Решение № 184 от 14.11.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. ВВ., 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – ВВ., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В. Й. М.

Н.Д.Н. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело № 20221300500281 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на П. М. М. с ЕГН ********** от гр.

ВВ., ул. „К.Б.*“ № *-* чрез адв.-пълномощник С. М. от АК-ВВ. против Решение №256/01.06.2022г., постановено по гр. дело № 22/2022г. по описа на РС-ВВ., с което е уважен предявен от „В И К - ВВ.“ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

ВВ., ул.„Ш.“ № *, иск по чл. 422 ГПК за признаване дължимост от жалбоподателя на сумата от 620.78 лв. (шестстотин и двадесет лв. и седемдесет и осем ст.) - главница, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. ВВ., ПЗ К, ул. К.Б.* *-* по 26 (двадесет и шест) неплатени фактури за периода от 15.04.2019 г. до 15.08.2021 г., а именно: № */15.4.2019 г. - 20.57 лв., № */15.5.2019 г. - 17.41 лв., №*/14.6.2019 г. - 16.10 лв., № *15.7.2019 г. - 17.56 лв., №*15.8.2019 г. - 24.86 лв., № */15.9.2019 г. - 23.88 лв., №*/ 15.11.2019 г. - 15.01 лв., № */13.12.2019 г. - 15.01 лв., №*/15.1.2020 г. - 7.50 лв., № */14.2.2020 г. - 20.75 лв., №*15.3.2020 г. - 21.49 лв., № *14.4.2020 г. - 13.44 лв., №*/15.5.2020 г. - 14.54 лв., № */15.06.2020 г. -15.29 лв., №*/15.7.2020 г. -15.29 лв., № **********/15.9.2020 г. -12.22 лв., №*/15.10.2020 г. - 9.17 лв., № */15.11.2020 г. - 33.62 лв., №*/14.12.2020 г. - 38.75 лв., № *0/15.1.2021 г. - 41.26 лв., №*/15.02.2021 г. - 35.31 лв., № **********/15.3.2021 г. - 35.90 лв., №*/15.4.2021 г. - 42.07 1 лв., № *15.5.2021 г. - 42.58 лв., №*/15.6.2021 г. - 32.86 лв. и № */15.8.2021 г. - 38.34 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -11.10.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.

С обжалваното решение жалбоподателя е осъден да заплати направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 2096/2021 г. по описа на РС - ВВ. в размер на 25 лева - за държавна такса и сумата в общ размер от 325 лв. - направени разноски в исковото производство /25 лв. - държавна такса и 300.00 лева - адвокатско възнаграждение/.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Посочва се, че не е живял на процесния адрес. От показанията на св. И. било видно, че тя не го познава, не е посещавала адреса. Свидетелите Г., А. и Д. заявили, че не живее на адреса, апартаментът бил необитаем от дълги години и никой не живеел там.

Излага се още, че титуляр на партидата е А.П.Р., а не той. Живее на друг адрес за който има лична партида и заплаща консумираната вода. Не е бил едноличен собственик на процесния имот, а сънаследник и частта му е прехвърлена на друг сънаследник.

Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявния иск. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна „В И К - ВВ.“ЕООД, ЕИК * чрез адвпълномощник П. П. от АК-ВВ. с който оспорва същата, по изложени съображения в тази неоснователна на жалбата. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение.

Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

ВВ.ският ОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „В И К -ВВ.“ ЕООД, ЕИК * против П. М. М. от гр.ВВ., с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. чл. 79 от ЗЗД.

Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са наличие на облигационни отношения между страните, по силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „В И К - ВВ.” ЕООД, одобрени от ДКЕВР. Ответникът е 2 титуляр на партида с уникален абонатен №* и адрес на потребление: гр. ВВ., ПЗ К, ул К.Б.

*-*. Ищецът изпълнил задълженията си да достави на ответника/потребител/ вода с питейни качества и отведени отпадните води. Ответникът не е заплатил извършените от дружеството услуги, за което са издадена посочените и приложени 26бр.фактури на стойност 620.78 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. ВВ., ПЗ К, ул.“К.Б.*“ *-*. Количеството вода и отведени канал при действието на различните цени е обозначена като Водомер 1 и Водомер 2. В месеците в които е установена разлика между отчетените количества вода по общия водомер и индивидуалните водомери във фактурите е отчетено и дължима сума от разпределение, съгласно чл.25, ал.2 и ал.3 от ОУ.

Въззиваемата страна, като ответник с отговора на исковата молба е навела възражение, че не дължи претендираната сума, тъй като не е титуляр на партидата и живее на друг адрес, за който заплаща вода.

От приложеното ч.гр.д. № 2096/2021 г. по описа на РС-ВВ. се установява, че ищецът и заявител „В И К -ВВ.“ ЕООД - гр.ВВ. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-ВВ. срещу П. М. М. от гр.ВВ.. По делото е издадена заповед № 615/19.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 620.78 лева – главница за задължение доставена питейна вода и отведени канални води за периода от 15.04.2019г. до 15.08.2021г., законната лихва от датата на подаване на заявлението 11.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 25лева разноски по делото за държавна такса.

В заповедта е посочено , че вземането е за задължение за доставена питейна вода и отведени канални води за периода от 15.04.2019г. до 15.08.2021г.

Приложени са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор „В И К-ВВ.“ЕООД.

Длъжникът П. М. М. е подал възражение в указания срок против заповедта за изпълнение.

От приложените по делото 26 бр. фактури, неоспорени от жалбоподателя/ответника/ се установява, че са с посечен в тях абонатен №* и адрес ПЗ К, ул.К.Б., *-*, издадени на името на А.П.Р.

Общата стойност на фактурите е 620.78 лева, което се установява и от приложената справка на ищеца на стр.23.

С приложените по делото Заповед №Р/335 от 27.12.2019г., Заповед №Р/79 от 14.04.2020г., Заповед №Р/315 от 30.12.2020г. на управителя на ищцовото дружество е определена цената на доставяната на потребителите вода /помпено и гравитачно/ и отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за исковия период.

3

С приложената Разписка от 18.03.2018 г., връчена от свидетелката по делото С. И. и инкасатор в ищцовото дружество, се установява, че е подписана от въззивника/ответника/ и същият е уведомен за неизправността на водомера си, монтиран на адрес: гр.ВВ. ул.Княз Борис I №42ап.6 и че в срок до 1 месец трябва да го ремонтира или подмени с нов /при невъзможност за отстраняване на повредата/. В разписката е визирано и ответникът е уведомен, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ОУ при повреждане на индивидуален водомер количеството изразходвана вода се начислява според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на предписанието, като след изтичането му ВиК операторът таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ и чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ответникът М. е отказал да подпише Декларацията към разписката от същата дата 18.03.2019г. от която се установява, че същият е уведомен, че водомерът е повреден и жилището се обитава от 1 /един/ обитател. Отказът на ответника е удостоверен от трима свидетели - управителят на етажната собственост - С.С. Г.; Б. А. и С.В. Д.. Тъй като ответникът отказал да я получи и да декларира колко лица обитават жилището, тази информация е била взета от домоуправителя и другите двама свидетели, подписали декларацията.

Между страните по делото не е спорно, а и от е приложената справка № 384652/29.03.2022 г. от Агенция по вписванията, обхващаща периода от 01.01.2000 г. до 29.03.2022 г. се установява, че на 13.09.2021 г. ответникът П. М. М. е дарил на А. П. М. 5/6 ид. части от процесния недвижим имот с адрес: гр.ВВ. ул.“К.Б.*“ №42, ет.2, ап.6, За посочения период на справката липсват други разпоредителни сделки с имота.

По делото не е спорно, а и от въззивника е направено признание пред първата инстанция и с въззивната жалба, че е собственик по силата на наследствено правоприемство на имота с адрес: гр.ВВ. ул.“К.Б.*“ №*, ет.*, ап.*, в който водомерът е бил повреден и не е подменен от него.

По делото пред първата инстанция в съдебно заседание проведено на 29.03.2022г. процесуалният представител на въззивника/ответника е заявил, че е подписал разписката от 18.03.2018 г., като потребител. Настоящата инстанция приема, че от въззивника е направено признание, че е имал качеството потребител на предоставените услуги от ищцовото дружество за процесния имот с адрес: гр.ВВ. ул.“К.Б.*“ №*, ет.*, ап.*.

По делото са събрани и гласни доказателства.

От показанията на свидетеля С. И. И. се установява, че работи на длъжност „инкасатор“ в ищцовото дружество и отчитала водомерите на ул. „К.Б.*“ № * в гр.ВВ..

Издала и връчила разписката за неизправност на водомера на ответника. Свидетелката 4 посочва, че на този водомер нямало пломба. Посочва, че на този адрес многократно е намирала ответника, като го посочва в съдебната зала, но същата смята, че това е лицето А.

П., заявява, че само веднъж успяла да влезе в апартамента и да отчете водомера, тъй като ответникът не отварял и не я пускал вътре. Свидетелката излага, че водомерите, които са повредени трябва в едномесечен срок да се ремонтират, а ако не подлежат на ремонт да се закупи нов водомер. От нейните показания е видно също, че на процесния водомер не е имало пломба и че бил изтекъл 10-годишния срок на водомера. Свидетелката сочи, че ответникът отказал да подпише декларацията, поради което тя помолила другите свидетели по делото да я подпишат и те саморъчно си написали имената и подписали същата. От разпита на свидетелката е видно, че ответникът не се поинтересувал в бъдеще какво се случва по неговата партида, а се поинтересувал чак след като получил писмо от институцията.

Свидетелят С.С. Г. установява, че е съсед на въззивника/ответника. Потвърждава, че подписът в процесната декларация е негов и че се е подписал, тъй като ответникът отказал да подпише. Сочи, че на адреса не живее никой, излага, че живее на адреса от 2009 г. и е виждал ответника около 10пъти.

Свидетелят Б. И. А. установява, че същият живее на ул. „К.Б.*“ № *, съсед е на ответника и го познава. Заявява, че подписът и почеркът в декларацията са негови. Сочи, че ответникът не си е свалил водомера, когато трябвало да се види дали същият работи.

Твърди, че ответникът не живее в този апартамент и че в апартамента не живее никой.

Свидетелят С.В. Д. установява, че е съсед на ответника П. М., същият потвърждава, че е подписал декларацията и твърди, че в апартамент № * на ул. „К.Б.*“ не живее никой и апартаментът е празен.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, същите са непосредствени възприятия за обстоятелства и факти по отчета и изправността на водомера на ответника и кореспондират на всички други данни по делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС правна страна: намира следното от

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.