Решение № 678 от 23.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Русе, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно наказателно дело № 20234520200971 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

К. И. П. от гр.Шивачево, обл.Сливен е подал жалба против наказателно постановление №38- 0004786/26.04.2023г., издадено от директора на РД „АА”- гр.Русе, с което на основание чл. 177, ал.3, т.1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв.

Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и иска отмяната на наказателното постановление. Твърди и че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се липса на компетентност на административнонаказващия орган да проведе производството.

Ответникът по жалбата не изпращат представител.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице с право за това процесуално действие.

1

На 15.02.2023г., около 13.29 часа, жалбоподателят управлявал товарен автомобил, марка „Скания”, категория N3 с рег.№СН0340АР с две оси и прикачено към него полуремарке, марка „Шмитц”, категория О4 с рег.

№СН1579ЕК с три оси по общински път 59106 до кръстовището с главен път I-5, км.18 в посока гр.Русе. С дадения състав от ППС П. извършвал обществен превоз на товар – въглища от рудник "Траяново 3", с.Медникарово, общ.

Гурково, обл. Стара Загора до „Пристанищен комплекс- Русе” ЕАД- гр. Русе, видно от пътен лист № 0639643/12.02.2023 г. и товарителница № 111294/15.02.2023 г., като общата маса на дадения състав от МПС и товара била 42 940кг.

Тази фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства. При изграждането й съдът не дава вяра на показанията на свид.К. относно организацията на работа в „Сорико”ООД, където той и въззивникът са шофьори на процесните товари. На първо място коментираните показания се опровергават от показанията на свид.Т., която описва начина на доставяне на въглищата от превозвача в „Пристанищен комплекс- Русе” ЕАД- гр. Русе и действията с тях след това. В този алгоритъм от действия е видно, че въглищата се заприхождават според показанията на кантарните бележки и не съществува възможност за допълнително доставяне на количества за изравняване на вписаното в тези документи и действително доставената стока. Показанията на свид.К. са и крайно нелогични и изнесените факти в тях са напълно недостоверни. Не съществува никаква опора във формалната логика описаното в коментираното доказателствено средство измерване на състава на провезното средство след натоварването му, документиране на действителното му тегло, разписване на бележката, материализираща измерването, от водача на състава, напускане на територията на предприятието с наднорменото тегло на МПС-то и товара и някъде извън територията му да се извършва отнемане на част от товара, което не се отразява никъде в документацията на превоза. Това е абсурдна практика на работа, която би довело до неизпълнение на договорите за продажба на въглища и ощетяване на съконтрахентите в РСърбия с огромни количества, което няма как да остане незабелязано. Нещо повече, свид.К. няма никаква представа как конкретно е протекъл процесния превоз, говорейки общо за работата си, поради което и показанията му не носят 2 конкретна информация за главните факти на доказване по делото.

Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:

С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 177, ал.3, т.1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, тъй като на 15.02.2023г. по общински път 59106 до кръстовището с главен път I-5, км.18 в посока гр.Русе управлявал пътно превозно средство- товарен автомобил, марка „Скания”, категория N3 с рег.№СН0340АР с две оси и прикачено към него полуремарке, марка „Шмитц”, категория О4 с рег.

№СН1579ЕК с три оси с маса 42940кг, която надвишава с 2940кг нормите за максимална допустима маса за процесното МПС от 40000кг, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството в Наредба № 11 от 3.07.2001г. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства допустимата максимална маса за състав от ППС с моторно превозно средство с две оси и ремарке с три оси, каквото е и процесното ППС, е 40 т, а в случая съставът е бил с маса 42940кг, която надвишава с 2940кг цитираните норми. От обективна страна категорично се доказва превишаването на стойностите за максимално тегло от представената по делото кантарна бележка, подписана от въззивника. Показанията на кантарната бележка, с които П. се е съгласил безусловно с подписването й, са напълно достатъчни да докажат нарушението, тъй като нормативната уредба, касаеща процесните обществени отношения, не изисква установяването на масата на ППС със специално средство, каквото би могло да бъде и везна, както твърди жалбоподателя. Такова условие във фактическия състав на установяване на масата би следвало да бъде изрично посочено и би се явило и признак от обективната страна от състава на нарушението, както е в чл. 35 от Наредба № 11/03.07.2001г. , където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция "Митници) със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, която касае влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС, за които е заплатена такса и е издадено разрешително, какъвто настоящият случай не е. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП дава възможност на упълномощените от министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията служби да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос, което е уредено като още един начин за установяване на тези стойности, едно право на 3 органите, а не тяхно задължение. Установяването на допустимата максимална маса на едно ППС може да стане с всички възможни и допустими доказателства и доказателствени средства, вкл. и с частен документ каквато е кантарната бележка, удоастоверяваща измерването от техническо средство кантар на изпращача на товара. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл- той съзнавал, че управлява претоварено МПС, като предвиждал обществено опасните последици от това си поведение и искал настъпването им.

Наказанието на жалбоподателя за извършеното от него нарушение е индивидуализирано неправилно, като при липса отегчаващи вината обстоятелства, то е следвало да бъде ориентирано към минимума му, в какъвто смисъл наказателното постановление следва да се измени.

В хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. И двата акта от тази фаза на процеса са издадени при спазване на абсолютно всички правила за това. Формираните на тази фаза от процеса обвинения позволяват пълна защита, като елементите им са пределно разбираеми. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

Видно от цитираните правни норми, ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

Следователно, възраженията относно материалната компетентност в този смисъл в жалбата са неоснователни.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

И З М Е Н Я В А наказателно постановление №38- 0004786/26.04.2023г., издадено от директора на РД „АА”- гр.Русе, с което на К. И. П. от гр.Шивачево, обл.Сливен на основание чл.177, ал.3, т.1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв., като намалява наказанието глоба на 500лв.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5