Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2463 от 20.11.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6978/2023
Вид
Решение № 2463
Подписан
20.11.2024
В сила
18.12.2024
Състав
ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 32 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2463 гр. Бургас, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20232120106978 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.

****, представлявано от ****, срещу Я. П. Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ****, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 1 085. 89 лева - главница за неизплатени суми за използвани ВиК услуги за доставена, отвеД. и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, кв.

С., ул. ****, с абонатен номер ****, за отчетния период от 18.03.2021 г. до 15.03.2023 г., по издадени фактури в периода от 26.04.2021 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 179. 79 лв. - лихва за забава за периода 27.05.2021 г. до 20.11.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2023 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че ответникът, в качеството му на наследник на П. Я. Б., е потребител на ВиК услуги, титуляр по партида за обект, находящи се в гр. Бургас, кв. С., ул. ****, с абонатен номер ****, като се сочи, че задълженията са за горния период от 18.03.2021 г. до 15.03.2023 г. и не са заплатени.

1

Правното основание на предявените искове е чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като същият не се явява в съдебно заседание, нито изразява становище по исковете.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :

Видно от представеното удостоверение за наследниците на П. Я. Б. с ЕГН **********, след смъртта си на *** г. той е оставил за свои законни наследници съпругата си Д.И. Б., който е починала по-късно на *** г., и сина си Я. П. Б. – ответник по делото.

Преди смъртта си обаче П. и Д. Б.а са прехвърлили собствения си недвижими имот в гр. Бургас, кв. *** ул. **** на сина си и съпругата му Т.Х. Б.а с нотариален акт № ***, том *, рег. № **, дело № ** от *** г. на нотариус Д.Р., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № **/*** г., акт № **, том **, дело № **.

Изразходените количества вода в имота се установяват от справката-извлечение за отчет с мобилното устройство, като са представени и фактурите, остойностяващи същата. Общо за целия отчетен период от 18.03.2021 г. до 15.03.2023 г. са начислени 688 куб.м. вода /средно по 28. 66 куб. м. на месец/, като стойността им възлиза на 1 085. 89 лв.Така представените книжа не са оспорени от ответника.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали ответникът е собственик на процесния водоснабден имот.

В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и 2 нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната собственост.

При това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост или на друг самостоятелен обект, или в случая ответникът и неговата съпруга. Действително преди това имотът е бил собственост на родителите на ответника, като партида е останала да се води на името на баща му. Имотът обаче е собственост на ответника и съпругата му от *** г. т.е. тяхната собственост в режим на съпружеска имуществена общност, която е особена бездялова собственост, при което те следва да отговорят за задълженията в периода от 18.03.2021 г. до 15.03.2023 г., като няма пречка да се иска заплащане на сумата на единия от съпрузите, тъй като те отговарят солидарно за задълженията си /аргумент чл. 32 от СК/. Дали действително те са живели в имота или трето лице, на какво основание и т.н. е без значение за настоящото дело. Това би могло да има значение в отношенията между собственика респективно собствениците и трето лице/лица, но е ирелевантно за настоящия спор.

По отношение на количеството изразхоД. вода и предвид липсата на оспорванията, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/ предвижда отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер, което очевидно в случая е спазено, предвид данните от справката- отчет, като отчетникът е възприел лично данните от водомера. При тези данни съдът намира, че по делото се установява, че в периода на претенцията е била изразходвана вода за процесния обект, като са извършвани реални отчети и количеството изразхоД. вода е засечена от инкасатора със съответното мобилно устройство, за което са издадените и надлежни фактури, като както вече бе споменато липсва оспорване на тези книжа. Ето защо съдът намира, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, при все че не са представени доказателства за плащането на търсената главница, при което съответно дължими са и мораторните лихви /аргумент чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК оператора/, както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

3

При този изход на делото основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото дело разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 205 лв., включваща заплатена държавна такса в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото, 5 лв. за издаденото съдебно удостоверение.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Осъжда Я. П. Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ****, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. ****, представлявано от ****, сумата от 1 085.

89 лв. /хиляда осемдесет и пет лева и 89 ст./ - главница за неизплатени суми за използвани ВиК услуги за доставена, отвеД. и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, кв. С., ул. ****, с абонатен номер ****, за отчетния период от 18.03.2021 г. до 15.03.2023 г., по издадени фактури в периода от 26.04.2021 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 179. 79 лв. /сто седемдесет и девет лева и 79 ст./ обезщетение за забава за периода 27.05.2021 г. до 20.11.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/ за направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4