Решение № 84 от 16.08.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нина Ив. Кузманова

Славка Г. Димитрова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601260 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 260028 от 08.02.2021 г. постановена по НОХД № 2422/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х I наказателен състав, подсъдимият Х. Х. К. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 18.01.2019 г. в град П., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у Ю.. Ф. Ш. заблуждение и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1000 /хиляда/ лева, поради което и на основание чл.209, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното на подсъдимия Х. Х. К. наказание една година лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Х. Х. К. е осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 246 лева, представляваща направени по делото разноски.

Срещу присъдата е депозирана жалба от адв. А.Б. – защитник на 1 подсъдимия Х.К.. В жалбата се излага становище, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо.

По делото е постъпила молба от| Ю.Ш., чрез повереникът му адв. Л.А.М.. В молбата се прави възражение срещу жалбата на подсъдимия, като се моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като присъдата на Районен съд Пловдив е правилна и законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата за неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

По делото е постъпила молба от адв.Л.А.-М., като повереник на частния обвинител Ю. Ш., с която моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие. С молбата се прави искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Прави се искане и за присъждане на разноски във въззивното производство.

Подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата, като адв. Б. излага съображения, че първостепенният съд безкритично е приел за достоверни показанията на пострадалия Ш., както и тези на посочения от него свидетел С.. Сочи разминавания в показанията на двамата, които Районният съд не е обсъдил, както и в заявеното от пострадалия и частен обвинител Ш. и установеното с СТЕ. Твърди, че обвинението не е доказано по категоричен начин, както относно даването на паричната сума, така и относно намеренията на подсъдимия, ако се допусне, че все пак въпросната сума от 1000 лева е дадена на К. от Ш.. Моли за отмяна на атакуваната присъда и за постановяане на нова оправдателна такава.

Подс. К. поддържа казаното от защитника му. Смята се за невинен, а в последната си дума, подсъдимият иска да бъде оправдан.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

2

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. и пострадалият Ю. Ф. Ш. се познавали от приложението „Фейсбук“ от лятото на 2018 г., доколкото имали общи приятели и излизали в една и съща компания. Комуникацията между двамата се извършвала посредством размяна на съобщения в приложението „Месинджър“, като предимно водели общи теми на разговор – за работа им, за родните си места, за адресите им на живеене и други подобни. Освен това се видели два пъти само двамата, като единият път отишли на кафе, а другият се разходили на Гребаната база в гр. П..

На неустановена дата през месец януари 2019 г., чрез приложението „Месинджър“, подсъдимият писал на пострадалия, че притежаваният от него автомобил се намира в сервиз, където му е бил извършен ремонт. Обяснил му, че стойността на ремонта се е оказала по-висока от колкото е очаквал и го помолил да му даде някаква сума пари в заем, за да си вземе колата от сервиза, тъй като не разполагал с достатъчно средства. Споделил, че ремонтът възлиза на 2 500 лв., като той разполагал само с част от сумата – около 1000 лв. По време на комуникацията в „Месинджър“, пострадалият съобщил на подсъдимия, че може да му помогне, като му даде на заем сумата от 1 000 лв.

Уговорили да се срещнат на 18.01.2019 г. късно вечерта. Понеже пострадалият не бил от гр.П., а от с.С., близо до гр.А., се разбрали да отседне за една вечер в „Бизнес хотел П.“, където и да се срещнат и да си предадат обещаната сума пари от 1000 лв. Уговорили се, че при получаването на заплатата за месец февруари, подсъдимият ще върне заетата сума.

Междувременно, пострадалият и подсъдимият имали общ приятел във „Фейсбук“ - свидетелят С. С.. Пострадалият Ш. се познавал с него от около две години. За да се увери в сериозността на подсъдимия и обещанията му за връщане на заема, решил да се свърже със С. и да разбере повече за подсъдимия К.. Комуникацията между С. и пострадалия Ш. се осъществила както по приложението за текстови съобщения „Месинджър“, така и чрез телефонни разговори. По този начин Ш. разказал цялата история на общия им познат и по-конкретно, че К. поискал от него пари в заем в размер на 1000 лв. за ремонт на колата му и къде, кога и как ще бъдат предадени същите.

Поискал от С. съвет как да постъпи, като допълнително го попитал дали 3 познава подсъдимия. Свидетелят му отвърнал, че сам решава какво да стори, защото парите са негови, но според неговите впечатления подсъдимият бил стабилно момче. Споделил му, че познава К. от дълги години и може да му има доверие.

Пострадалият Ш. решил да даде поисканата от подсъдимия сума в заем и в резултат на взетото решение на 18.01.2019 г. пристигнал в гр. П..

Отседнал в „Бизнес хотел П.“, който се намирал на Сточна гара. След 23.00 ч. подсъдимият дошъл направо в стаята, в която пострадалият бил отседнал. В стаята Ю. предал на подсъдимия К. сумата от 1000 лв., както се били уговорили. Освен двамата мъже не присъствали други лица на предаването на парите. За връчването им не съставили документ. Подсъдимият благодарил и казал, че разчита на тези пари и ще ги върне. Двамата останали там около 15 минути, след което излезли заедно от хотела и отишли до денонощен магазин близко до Военна болница, където подсъдимият искал да си купи нещо. Там К. съобщил на пострадалия Ш., че го търсят по работа и трябва да се връща, защото нещо се е случило, след което двамата се разделили.

След тази вечер пострадалият изгубил всякаква връзка с подсъдимия.

Установил, че той го е „блокирал“ в социалната мрежа „Фейсбук“ и приложението за изпращане на съобщения „Месинджър“. Нещо повече, подсъдимият не отговарял и на телефонните обаждания на пострадалия. Ю. пробвал да се свърже с подсъдимия и чрез общи приятели, но отново не успял.

За възникналата ситуация пострадалият споделил на общия им познат С. С. в телефонен разговор, като му разказал за предаването на парите, какво се било случило същата вечер и как се развили нататък отношенията между него и подсъдимия. С. поел инициативата да се свърже с подсъдимия К., с цел да спомогне за връщането на заетите от пострадалия пари в заем, в размер на 1000 лв. С. се обадил лично на подсъдимия и го попитал кога ще върне парите на Ю.. В отговор подсъдимият Х.К. заявил на С. да не се бърка в техните неща и до един месец ще му върне парите. С това С. решил, че ситуацията е решена.

Междувременно пострадалият Ш. така и не получавал парите си.

Затова се свързал с друг познат на подсъдимия. Това бил свидетелят Ю.И..

4

Осъществил контакт с него, като му разказал за ситуацията. И. заявил, че не вярва Х.К. да е извършил нещо подобно, но ще му каже за това. Между Ш. и И. били проведени два такива разговора, но и двата не довели до какъвто и да е било резултат.

Междувременно С. С. се засичал спорадично с К., предимно в залата за тренировки, която и двамата посещавали, но така и не станало дума за заема на Ш.. През лятото на 2019 г. свидетелят С. се върнал в Република България и разбрал от пострадалия, че подсъдимият все още не му е върнал парите.

Тогава С. отново направил опит да се свърже с К., но установил, че бил блокиран от подсъдимия в приложенията за комуникация „Месинджър“ и „Вайбър“, като не може да осъществи контакт с него. Опитал се да му се обади и на телефонния номер, но и там бил блокиран. Опитите му останали без резултат.

В хода на съдебното следствие е назначена и приета техническа експертиза. Експертът е изследвал мобилния телефон на подсъдимия К., в който открил инсталирано приложение „Месинджър“. В съдържанието на приложението за проведени разговори не бил открит такъв между подсъдимия и пострадалия. Открит е разговор с лице с потребителско име „***“. Направено е извлечение на съдържанието на разговора, като е установено, че същият потребител не се намира в листата с блокирани от К. лица. Същевременно към момента на изследването, в разговора към приложението се изписва текст със съдържание „This person is unavailable on Messenger.“ Посочва, че причините могат да бъдат блокиране на потребител, както и изтрит потребител. В изследвания телефон на Ю.Ш. не е открит проведен разговор с лице с потребителско име „Х.К.“. Установен е записа в листата за блокиране на лице с потребителско име „***“ на 07.08.2020 г. В паметта на телефона е открита записана екранна снимка с отношение към предмета на доказване.

В съдебно заседание вещото лице е поддържало заключението си. В допълнение е ипосочил, че в комуникацията между К. и С. се генерира служебен надпис от приложението, което може да има посоченото от него значение в експертизата. Записите за датата и потребителите, които са блокирани, зависи от типа на устройството. Приложената екранна снимка като интерфейс носи характеристиките на „Месинджър“, но няма начин как 5 вещото лице да удостовери дали на снимката комуникацията е реална, докато не види самата комуникация в текстов вид.

Гореизложената фактическа обстановка, първостепенният съд е намерил за установена от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, а именно показанията на свидетелите Ю.Ш. (л. 43 НОХД), С. С. (л. 44 НОХД), Ю.И. (л. 46 гръб НОХД) и прочетените от досъдебното производство показания по реда на чл. 281 от НПК на Ю.Ш. (л.

27 ДП), както и от приложените по досъдебното и съдебното производство писмени доказателства – 15 листа разпечатки от комуникация между Х.К. и С. С. по приложение „Месинджър“ (л. 27-42 НОХД), писмо от „Теленор България“ ЕАД с вх. № 261338/21.08.2020 г. (л. 55 НОХД), 2 листа разпечатка от приложение „Месинджър“ – комуникация с лице с потребителско име „***“ (л. 19-20 ДП), справка централна база КАТ за собственост върху автомобили (л. 45-46 ДП), включително и справка за съдимост, характеристична справка и другите събрани и приобщени по надлежния ред писмени доказателства.

Настоящата въззивна инстанция намира, че първостепенният съд е направил цялостен, обективен и правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като логическите му и правни заключения се споделян напълно. В показанията на разпитаните в хода на досъдебното и съдебното производство свидетели няма значителни неточности и противоречия, които да поставят под съмнение така приетата фактическа обстановка. Същата се подкрепя в достатъчна степен и от писмените доказателства по делото.

Подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения, като твърди, че е невинен.

Възраженията на защитата, че първостепенният съд е намерил подсъдимия за виновен единствено на база показанията на пострадалия и частен тъжител Ш. настоящата инстанция намира за неоснователни.