Определение № 2385 от 20.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2385 гр. В. 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. IV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501113 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба от А. В. Ж. от гр. В. подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 5712/12.05.2023 год., постановено по гр. дело № 4454/2023 год. по описа на РС-В. с което е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно.

Жалбоподателят твърди, че не са му давани указания да изправи недостатък на исковата си молба, заради неизпълнението на които указания е прекратено производството. Твърди, че е изпълнил дадените му от съда указания относно редовността на исковата молба и в случай, че съдът е преценил, че исковата молба страда и от друг недостатък, е бил длъжен да му даде съответните указания, съобразно чл. 129, ал. ал. 2 ГПК, а не да прекратява производството.

Отправено е искане за отмяна на определението и за връщане на делото на РС-В. за продължаване на процесуалните действия.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 4454/2023 год. по описа на РС-В. е образувано по искова молба от А. В. Ж. от гр. В. с която срещу М. Р.

(украински гражданин) е предявен иск за заплащане на сумата от 1000 лева, заявен като частичен иск от целия в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания – в резултат от нанесен му от ответника на 28.01.2023 година в гр. В. побой.

В исковата молба са описани фактите около нанесения му побой; посочено е, че след побоя ищецът е подал сигнал на национален телефон 112 за случая.

1

С разпореждане от 13.04.2023 год. съдът е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК (не е конкретизирано от съда на кои точно изисквания на цитираните две норми не отговаря исковата молба), оставил е без движение производството и е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от уведомлението, с писмена молба до съда „да уточни въз основа на подадения от него сигнал на телефон 112 образувано ли е наказателно производство срещу ответника и на какъв етап се намира производството към настоящия момент, с оглед разпоредбата на чл.

300 ГПК“.

В дадения му срок с молба от 27.04.2023 год. ищецът е посочил, че по сигнала му е била образувана полицейска преписка, приключила с Постановление на РП-В. от 10.04.2023 го. по прокурорска преписка № 3250/2023 год. по описа на РП-В. с което е отказано образуване на досъдебно производство. Към молбата е приложено и постановлението на РП-В.. С молбата си от 27.04.2023 год. ищецът отново е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго такова от Второ РПУ – В. от което да е видно кои са трите имена, ЕГН и настоящия и постоянен адрес на М. Р., срещу когото е предявил иска си за обезщетение (което искане е било направено още с исковата молба и по което съдът не се е произнесъл).

С разпореждане от 28.04.20203 год. съдът е разпоредил издаването на съдебно удостоверение и е продължил срока (не е указано кой срок, при положение че указанията на съда, дадени с разпореждането от 13.04.2023 год., са били изпълнени) с една седмица.

С обжалваното Определение № 5712/12.05.2023 год. производството е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Прието е, че с молбата си от 27.04.2023 год. ищецът е изпълнил само част от дадените му указания.

Определението е неправилно.

Видно е от установеното по – горе, че на ищеца не са давани указания за посочване на трите имена, ЕГН и данни за настоящ и постоянен адрес на ответника, съответно липсва и предупреждение за последиците от неизпълнението им, поради което и съдът няма основание да прекратява производството без даване на указания към ищеца в този смисъл (освен това ГПК не съдържа изискване като задължителен реквизит на исковата молба ищецът да посочва ЕГН или пък ЛНЧ на ответника, а предвид обстоятелството, че в случая ответникът не е и български гражданин, не е ясно и дали същият се индивидуализира с две, с три или повече имена). На следващо място дадените с разпореждането от 13.04.2023 год. указания макар и некоректни (ирелевантно за повдигнатия от ищеца правен спор е дали против ответника има или няма образувано наказателно производство) са изпълнени в срок и в случай, че съдът е счел, че исковата молба е нередовна и че страда от други недостатъци, извън посочените от него в разпореждането му от 13.04.2023 год., е бил длъжен да даде и съответните указания, съобразно чл. 129, ал. 2, изр. първо ГПК, както и да предупреди ищеца за последиците от неизпълнението им.

Като не е процедирал по описания по – горе начин, а е прекратил производството, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който 2 следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на процесуалните действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5712/12.05.2023 год., постановено по гр. дело № 4454/2023 год. по описа на РС-В. с което е прекратено, на основание чл.

129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело;

ВРЪЩА делото на Районен съд – В. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3