епигастриума, подуване на корема, нарушен пасаж, известна алкохолна цироза в декомпенсиран стадий с наличие на асцит.

Лекуван е по клинична пътека 197. На 13.09.2021г. пациентът напуска клиниката самоволно.

При хоспитализацията било установено, че пациентът е с прекъснати здравноосигурителни права, за което е бил уведомен, както и за това, че в случай, че не възстанови правата си преди датата на дехоспитализация на осн. чл. 109, ал. 1 ЗЗО ще дължи сумата от 847,00 лв. по оказаната медицинска помощ. Лечебното заведение е изпълнило задължението си е оказало необходимата медицинска помощ. След отчитане на клиничната пътека към НЗОК, РЗОК е отказала плащане, поради прекъснатите здравноосигурителни права на пациента.

Поради липсата на заплащане сумата се дължи от наследника на Т.А..

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявеният иск по основателност. Сочи се, че ответницата не е приела наследството изрично, нито чрез конклудентни действия, поради което молбата била недопустима. Освен това молбата е недопустими поради непровеждане на процедурата по реда на чл. 51 ЗН. Оспорва се размера на претенцията. Не било установено по делото, че пациентът е бил изрично информиран, че ако е с прекъснати здравноосигурителни права, то следва сам да заплати за оказаната му медицинска помощ.

Липсвало информация дали към 13.09.2021г. правата на пациента били възстановени.

1

Нарушена била разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗО. Не се установява, че лекарските услуги са били предоставени.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от направеление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури Т.С.А. е бил приет за лечение по спешност в УМБАЛ „С. М.“ ЕАД – Варна. Поставена му била диагноза – „неуточнена чревна непроходимост“, съответно били извършени изследвания, както и било установено, че пациентът има придружаващо заболяване „чернодробна цироза“. Същият е бил хоспитализиран за лечение в отделение „нефрология“, стая 37, легло 3, на дата 11.09.2021г. Лечението е било проведено по КП 197. Два дни по – късно е бил „изписан“, като в епикризата е посочено, че пациентът е напуснал самоволно. В епикризата е посочено още, че пациентът не е пожелал да възстанови осигурителните си права или да остойности лечението си.

Установява се от приложения по делото здравноосигурителен статус към 11.09.2021г., че Т.А. е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Към датата на изписване – 13.09.2021г. пациентът е бил отново с прекъснати здравноосигурителни права. Същото се потвърждава и от извлечението, приложено по делото от ТД НАП – Варна.

Представена е Заповед с номер Р-592/21.06.2021г., в която са посочени цените по КП /клинични пътеки/. Установява се, че стойността на лечение по КП 197, по която е лекуван пациентът, е на стойност 847,00 лв.

Видно от удостоверение за наследници на Т.С.А., единствен негов наследник е ответницата А. Г. А..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Чл. 52 ЗЗО урежда, че неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. Чл. 109 ЗЗО също урежда, че здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Чл. 82 ЗЗ урежда, ч е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със медицинска помощ при спешни състояния. В настоящия случай пациентът е бил приведен в УМБАЛ „С. М.“ ЕАД – Варна в спешно състояние, но след овладяването му е започнало лечение по КП 197.

Чл. 86 от Закона за здравето урежда, че като пациент при хоспитализация всеки има право да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.

По делото не се събраха доказателства, които да установят, че на пациента Т.А. му е казано или му е показана информация за цената на всяка една медицинска услуга. Нещо повече. Не се събраха доказателства за продължителността на КП 197. Не е ясно колко дни следва да продължи лечението по тази клинична пътека, за да се приеме, че по нея се дължи цялата сума. Както бе уточнено по – горе пациентът е напуснал самоволно болничното заведение, преди да бъде официално “изписан” по надлежния ред. Това поражда съмнение относно обстоятелството дали лечението по КП 197 е било доведено докрай, за да се претендира цялата сума. Неспазването на законоворуредено право на пациент не следва да води след себе си до задължение на пациента да заплаща сума за лечението, за което самият 2 той не е бил уведомен на каква стойност е и какво съдържа.

Факт е и че не е била проведена процедурата по реда на чл. 51 ЗН, но по делото ответницата се представлява от особен представител, т.е. не е могла да бъде намерена на адрес. Това е достатъчно, за да се обоснове извод, че дори да беше започналата процедура в производството по реда на чл. 51 ЗН, същата щеше да остане незавършена. След направена справка в особените книги на съда не се установи да е направен отказ от наследство от А.

А.. И доколкото наследство може да бъде прието и мълчаливо, чрез конклудентни действия, то съдът намира, че в случая е извършено именно такова приемане, т.е. ответната страна е процесуално легитимирана да бъде ответник в производството и последното е допустимо.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че УМБАЛ “С.М.” ЕАД – Варна не успя да докаже, че пациентът Т.А. е бил информиран за неговите права по реда на чл. 86 ЗЗ.

Неинформирането на пациента за стойността на всяка медицинска услуга и лечение поставя пациента в неблагоприяна позиция да не може да прецени кое е по – изгодно за него – да възстанови здравноосигурителние си права или да заплати лечението по КП. Не се установи дължимостта на цялата претендирана сума, доколкото липсват доказателства какво включва лечението по КП 197, както и времетраенето на лечението.

Предвид изложеното искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Доколкото ответникът е защитаван по делото от особен представител, депозит за който е заплатен от ищеца, разноски не се дължат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу А. Г. А., ЕГН **********, в качеството й на наследник на починалия Т.С.А., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че А. Г. А., ЕГН **********, в качеството си на наследник на Т.С.А., ЕГН **********, дължи на ищеца УМБАЛ „С. М.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 847,00 лв., представляваща дължима сума за проведено лечение по клинична пътека с номер 197 в Първа клиника по хирургия на пациента Т.С.А., ЕГН **********, с номер на история на заболяването 31856, за периода от 11.09.2021г. до 13.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 03.12.2021г. в съда до окончателното изплащане на задължението.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му, чрез въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3