Решение № 23713 от 28.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23713 гр. С., 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110162294 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу ОА на ОС, с която са предявени искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3116,05 лв. – незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г., до имот с адрес: гр. С., ул. Х.

Б. № *, вх. *, представляващ половината от втори етаж с аб. № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.04.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 853,43 лв. мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 01.12.2021 г. 15.04.2024 г.;

18,81 лв. – цена на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за периода 01.05.2021 г. – 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.04.2024 г. до окончателното плащане и 5,62 лв. – законна лихва върху задължението за цена за услугата дялово разпределение, начислена за периода 01.07.2021 г. – 15.04.2024 г. суми, за които по ч.гр.д. № 24129/2024 г. по описа на СРС, 182 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ и по силата на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди следва да се осъществява въз основа на писмени договори при Общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия. Излага твърдения, че въпреки нормативното си задължение и отправената покана, ответникът не е сключил такъв договор с ищеца. Поддържа, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. С.“ ЕАД купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат нейната стойност в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставка, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура. Поддържа, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от 1 фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Д. Е.“ ЕООД. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, въпреки получаваните фактури и отправената покана, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Поддържат, че ако претенцията на ищеца се основава на неоснователно обогатяване, такова не било налице. Излага твърдения, че през процесния период имотът се е ползвал от сдружение „НЦСР“, който е предаден на служители на областната администрация с протокол от 23.08.2023 г., поради което и ответникът не си е спестил разходи за сметка на ищеца за този период. Твърди, че не е получавал от ищеца покана за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, както и фактури за начислената топлинна енергия, поради което не дължи стойността на доставената такава, както и мораторна лихва. Твърдят, че нямат никакви отношения с „Д. Е.“ ЕООД. Оспорва представените протоколи за проведено общо събрание. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Д. Е.“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ответника Сдружение „НЦСР“ не взема становище по предявените искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 30.05.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 24129/2024г. по описа на СРС, 182-ри състав в полза на „Т.

С.“ ЕАД срещу Областна администрация – област С. за заплащане на исковите суми. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от длъжника, поради което и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - в тежест на ищеца е да установи наличието на обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период енергия (че последният е консумирал тази енергия), както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните суми в случай, че твърди това.

Между страните не се спори, че процесният имот, представляващ половината от втория етаж на сградата, находяща се в гр. С., ул. Х. Б. № *, вх. *, с площ от 173 2 кв.м. и с абонатен номер при ищеца ********, е частна държавна собственост, като с договор от 29.07.2001 г. и въз основа на решение на Министерски съвет е било учредено право на ползване върху имота в полза на Сдружение „НЦСР“ за срок от 10 години. От представените писмени доказателства (протокол от общо събрание на етажната собственост, договор между третото лице-помагач и етажната собственост за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице-помагач) и приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа, като претенцията на ищеца касае стойността на енергията, потребена през периода м. 10.2021 г. – м. 04.2022 г., претендирана при твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника – ОА на ОС, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДС имоти – държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им.

Обществените отношения, свързани с производството и продажбата на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От цитираните разпоредби следва извод, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлинна енергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

Между страните не е формиран спор, че между тях не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на това, съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Поради това без значение е дали ответникът е получавал фактури, тъй като процесните искове се основават не на договорни отношения, а на неоснователно обогатяване.

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че считано от 2001 г. имотът е бил във фактическа власт на трето лице – Сдружение „НЦСР“, на когото е предоставено безвъзмездно право на ползване от страна на държавата, като това лице е посочено като потребител в списъка на етажните собственици към протокола от общото събрание на ЕС в сградата от 19.09.2002 г. Срокът на учреденото ограничено вещно право е изтекъл през 2011 г., но по делото се установява, че и след това ползвателят е продължил да упражнява фактическа власт върху имота – на негово име е била открита партида за имота в топлопреносното предприятие (видно от приложеното заявление от 20.11.2013 г. и договор № 16748/******** от 19.11.2013 г.), като от изпращаните от ищцовото дружество писма се установява, че между сдружението и „Т. С.“ ЕАД е имало сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди и след изтичане на срока му (на 31.10.2018г.), през 2022 г. топлопреносното дружество е изпращало покани за сключване на нов договор със същото лице, което е било във владение на топлофицирания обект, т.е. според твърденията на самия ищец към този период имотът е бил ползван не от ответника, а 3 от досегашния му обитател.

По делото са приети заповед № РД-22-53/21.08.2023 г. на Областния управител на Област С., с която е определена комисия за участие в извършване приеманепредаване на обект – недвижим имот, представляваща половината от втория етаж с площ от 173 кв.м., находящ се на ул. Х. Б. № * от П. С. З. – управител на Сдружение „НЦСР“ или друг представител на сдружението, приемо-предавателен протокол от 21.08.2023 г., удостоверяващ че председателят на Сдружение „НЦСР“ П. С. З. е предал на комисия от областната управа имота, представляващ половината от втори етаж на сградата на ул. Х. Б. № *, с площ от 173 кв.м., като е описано състоянието на имота и на представителите на ответника са предадени ключовете от него. От горното е видно, че вещният ползвател е продължил да обитава офисите до 2023 г., като едва на 21.08.2023 г. е подписан приемо-предавателен протокол за приемане на недвижимия имот – частна държавна собственост. Следователно през процесния период м. 10.2021 г. – м. 04.2022 г. ответникът не е ползвал процесния имот и не е имал достъп до него, поради което не се е обогатил с потребената в него топлинна енергия – същата е била консумирана от трето лице, което следва да отговаря за заплащане на стойността й.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и при установено ползване на обектите от страна на ответника през процесния период, претенцията за плащане на претендираната сума поради неоснователно обогатяване следва да се отхвърли поради недоказана реална доставка на твърдяното от ищеца количество топлинна енергия. От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност, показанията на който се отчитат ежемесечно по електронен път.