Решение № 327 от 08.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Даниел Луков

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200473 по описа за 2026 година Производството пред ВКС е на основание чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подсъдимия С. Н. Н. чрез упълномощения защитник адв. Р. срещу нова въззивна присъда № 8 от 26.02.2026 г. на Софийски Апелативен съд постановена по внохд № 1302/2025 г.

В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и т. 3 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, алтернативно да бъде намалено наложеното наказание. В допълнението към касационната жалба касаторът е развил подробно своите съображения, от които се откроява оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила, обособени в няколко групи : 1/ нарушено право на защитата, поради отказа на съда да изиска и събере нови доказателства по делото, с които да бъдат потвърдени обясненията на подсъдимия относно местонахождението му на инкриминираната дата; 2/осъждането на подсъдимия по непредявено обвинение касаещо часа на осъществяване на деянието; 3/ използването на показанията на св. М. С. от досъдебното производство от 4.11.2023 г., което е недопустимо с оглед на това, че свидетелят не владее български език писмено и говоримо ; 4/ неоснователно кредитиране на протокола за неговия разпит от съда, без да се съобрази, че разпита е проведен от некомпетентен органи 1

/разследващ полицай, в нарушение на процесуалните правила, поради присъствието на останалите свидетели при провеждането му. Явната несправедливост на наказанието е защитена с твърдение за неправилна оценка на смекчаващите отговорността обстоятелства, които сочат на приложимост на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК и налагат определяне на наказание под предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание пред ВКС адв. Р. поддържа изцяло касационната жалба с направените в нея възражения срещу атакувания въззивен акт, като твърди, че поради отказа на съда да допусне събирането на нови доказателства, обективната истина по делото не е била установена.

Изложените в жалбата доводи са основания за отмяна на присъдата и за уважаване на жалбата.

Подс. Н. не се яви в съдебното заседание пред ВКС.

Представителят на ВКП изразява становище, че САС е дал отговори на всички възражения, направени от адв. Р. в мотивите, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на процесуалните правила, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила.

ВКС, трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, обсъди изложените в касационната жалба доводи, съобразно правомощията си и в пределите на поискания касационен контрол, намери следното :

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна - защитник на подс. Н. и е подаден в законоустановения срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С присъда № 891 от 25.06.2025 г. постановена по нохд № 3174/24 г. СГС е признал подс. С. Н. Н. за невиновен в това, че на 4.11.2023 г. около 19 часа в /населено място/, /община/, /област/ дал на другиго –на М. Й. С. имотна облага на обща стойност 304,60 лв. с цел да го склони да упражни избирателното си право на втори тур на изборите за общински съветници и кметове на 5.11.2023 г. на територията на община /община/ за избиране на кмет на /населено място/ в полза на определен кандидат – на С. Н. Н., регистриран с Решение № 27 МИ от 25.09.2023 г. на ОИК – /община/, допуснат до втори тур на изборите с решение № 92- МИ/30.10.2023 г. на ОИК, като гласува с бюлетин № 7престъпление по чл.167, ал. 2, пр. 2 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

Направените по делото разноски са останали в тежест на държавата.

Недоволен от присъдата прокурорът от СГП протестирал същата пред САС, където е образувано внохд № 1302/25 г. На основание чл. 334, т. 2 и чл.

336, ал. 1, т. 2 от НПК, САС отменил присъдата на СГС и постановил нова, с която признал подс. С. Н. Н. за виновен по предявеното му обвинение по чл.

167, ал. 2, пр. 2 от НК и на основание чл. 54 от НК му наложил една година лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв., с равностойност 5 112, 92 евро.

2

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 167, ал. 6, вр. ал. 2 от НК и чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК лишил подс. Н. от право да заема избирателна държавна, общинска или обществена длъжност за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс. Н. да заплати направените по делото разноски по сметка на Следствен отдел на СГП- в размер на 100,18 евро и по сметка на СГС в размер на 209,63 евро, както и 2,56 евро държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, с които да е изпълнил със съдържание релевиранато касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което липсват основания за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Въззивната съдебна инстанция е изпълнила задълженията си произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 от НПК и е извършила обективно, всестранно и пълно изследване на всички правнозначими факти касаещи авторството, обективната и субективна съставомерност на деянието по чл. 167, ал. 2, пр. 2 от НК, като е сторила това използвайки предвидените в закона процесуални средства и способи.

Установените фактически положения почиват на вярна, обективна и всеобхватна интерпретация на цялата доказателствена съвкупност, събраната както в хода на ДП така и от съдебните състави по същество. Въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие като с насрочване на делото е допуснал до повторен разпит св. М. С., св. И. Ш. И., св. Б. А. А.. Поискал е съдействие от РУ на МВР- Исперих за установяване самоличността и местонахождението на Ф. Д.. С писмо изх. № 15814 /25 г. по делото е получена информация, че се касае за лицето С. С. И., когото съдът е допуснал като свидетел. В съдебно заседание на 4.12.2025 г. са разпитани св. М. С., св. И. Ш.

И., св. Б. А. А. и св. В. Ш.- съпруга на св. С.. В съдебно заседание адв. Р. е направил пет доказателствени искания, част от които са били уважени от съда -като са допуснати до разпит в качеството на свидетели Г. А., Й. С. и С. Н.; отказано е провеждането на разпити на А. А., Д. Н. и В. Н. и разпит на св. С. с преводач от български на турски език; отказано е изискването на записи от охранителните камери от АПИС от /път/и от /гара/. В съдебно заседание на 22.01.2025 г. съдебната инстанция е провела разпити на свидетелите А., С., С.

Н. и И. и е приобщила като писмени доказателства по делото две докладни записки от ОД на МВР- Разград ; изслушала е обясненията на подс. Н. и е приобщила показанията на св. М., св. С. и св. И. от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4 от НПК.

Въззивният съд е извършил собствен прочит на доказателствената съвкупност по делото, като ясно се е разграничил от направената от първата инстанция оценката на доказателствената съвкупност, излагайки конкретни 3 аргументи за това. В резултат от осъществената аналитична дейност, САС е достигнал до различни изводи по фактите и правото, приемайки, че подс. Н. е извършил вмененото му във вина престъпление, поради което е отменил оправдателната присъда на СГС и го е признал за виновен по чл. 167, ал. 2 пр.

2 от НК.

Въззивният съд се е доверил изцяло на показанията на св. М., св. С. и св.

И., дадени в хода на досъдебното производство, поради тяхната вътрешна непротиворечивост и последователност. Приел е тяхната взаимна кореспонденция още в началото на разследването, когато споменът за развоя на събитията е бил най- ярък. Въпреки настъпили промени, отнасящи се до незначителни детайли за събитията, показанията на св. М. и св. И. са останали относително верни на първоначалния им смисъл, че подс Н. е дал на св. С. чанта с продукти и пари, за да упражни правото си на глас в негова полза.

Съдът е направил стриктното разграничение относно техния характер, след като внимателно ги е съпоставил с останалите доказателствени източници по делото.

Централно място съдът е отделил на показанията на св. М. С. от ДП и пред СГС, като е направена обективна констатация за настъпила промяна в тяхното съдържание и в поведението на свидетеля по време на двете фази на процеса. Това е отдадено не на установеност на твърдението, че св. С. не владее български език, а на опита да обслужи защитната версия на подс. Н..

Въззивният съд е отправил заслужена критика срещу решението на първия съд да назначи преводач на свидетеля С. от български на турски език, като е изложил ясни съображения за това. Отговорил на въпроса защо показанията на св. С. дадени пред СГС не следва да се ползват с доверие, като е приел, че в случая не се касае за нюанси в тях, а за коренна промяна в линията на поведение, проявила се в отказ да комуникира пред съда на български език.

Изводът за неправдоподобност на съобщената от св. С. информация пред първата инстанция е направен след детайлното й обсъждане и след съпоставка с показанията на св. М. и св. И. от ДП и пред СГС и САС, в които убедително твърдят, че изложената от тях хронология на събитията и участието на св. С. и подс. Н. в тях, не е плод на „измислен сценарий“ или на стремеж да набедят подс. Н. в извършване на престъпление, а е отражение на обективната действителност. Достоверността на показанията на свидетелите М. и И. / от ДП и пред СГС/е приета и след анализ на показанията на свидетеля С. И., който е потвърдил пред САС показанията на тримата свидетели от ДП, че св.

С. му върнал сумата от 250 лв., които са част от получената от него преди това сума от 300 лв. от подс. Н.. Обърнато е специално внимание на липсата на спомен относно точния ден от седмицата, на който това е станало, като съдът не е отдал съществено значение на този факт, именно поради обстоятелството, че св. И. е разпитан за първи път едва пред САС и то две години след събитията, което прави практически невъзможно свидетелят да помни точната дата.

Основен акцент в касационната жалба е поставен на ползването на показанията на св. С. от разпита му от ДП провел се на 4.11.2023 г. за установяване на релевантните за обвинението факти, поради това че : е 4 проведен от некомпетентен орган; че са присъствали останалите свидетели; че в действителност св. С. не владее български език и не е прочел подписания от него протокол за разпит. На отправените възражения на адв. Р. касаещи процесуалната издържаност на съставения протокол за разпит, въззивният съд е изложил разумни и законосъобразни съображения на л. 9- до л. 14, които се споделят от настоящия съдебен състав. На първо място протокола за разпит на св. С. от ДП е годно доказателствено средство в процеса, независимо от това, че разпита е проведен от разследващ полицай при РУ- Исперих, а не от следовател. Това е така, тъй като досъдебното производство е започнало на 4.11.2023 г. с първото действие по разследването съгласно чл. 212, ал. 2 от НПК с разпит на свидетеля М. С. / л. 2, л. 3, том 2 от ДП/ като неговото незабавно извършване е било единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата. Извършените разпити на св. И. / л.4, т. 2/ и св. М. /л. 5, т.

2/ по ДП № 275 ЗМ 300/2023 г. от разследващия полицай при РУ – Исперих са в синхрон с нормата на чл. 203, ал. 1 от НПК, която изисква разследващите органи да вземат своевременно мерки за законосъобразното и успешно извършване на разследването. Явяването на тримата свидетели пред надлежния орган /в случая РУ- Исперих/ с твърдение за извършено престъпление вменява задължение на този орган да предприеме необходимото за да закрепи информацията по съответния процесуален ред – чрез провеждане на разпити и съставяне на протоколи за извършените действия.