Решение № 3837 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3837 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря Д. К. К. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110210246 по описа за 2026 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-033128 от 26.03.2026г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощен със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. П. Р., с ЕГН: ********** са му били наложени две кумулативни административни наказания - „парична глоба“ в размер 255.65 евро (с равностойност от 500.01 лева) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца“ за административно нарушение по състава чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ М. П. Р. обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната си жалба инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение - от обективна и субективна страна. Посочват се подробни, обосновани и изчерпателни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от жалбоподателя Р. отмяната на санкционния акт. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП е редовно уведомена, като не изпраща процесуален представител в съдебно 1 заседание. В писмена защита излага становище за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 18.06.2026г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление - връчено чрез разписка на 04.06.2026г., на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН (в законовия краен срок до 18.06.2026г., включително), от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-033128 от 26.03.2026г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощен със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.

53 от ЗАНН на М. П. Р., с ЕГН: ********** са му били наложени две кумулативни административни наказания - „парична глоба“ в размер 255.65 евро (с равностойност от 500.01 лева) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца“ за административно нарушение по състава чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП .

Жалбоподателят М. П. Р. станал правоспособен шофьор на МПС категория „В“ на 21.03.1989г.

Н а 14.12.2025г., около 21:23 часа, жалбоподателят Р. управлявал в град София, по АМ „Тракия“ с посока на движение от град София към град Ихтиман - в района на 8-ми км на АМ „Тракия“, чуждо за него ползвано МПС, собственост на дружеството „Ф.“ ЕООД, с ЕИК: ******** - лек автомобил марка „Нисан Рог“ с рег. № *******, съгласно заявление за регистрация на МПС с № 014498413/02.04.2025г.

Водачът Р. бил спрян на 14.12.2025г., около 21:23 часа за проверка от И. и К. - като служители на ОПП-СДВР, изпълняващи своята държавна служба (били са на работа). По време на проверката, Т. и И., след справка (в таблета им и чрез ОДЧ), установили, че МПС, управлявано от жалбоподателя Р., е било със служебно прекратена на 25.11.2025г. регистрация по смисъла чл.143, 2 ал.10 от ЗДвП (т.е. посочената дата е отпреди и към инкриминираният ден 14.12.2025г.). Друга информация в таблета на служителите Т. и И. не е била съобщена или установена чрез дежурен офицер - относно например бил ли е уведомен жалбоподателят Р. за датата на служебното дерегистриране на чуждия за него автомобил от структурите на СДВР-ОПП. Жалбоподателят Р. не е бил уведомен от собственика на МПС и не е знаел въобще, че инкриминираният автомобил е имал служебно прекратена регистрация (доказателствата по делото не установяват такива факти.). В тази насока са писмените сведения на жалбоподателя Р. на лист 8 от СП. От 16.12.2025. до 15.12.2026г. инкриминираният автомобил е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ по КЗ. (Не е имало основание за продължаващо съществуване на дерегистрацията на МПС.).

С писмено постановление прокурор от СРП по пр.пр. №9523/2026г. е отказал образуването на досъдебно производство срещу жалбоподателя Р. за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, доколкото деянието му е било изначално несъществуващо и несъставомерно (липсвал е и умисъл за него дори), и поради липсата на надлежни доказателства за уведомяването му от органите на СДВР-ОПП, че автомобилът е имал към 14.12.2025г. служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. (Същата е била прекратена на 25.11.2025г. - служебно от СДВР-ОПП.).

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства. Не е необходимо събирането на показанията на свидетелите И. и К. - като служители на ОПП-СДВР. Фактите по делото се установяват по безспорен начин от писмената документация.

Било е безпредметно провеждането на разпити на свидетели или събирането на други доказателства. Съдът приема, че съставеният АУАН не се ползва с презюмптивна доказателствена сила. Доказателствената съвкупност е единна и несъмнена. В тази насока, съдът позовавайки се на приложените по делото писмени доказателства, приема, че жалбоподателят Р., като ползвател, дори без да е бил собственик, на инкриминираното МПС, не е бил надлежно уведомен преди и към 14.12.2025г., че автомобилът е бил служебно дерегистриран от СДВР-ОПП на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал, събраните в производството писмени доказателства. Фактите по делото са изведени хронологично от писмените доказателства. Предвид липсата на противоречия в доказателствените данни, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrariо ” . Липсват писмени доказателства, които да обосновават субективната страна на конкретното нарушение.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от 3 основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на административно-наказателното производство не се установява и не се доказа, жалбоподателят М. П. Р. да е извършил вмененото му в юридическа отговорност административно нарушение по състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.143, ал.10 вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. От друга страна, липсва инкриминирано деяние, което да е било реализирано от него. Т.е. жалбоподателят Р., който дори не е бил собственик на МПС, не се е намирал в никакво нарушение на изискванията на ЗДвП. (Имало е сключена на 16.12.2025г. задължителна валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите по КЗ“).

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ПРИЕМА, ЧЕ не се потвърждава тезата на административно-наказващия орган от съставения АУАН и издаденото НП.

Липсва умисъл за вмененото в юридическа отговорност на жалбоподателя Р. административно нарушение. Липсва деяние от обективна страна.

Жалбоподателят Р. не е знаел, че е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Отговорността му по ЗАНН не може да бъде и не е обективна или безвиновна, или дори презюмптивна, в каквато насока излага доводите си процесуалният представител на административно-наказващия орган (в писмената му защита). Тя е лична и следва да бъде установен умисъл на дееца - т.е. всякога, което по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС се приравнява на наказателно обвинение срещу физическо лице.

На съдебния състав не е известно правното положение дали едно физическо лице може да понесе административно-наказателната отговорност обективно (безвиновно) или презюмптивно. НК е нормативен акт с по-висок ранг и съдът тълкува, както и съгласно разпоредбите на ЗАНН, че административно-наказателната отговорност е лична и спрямо физическите лица следва да се установи умисъл (или виновно поведение в предвидените форми). Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя Р. да осъзнае обществено-опасният характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в Автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби включват различни елементи на установяване, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат (т. е. не може да се приеме и форма на вина по непредпазливост), че регистрацията е била действително прекратена, както е в случая по чл.143, 4 ал.15 от ЗДвП.

Изложеното обуславя извод, че реално жалбоподателят Р. не е действал виновно, а от там извършеното от него действие (деяние) не съставлява административно нарушение. В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 1497 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765/2021 г. на XVI състав на Административен съд- Бургас, Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и други.

Административното нарушение се явява и недоказано, с оглед тежестта на доказване, лежаща върху административно-наказващият орган. Липсват писмени доказателства, доказващи субективната страна на деянието. Съдът намира, че административно-наказващият орган не доказва не само обективната страна на твърдяното нарушение, но и субективната страна. Не са приложени писмени доказателства дали самият жалбоподател Р. е бил уведомен от СДВР-ОПП, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена (само по този начин деецът би могъл да бъде поставен във виновно положение). Ако е бил уведомен за това обстоятелство от административнонаказващия орган с доказателства и въпреки това, жалбоподателят Р. е управлявал МПС при ясно съзнание за служебно прекратена регистрация на МПС, тогава би имало основание съдът да изследва доказаността на субективната страна на нарушението. Но за да се пристъпи към това, следва административно-наказващият орган да е доказал предикатно обективната страна. В случая това липсва.