Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 227 от 22.06.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 454/2026
Вид
Решение № 227
Подписан
22.06.2026
Състав
Снежана Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 , ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Пазарджик, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20265220200454 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. П. Г. от село *********** с ЕГН:

********** против НП № ************ на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ –Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 511,29 евро/1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата се твърди, че НП е материално незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт, видно от които жалбата се оспорва като неоснователна.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и 1 след като обсъди събраните по делото писмени и устни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 20.01.2026 г. в 21,58 часа в село ******************** управлява лек автомобил БМВ 530 Д с рег.№ *********** под въздействието на алкохол – 1,15 промила в издишания въздух, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNJ 0078.

Това било нарушение на чл.5, ал.3, т.1 , ал.1 от ЗДвП, като същото било констатирано от свид.К. Г., на длъжност полицейски инспектор в РУ – Пазарджик.

Приетите по делото гласни и писмени доказателства безпротиворечиво установяват следната фактическа обстановка,:

На ****** вечерта жалбоподателят се обадил на свид. ******, с която били приятели. Разбрали се да се видят пред дома й в село ***************** До мястото на срещата жалбоподателят отишъл с лек автомобил БМВ 530 Д с рег.№ ***********, като по пътя се отбил до магазин, от който закупил алкохол. След това паркирал автомобила пред дома на свид.***** Последната влязла в автомобила и седнала до жалбоподателя – на предна дясна седалка.

Двамата започнали да си говорят и да консумират алкохол. Тъй като навън било много студено/ температурите били минусови /, жалбоподателят запалил двигателя, за да включи парното. Включил и светлините на автомобила.

Автомобилът, в който били жалбоподателят и св.*****бил забелязан от дежурния автопатрул, в чийто състав бил св.Г.. Полицаите решили да извършат проверка, в хода на която тествали жалбоподателя с техническо средство Алкотест Дрегер за употреба на алкохол. Уредът отчел положителна проба - 1,15 промила в издишания въздух, вследствие на което св.Г. съставил срещу жалбоподателя АУАН, с който му вменил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Пред полицаите жалбоподателят твърдял, че не е привеждал автомобила в движение. Такова не било установено и от тях.

По време на проверката пристигнал св.**** Г., племенник на жалбоподателя, когото последният бил извикал за да управлява автомобила до дома му, което и се случило.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира че 2 извършеното от жалбоподателя П. Г. представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП., доколкото е извършил действия с механизмите на МПС – запалил е двигателя и е включил парното и светлините. Тези действия съгласно възприетото в постановление №1 от 17.01.1983 г. по н.д. 8/1982 г. на Пленума на ВС се приравняват на „управление“.

Извършеното от жалбоподателя П. Г. деяние обаче представлява административно нарушение само от формална страна и следва да се квалифицира като маловажен случай.

Според чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание.

Легална дефиниция на „маловажен случай“ се съдържа в § 1, т.4 от ЗАНН, съгласно който: „Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

При изложените горе факти деянието на жалбоподателя П. Г. разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което налагането на глоба и лишаване от правоуправление в предвидения от закона фиксиран размер съответно 511,29 евро глоба и 12 месеца лишаване от правоуправление, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Маловажността на случая следва да се аргументира факта, че жалбоподателят не е привел автомобила в движение и не е имал подобно намерение, което означава че не е представлявал и не е създал опасност за останалите участници в движението.

При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН 3 от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК – ВКС).

В горния ред на мисли вече има достатъчно утвърдено съдебна практика на административните съдилища в Р България.

По изложените съображения, и на основание чл.63 ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, съдът намира че след като отмени НП, следва да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на делото следва да бъде удовлетворена претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Те се претендират в размер на 255,65 евро, който е напълно съответен на фактическата и правна сложност на делото – от една страна, а от друга – съобразен с предвиденото в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. В този смисъл направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника е неоснователно.

По изложените съображения, РС – Пазарджик

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НП № ************ на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ –Пазарджик, с което на П. П. Г. от село *********** с ЕГН:

**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 511,29 евро/1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВА П. П. Г. с ЕГН: **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго 4 нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, представлявана от Директор, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. Г. с ЕГН: **********, адрес: село *************** направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента).

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5