Решение № 4070 от 12.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4070 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100500559 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20915 от 17.11.2025 г. по гр.д. № 41906/2024 г. по описа на СРС, 82 с-в, са осъдени М. С. Г., ЕГН ********** и Ц. С. Г., ЕИК **********, да заплатят на „Делта Доминвест“ ЕООД, ЕИК 205868383, на основание чл. 51 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4791,78 лева, представляваща неплатено комисионно възнаграждение по неформален договор за посредничество при покупкопродажба на недвижим имот в размер на 1% от крайната продажна цена на закупения от ответниците недвижим имот и сумата от 155,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.04.2024 г. - 11.07.2024 г., като са отхвърлени исковете за сумата над 4791,78 лева до пълния претендиран размер от 17250 лева и за сумата над 155,79 лева до пълния претендиран размер от 3214,70 лева и за периода 09.02.2023 г. 17.04.2024 г.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу така постановеното решение, в частта на уважаване на исковете, е подадена въззивна жалба от ответниците М. С. Г. и Ц. С. Г., като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

1

Поддържат, че неправилно съдът е уважил претенциите на ищеца за заплащане на дължимо по сключения договор за търговско посредничество възнаграждение. В проведеното производство не било установено наличие на облигационно правоотношение във връзка с предоставяне на услугите по сключен посреднически договор при продажба на описания недвижим имот. Неправилно съдът е приел, че от доказателствата по делото е установено, че описания апартамент е бил предлаган за продажба от дружеството – ищец. Неправилно съдът е основал своите фактически констатации на показанията на свидетеля Г. и събраната електронна кореспонденция.

Съответно, представената справка от електронната система на Адрес Недвижими имоти АД не съдържа имената на никоя от страните по делото. Изводите на съда, че между страните са налице трайни търговски отношения също, според ответниците, не са обосновани чрез събраните доказателства. Същевременно, при постановяване на решението си съдът не е съобразил, че имотът е бил предлаган директно от собственика, като сделка е могла да бъде осъществена без посредничество и без комисионна. В случая посредническа дейност не е била извършена според обема и обхвата, която се следва според изискванията на закона и изводите на съда за осъществяването й в тази продажба се явяват необосновани и неправилни.

Молят съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ищец в производството „Делта Доминвест“ ЕООД е подала писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно. Съдът е постановил обосновано и мотивирано решение, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна 2 норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени от „Делта Доминвест“ ЕООД срещу М. С. Г. и Ц. С. Г. искове с правно основание чл. 51 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

86, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 17 250 лв., представляваща неплатено комисионно възнаграждение по неформален договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот в размер на 3% от крайната продажна цена на закупения от ответниците недвижим имот и сумата от 3 214,70 лв., представляваща мораторна лихва за периода 09.02.2023 г. - 11.07.2024 г.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, съдът е приел, че исковете по чл. 51 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД са основателни в една част, за сумата 4791,78 лева, представляваща неплатено комисионно възнаграждение по неформален договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот в размер на 1% от крайната продажна цена на закупения от ответниците недвижим имот, представляващ апартамент № 18, находящ се в гр. София, ул. **** и сумата от 155,79 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за периода 18.04.2024 г. 11.07.2024 г. За обосноваване на тези изводи, съдът е приел, че представител на агенцията – ищец е осъществил действия по сключения неформален договор за посредничество във връзка с продажбата на описания имот, поради което му се дължи възнаграждение в размер на 1% с ДДС от договорената продажна цена на имота, която е 245000 евро (479178,35 лева). За обосноваване размера на дължимото възнаграждение, съдът е приел, че страните са били обвързани преди този договор с друг договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 22.02.2022 г., с който са определили цената на следващата услуга.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал.

2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка.

В производството е установено, че за продажбата на описания недвижим имот находящ се в гр. София, ул. ****, ап. 18 с продажна цена 265000 евро е бил сключен Договор за сътрудничество от 09.02.2023 г., между „Адрес недвижими имоти“ АД (Адрес) и „Делта Доминвест“ ЕООД (агент). С този договор е предвидено, че Адрес 3 предлага за продажба на клиент на агента имот с код 560827 в гр. София, ул. ****, ап.

18 с продажна цена 265000 евро, а агентът представя следния купувач, проявил интерес към имота: Ц. С. Г..

Установява се, че по договор от 29.09.2022 г. на „Адрес недвижими имоти“ АД са били предоставени изключителни права за посредничество при продажба на този имот за цена 296000 евро за срок от 3 месеца при уговорено автоматично продължаване след изтичане на срока при липса на воля у страните за неговото прекратяване.

От ел. кореспонденция между страните, водена по социалната мрежа Вайбър и ел. поща, датираща от 01.02.2023 г., се установява, че законния представител на ищеца е изпратил на ответниците предлаганата оферта за процесния апартамент, след което с тяхно съгласие е бил осъществен първи оглед на последния само с ответницата и втори оглед и с двамата ответници. От тази кореспонденция се установява, че страните са имали предходни облигационни отношения във връзка с съдействие при закупуване на имот, като страните са подновили взаимоотношенията си и ищецът отново е приел да окаже съдействие при търсене и закупуване на апартамент на ответниците, отговарящ на определение параметри.

Чрез приетата пред първата инстанция съдебно-компютърно-техническа експертиза, чийто изводи настоящият състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че тел. номер +**** е притежание на ищеца и същият се ползва от Д.Т..

Експертизата сочи, че съобщенията от смс не могат да се архивират- разархивират. Не е установена намеса в процесната комуникация на тел. на ищеца. Потвърждава се, че кореспонденцията по социалната мрежа Вайбър е проведена между посочените тел. номера и от техническа гледна точка несъмнено е проведена в този вид.

Същевременно от писмо на фирма „Йеттел България: ЕАД се установява, че тел. номера, между които е водена процесната кореспонденция, принадлежат на ответниците, а именно тел. номер +**** е собственост на Ц. С. Г., а тел. номер +**** на М. С. Г..

За установяване предходните договорни отношения между страните по делото е представен Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 22.02.2022 г.

Според него ищецът се е задължил да посредничи при покупката на недвижим имот, за което е приел, че му се дължи възнаграждение в размер на 1% с ДДС от договорената продажна цена на имота.

Чрез показанията на свидетеля К.Д. Г., старши консултант в „Адрес недвижими имоти“ и титуляр на процесната оферта за имота на ул. ****, преценени съобразно всички доказателства по делото /с оглед евентуалната й заинтеросаваност от изхода на спора чл.172 ГПК/ се установява, че законният представител на ищеца е поискал оглед на описания недвижим имот за нейни клиенти. Огледите на имота с ответниците били 4 проведени на 09.02.2023 г. и 16.02.2023 г. Сочи, че в този период имала ексклузивни права за предлагане на офертата и при осъществяване на огледите срокът на договора не бил изтекъл. На огледите присъствала и собственичката на имота, която се запознала с клиентите. Излага, че при работа с клиенти на друга агенция се попълва договор за сътрудничество. Твърди, че клиентите проявили огромен интерес към имота, но цена не била обсъждана на огледите, тъй като не бил оставен депозит от клиентите. Договорът за посредничество с ексклузивни права изтичал на 29.03.2023 г., но след анекс от 13.03.2023 г. собственичката придобила правото и сама да предлага имота на пазара. Малко след това станало ясно, че имотът е продаден. Свидетелят сочи, че при оглед с друга агенция не се попълвало име на клиент, а договор за сътрудничество. Сочи, че не се е налагало оказването на съдействие за сключване на предварителен договор, респ. окончателно изповядване на сделката, тъй като продавач и купувачи са се свързали помежду си без участие на брокери.

Извършване на огледи на имота на посочените дати се установява и от извлечение от системата на „Адрес недвижими имоти“ АД. В същото е посочено, че по отношение на имот в гр. София, Лозенец, ул. ****, ет. 4, ап. 18 на 09.02.2023 г. и на 16.02.2023 г. са били осъществени огледи с друга агенция.

В производството се установява от справка от АВ, че на 07.07.2023 г. ответниците са придобили собствеността върху имот в гр. София, ул. ****-22, ап. 18.

С нотариална покана, връчена на 02.04.2024 г., ищецът е поканил ответниците да му заплатят 7350 евро (14375,35) - дължимо комисионно възнаграждение от 3% от уговорената крайна цена по договора за покупко-продажба на имот в гр. София, ул.

****¬**** от 245000 евро.

При така посоченото, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ТЗ, търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни. Договорът за посредничество се сключва между посредник, който е търговец, извършващ по занятие посредничество при сключването на сделки, и едната или и двете страни по сделката /чл. 51 ТЗ/, като за осъщественото посредничество се дължи възнаграждение /от едната или от двете страни/ съобразно уговореното, а ако не е уговорено-обичайното възнаграждение за този вид дейност.