Решение № 260052 от 01.06.2021, Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260052 гр.Ботевград, 01.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БОТЕВГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П. при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдия П. НАД №384 по описа за 2020година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.М., област В., ул."***” №97, представлявано от И.В.Х., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат П.П. от САК е обжалвало в законния срок наказателно постановление №***от ***, издадено от Директора на Дирекция “*** - Софийска област” – със седалище град София към ГД ИТ, с което за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 3000.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят ***"

ЕООД, чрез пълномощника си адвокат П.П. от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата.

Въззивната страна – Дирекция „***”

Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт П. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: известие за доставяне; АУАН № ***г.; протокол № ***за извършена проверка на ***.; трудов договор № ***г.;уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ; декларация от В.П. – 2 бр.; длъжностна характеристика на длъжността „Работник облицовки и настилки“; призовка по чл. 45, ал.1 от АПК; идентификационна карта; справка от регистъра на уведомления за трудови договори; служебна бележка № ***г.; заключение от Служба по трудова медицина.; молба от В.О.П.; карта за предварителен медицински преглед; декларация; заповед № ***.; заповед № ***.; заповед № ***.; пощенски плик – заверени копия, както и днес представените доказателства: 3 листа от книга за инструктаж; писмо от Д“****“ до

Началника на РУ-П.; писмо от РУ-П. до Д“****“; писмо от Д“****“ до Началника на РУ-П.; писмо от РУ-П. до Д“****“; опис за предадена на 29.06.2020г. ясна кореспонденция на ОДМВР; писмо от ОДМВР-София до Д“****“; писмо от Д“****“ до Началника на РУ-П.; договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.07.2019г.; идентификационна карта, справка данни за осигурените лица от ТД НАП за осигуреното лице В.О.П., справка за актуално състояние на всички трудови договори на лицето В.П., както и справка за приети и отхвърлени уведомления от ****., договор за обучение по чл. 235 от КТ от ****.; заповед № ****. и длъжностна характеристика за длъжността „Експерт стопанска дейност“ – заверени копияи събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите К.Г. К. Д.Л.П., А.С.К., С.А.П. и В.О.П., се установява следната фактическа обстановка:

На ****. в гр.П., обл.Софийска свидетелите К.Г. К., Д.Л.П., А.С.К. *** тяхната колежка С.Ц.Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „***" ЕООД,

ЕИК ***, в обекта му, състоящ се в рехабилитация и реконструкция на централна градска зона – площадно и парково пространство на гр.П.. При извършването на проверката на горепосочения обект - в 11.20ч., свидетелите К., П. и К. установили на място, че В.О.П. престира труд на посочения строителен обект. Тогава В.П. собственоръчно декларирал, че работи като „каменоделец” в обекта, като не е запознат да е получил копие на хартиен носител на заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Към този момент В. П. бил сключил с жалбоподателя договор за обучение по чл.325 от КТ от ****. с място на обучение гр.П., централна градска част и със срок 30 работни дни. На 30.06.20г. след извършената проверка на място В.О.П. сключил трудов договор с „***" ЕООД, ЕИК ***, които бил регистриран в ТД на НАП същия ден в 18.53ч. След осъществена допълнителна проверка по документи, на ***. в гр.София С.Ц.Д. – главен инспектор при Д**** съставила АУАН срещу ***" ЕООД за това, че на посочения по горе обект на 30.06.220г., в качеството му на работодател на В.О.П. го е допуснал до работа, преди да му предостави копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за регистрация на трудовия договор в НАП. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/. Актът бил съставен в присъствието на св.К. и представител на „***" ЕООД, ЕИК *** – И.В.Х., след което му бил предявен за запознаване със съдържанието и същият го подписал.

Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от *** от Директора на Дирекция „***” Софийска област.

Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени доказателства.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът констатира процесуално нарушение, изразяващо се в: Вмененото с акта и с обжалваното НП нарушение е за това, че дружеството като работодател е "допуснало до работа посоченото лице В.О.П. без да му предостави документи във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ. " В случая и контролния и наказващият орган са приели, че лицето е допуснато до работа без да са му предоставени документи, за които има препратка към нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ, която ги сочи. В случая състава на нарушението, което му е вменено има бланкетен характер, тъй като изискуемите документи действително се сочат в чл. 63, ал. 1 от КТ, но тази норма следва да се посочи в привръзка като част от квалификацията. В случая както в АУАН и НП нарушението е квалифицирано единствено като такова по чл.63, ал.2 от КТ и липсва привръзка с ал.1 на чл.63 от КТ. Последното не е сторено, нито от актосъставителя, нито от административно-наказващия орган, както вече се посочи. В този смисъл не е дадена дължимата, надлежна правна квалификация, което не предполага посочване на произволна законова разпоредба, а такава относима към описаното нарушение. Да се квалифицира правно административното нарушение, изисква конкретно деяние с неговите фактически белези да се подведе под диспозицията на административно-наказателна разпоредба, която е нарушена -виновно. Това свое задължение АНО не е изпълнил, доколкото както вече се посочи възприетата от него и посочена правна квалификация на деянието, очевидно е непълна и неточна, поради което съдът приема че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и не съответства на изискването за форма досежно този от реквизитите си. И докато за АУАН е предвидена процесуална възможност за преодоляване на допуснати нередовности в него, то разпоредбата на чл. 53, ал. 2 не е приложима към съдържанието на НП. Наличието на обсъдения порок съставлява особено съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и несъвместимо с правораздавателния характер на този акт. Обсъденото нарушение е от категорията на абсолютните основания за отмяна, съществено е не само поради неизпълнението на предписанието на императивна процесуална норма, но така също и защото последното ограничава правото на нарушителя да разбере административно-наказателното "обвинение" и да организира защитата си против него. От тук, крайният правен извод обжалваното НП да е абсолютно незаконосъобразно от формална страна, поради издаването при допуснато особено съществено процесуална нарушение, което обуславя неговата отмяна, на процесуално основание.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, дадени от служителите на Д****, присъствали на извършената проверка и при съставянето на акта, но със същите не може да се установи, че към момента на самата проверка между жалбоподателя и В.О.П. е бил сключен трудов договор. Видно от показанията на В. П., които съдът счита за достоверни, е че именно след извършената проверка е съставен, респ. сключен приложения по делото трудов договор между него и „***" ЕООД. Нито в попълнената от него декларация, нито от други събрани по делото доказателства се установява, че този договор е бил сключен преди извършената в гр.П. проверка от инспекторите при ДИТ –София на ****. Това е съществено с оглед на това, че съставът на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към административно- наказателна отговорност в настоящия случай, е разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Санкционирането на касатора на основание чл.63, ал.2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от трудовия договор и от уведомлението по чл.

62, ал. 3, обаче, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП.

Безспорно е по делото, че такъв трудов договор не е бил сключен между страните към момента на проверката а още по-малко да е направено и съответното уведомление. Същото е задължение на работодателя, произтичащо от сключения трудов договор. Но щом липсва такъв договор, то и такова уведомление не може да бъде направено. Всъщност, той не би могъл да предостави никакво копие от трудов договор, поради обективното му несъществуване преди момента на проверката.

Аргумент в посока на извода, че разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов договор, се съдържа в самата нея-в ал. 1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно -наличие на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а напротив-при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор към момента на проверката незаконосъобразно е наложено административно наказание на касатора за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Въпреки разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ трудовото правоотношение не може да се фингира, а негов източник са юридически факти, лимитативно посочени в КТ. Трудовият договор е такъв юридически факт. Този договор е формален (чл. 62, ал. 1 от КТ ) и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, респ. забраната по чл.63, ал.2 от КТ. Доколкото не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ и забраната по чл.63, ал.2 от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от органите на административно-наказателното производство като източник на отговорността на жалбоподателя.

При тези обстоятелства наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.М., област В., ул."***” №**, представлявано от И.В.Х., ЕГН ********** се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 500,00 лв.