Определение № 319 от 07.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. Пловдив, 07.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600352 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С Определение №375 от 07.07.2023 г. по ЧНД № 540/2022 г.

Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.243, ал. 6, т.3 от НПК е отменил постановление от 03.08.2022г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик, с което е прекратено наказателното производство по ДП №110/2012 г. по описа на * по пр. преписка № 2491/13г. по описа на Окръжна прокуратура - Пазарджик, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 и т.

6 от НК и делото върнато на прокуратурата за изпълнение на дадените указания.

Недоволен от определението е останал представителят на ОП – Пазарджик, който го е протестирал поради неговата неправилност и незаконосъобразност, като предлага същото да се отмени и потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Прокурорът излага съображения, че по делото е било проведено пълно разследване за изясняване на фактическата обстановка, в подкрепа на тезата си за наличие на визираните в постановлението основания за прекратяване на наказателното производство. Акцентира на това, че се касае за бездействие от страна на обв. И., за което не следва да му се търси наказателна отговорност, защото не е знаел за дейността на останалите инструктори и че дружеството му е достигнало прагове за регистрация по ЗДДС. Това бездействие не 1 осъществява никоя от формите на изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, т.1 – 7 от НК и не може да се инкриминира неподаването на заявление за регистрация по ДДС. В чл.255, ал.1, т.1 от НК е криминализирано неподаването на декларация в частност такава по чл.125 от ЗДДС от регистрирано по този закон лице. И след като не е бил регистриран по този закон, т.е. не представлява данъчно задължен субект и липсата на регистрация по ЗДДС не поражда задължение за подаване на СД по ЗДДС. Поради тези причини липса състав на престъпление, както и умисъл от негова страна към извършването на подобно деяние.

На ТД на НАП – * е било изпратено по надлежния ред съобщение за постъпилия протест на прокурора, но не е изразено становище.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите в протеста, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения 7 –дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, което изисква разглеждането му по същество.

С постановление от 03.08.2022г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик е прекратено наказателното производство по ДП №110/2021 г. по описа на * по прокурорска преписка № 2491/13г. по описа на Окръжна прокуратура Пазарджик, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 и т. 6 от НК.

Производството пред първоинстанционния съд е било проведено по реда на чл.243, ал.5 и ал.6 от НПК по подадена жалба от процесуалния представител на МФ Т. С. – гл. юрисконсулт в ТД на НАП – *, в която са изтъкнати доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното постановление в частта му касаеща липсата на установен състав на извършено данъчно престъпление по чл.255 от НК във връзка с облагането по ЗКПО и ЗДДС от страна на обвиняемото лице като управител и собственик на фирма „*“ ЕООД, с искане до съда за отмяната му в тази му част.

Досъдебното производство по делото № 110/2012г. по описа на * е било образувано първоначално срещу неизвестен извършител с оглед на престъпление по чл.308, ал.1 от НК, затова, че през 2011г. в гр. * е съставил 2 неистински официален документ - регистър на курсисти, с цел този документ да бъде използван.

Впоследствие през 2013г. досъдебното производство е било изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – Пазарджик, с оглед на извършено престъпление по чл. 255, ал.1, т.1 и т.6 от НК.

На 22.04.2021г. против Г. В. И. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал.1 т.1 и т.2, вр. чл.26 ал.1 от НК и е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

В обжалваното постановление прокурорът приел за установено от фактическа страна, че „*“ ЕООД е вписано в търговския регистър по ф.д. № 184/2007г. и е регистрирано по ДОПК в ТД - НАП гр. * на 20.02.2007г. Към 2010г. не е регистрирано по ЗДДС. Това е станало по искане на управителя едва на 10.05.2011г.

Основната дейност на дружеството е била свързана с обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, извършване на дейности по обучение, квалификация и преквалификация на водачи на МПС. В тази връзка дружеството е притежавало разрешение за създаване на учебен център, с учебен кабинет и офис, регистрирани по надлежния ред в Министерство на транспорта още от 2007 – 2008г. Дейността на дружеството се извършвала в обекти, включени в Списък към разрешението на категории А, В и С, съответно учебен кабинет и офис в гр. *, ул. „*“ № 64, учебна площадка в същия град, ул. „*“ № 34 и учебна площадка в с. *. Дружеството упражнявало през ревизирания период дейност, чрез използване на регистриран *“, за който били издадени съответните свидетелства за регистрация.

На дружеството били извършено две данъчни ревизии.

Първата ревизия констатирала общото задължение за корпоративен данък за периода от 2008г. до 2009г., установено по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК с РА № */15.04.2011г. в размер на 5 152.03 лева.

Втората ревизия, проведена на основание чл. 122, ал.1, т. 2 от ДОПК и след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК установила, полагащ се корпоративен данък в размер на 7 127.93 лв. за 2010г. Но за данък по чл. 194, чл. 195, чл. 203 от ЗКПО за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.

3 нямало установени данни.

Ревизията приключила с РА */15.04.2011г., при който се установило, че дружеството за 2008г. е имало обороти в размер на 59 691,35 лв., т.е. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, но такова не било подадено. Затова от ревизията били определени средни пазарни цени на курсовете за обучение и данъчна основа за облагане с ДСС, като в крайна сметка е прието, че „*“ ЕООД дължало за периода от 14.11.2008г. до 10.05.2011г. ДДС в общ размер на 51 716,91 лева.

Впоследствие в хода на разследването били изискани данни и са установени през инкриминирания период инструкторите, които са извършвали обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС с издадени удостоверения, като са разпитани в качеството на свидетели. От техните показания се установило, че „*“ ЕООД е притежавало Разрешение № 1790/19.06.2007г. за обучение на кандидати за водачи на МПС по Наредба № 37/2007г., към което имало и списък на инструкторите, които провеждали обучението. На практика инструкторите ползвали лиценза, издаден на фирмата на обв. И., за да могат да осъществяват дейността си по обучение. Във фирмата нямало официален ценоразпис за курсовете за обучение за различните категории водачи. Цената се определяла от всеки инструктор индивидуално и той я изисквал от записалите се курсисти при него. Същият обаче не отчитал в дружеството събраните пари от курсистите. Но тъй като използвали лиценза на фирмата, всички инструктори заплащали процент от наема на кабинетите, в които се провеждало теоретичното обучение и вътрешните изпити, както и процент от заплатата на техническия сътрудник.

Инструкторите имали сключени трудови договори и им се начислявали ежемесечно осигуровки. Те лично давали сумите за осигуровките на И., за да ги преведе към съответните бюджетни сметки.

В края на годината се изчислявали приходите, които са получили всеки от инструкторите, според броя на обучените курсисти, изчисляват се разходите и се определял размера на дължимия данък от фирмата. Сумата се разпределяла според изработеното между инструкторите и всеки от тях заплащал съответния размер на данъка.

По делото е разпитан като свидетел счетоводителят на фирмата - Й. П., 4 който в показанията си е потвърдил описания начин на работа във фирмата от инструкторите. Той е изготвял ведомостите за заплати на база подадената информация от И. и инструкторите на фирмата според броя на отработените часове от всеки инструктор. ГДД също е изготвял въз основа на подадената информация от всеки от инструкторите за брой на курсистите, които е обучавал.

Уточнени са също от разпитите на записаните курсисти и сумите, които са заплащали за обучение през периода от 2008г. – 2011г.

По делото е назначена и изготвена финансово-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че при изчисляване на приходите на „*“ ЕООД за 2008г., 2009г. и 2010г. какъв е размерът на дължимите данъци за всяка година:

За 2008г. „*“ ЕООД е реализирала приходи в размер на 72 093.70 лева.

За 2009г. фирмата е реализирала приходи в размер на 92 624,92 лева. За 2010г. фирмата е реализирала приходи в размер на 120 лв. 780,00 лв.

Вещото лице е извършило съпоставка на декларирания данък по годишни данъчни декларации и установения полагащ се корпоративен данък по чл.92 от ЗКПО, съгласно доказателствата по делото.

Установените дължими данъци за фирма „*“ ЕООД, съответно са: за 2008 г. - 1614,86 лева., за 2009 г. - 2 868,36 лева. и за 2010г. - 4 874,25 лева.

Вещото лице е изследвало списъците на всички проведени курсове през 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и е установило, че съгласно регистъра на курсистите:

За 2008г. „*“ ЕООД е обучавало само курсисти категория „В“, като броя на проведените часове е 220, а на допълнителните часове е 489.

За 2009г., „*“ ЕООД е обучавало само курсисти категория „В“, като броя на проведените часове е 311, а на допълнителните часове е 230.

За 2010г., „*“ ЕООД е обучавало само курсисти категория „В“, като броя на проведените курсове е 366.

За 2011г. „*“ ЕООД е обучавало само курсисти категория „В“, като броя на проведените курсове е бил 94.

Вещото лице е посочило също така, че предвид изискването на ЗДДС 5 фирмата е следвало да се регистрира по ЗДДС от 14.11.2008г. и да подаде СД по ЗДДС за периода от 14.11.2008г. до 14.05.2011г.

Изчислено е, че общо дължимият данък по ДДС за периода от 14.11.2008г. до 30.04.2011г. е 51 716.89 лв., както следва :

- За 2008г. за периода 01.11.2008г. до 31.12.2008г. е 3 395,91 лв.

- За 2009г. за периода 01.01.2009г. до 31.12.2009г. е 18 524,98 лв.

- За 2010г. за периода 01.01.2010г. до 31.12.2010г. е 24 156,00 лв.

- За 2011г. за периода 01.01.2011г. до

31.12.2011г. е 5 640 лв.

При така възприетата за установена фактическа обстановка, прокурорът в постановлението е приел, че установените данъчни задължения /неясно за кой данък става въпрос/ са били изчислени на базата на дейност, която не е била осъществена от „*“ ЕООД.

Всички инструктори били записани в списъка само, за да ползват лиценза на фирмата, като всеки от тях сам е осъществявал дейността си, без да се отчита във „*“ЕООД. Данните били подавани на счетоводителя от инструкторите, който на свой ред изготвял съответните счетоводни документи, ведомости и декларации. Дейността на дружеството била фиктивна. Въпреки положените усилия да се разпитат максимален брой курсисти, това се оказало обективно невъзможно. И само след разпита на всички курсисти би могло да се установи кой инструктор колко курсисти е имал и каква сума са заплатили. Едва след това би могло да се установи каква дейност е развивал всеки от инструкторите и какви данъци е следвало да декларира и внесе.

Прокурорът е приел също така, че тъй като всеки инструктор е работил за собствена сметка и е предоставял минимални данни в счетоводството на дружеството, не би могло да се вмени във вина на Г. И., че не е декларирана и обложена дейността на всички инструктори. Той е нямал реална представа за дейността на останалите инструктори, какви са цените на курсовете, какви са приходите и разходите им, за да е наясно с евентуалните данъчни задължения.

Липсата на представа у обв. И. за обективните признаци на състава на престъпление водела до извода и за липса и на субективната съставомерност на деянието, т.е. не е било установено, че той е действал с цел да осуети 6 установяването и плащането на данъчни задължения.