Решение № 180 от 15.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело № 20265001000134 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД – София чрез процесуалния му представител адвокат Н. Ш. против решение № 143/ 27.11.2025 г., постановено по т.д. № 206/2022 г. по описа на Окръжен съд – П, в частта, в която то е осъдено да заплати на В. И. Р. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 21.01.2022 г., за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.03.2022 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства и изведените въз основа на тях правни изводи, определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не е адекватен и не съответства на реално причинените такива, за които трябва да бъде ангажирана отговорността на ответника за репарирането им, по подробно изложените във въззивната жалба съображения. Предвид 1 изложеното жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като определи на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. Претендира разноски.

Въззиваемият В. И. Р. чрез процесуалния му представител адвокат Д. Т. счита, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, недоказана и необоснована, за което излага подробни съображения, като моли тя да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено съдебното решение в обжалваната му част. Претендира направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции, включително присъждане на минимално адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител за оказана безплатно правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от В. И. Р. против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД – София обективно кумулативно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.

86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 21.01.2022 г., около 13,30 ч. на пътя от П за с. Г път ****, след разклона за с. И, П о, на 100 м. преди бензиностанция „Shell” в посока Автомагистрала „Тракия“ настъпило ПТП с участието на бус марка „Пежо“, модел „Боксер“ с peг. № *********, собственост на „Техностил“ ООД, управлявано от Д Р К, и лек автомобил марка „М, м ****“ с peг. № *********, негова собственост и управлявано от него, като вина за настъпването му носел водачът на буса Д К, който не съобразил скоростта на движение с пътните условия и релефа на местността, настигнал движещия се пред него лек автомобил и без да осигури достатъчно дистанция, го блъснал в задната част така че системните му части били увредени до степен тотал щета, наложило спиране на автомобила от движение и прекратяване на регистрацията му. По случая било образувано ДП № 317/2022 г. по описа на РУ на МВР – П и пр.пр. № 521/2022 г. по описа на Районна прокуратура - П. В 2 исковата молба се твърди също, че непосредствено след инцидента Р. изпаднал за продължителен период от време в безсъзнание, без спомен за случилото се, а въпреки поставения правилно обезопасителен колан получил множество увреждания и постъпил по спешност в „М - П“ АД, където бил подложен на редица изследвания, рентгенографии и процедури, било установено комоцио с травми в областта на главата, интраабдоминалните органи и гърдите, имал оплаквания от световъртеж и повръщане, втвърдена уста, изключително високо кръвно налягане, бил в неадекватно състояние, не можел да говори и да опише случилото се, като се наложила незабавна хоспитализация в Хирургично отделение, където престоял за периода 24.01.2022 г. - 26.01.2022 г., бил подложен на редица изследвания и рентгенографии и поставена диагноза: „Контузио торакоабдоминалис.

Контузия на главата с вътречерепни увреждания. Мозъчно сътресение със загуба на съзнание. Контузия на гърдите. Ингвинална херния и прегънат жлъчен мехур. Контузия на коремната стена. Контузия на подбедрицата.

Разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица.

Мултиинфарктна енцефалопатия с корова атрофия“, като имал и придружаващи заболявания, изпитвал силни болки, имал кръвонасядания и отоци в областта на главата, гърдите, гърба, седалището, гръдния кош, раменната става, множество мекотъканни хематоми, дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене и бил подложен на медицински интервенции, а впоследствие изписан за домашно лечение. Поради непрестанните болки в главата, крайниците и цялото тяло ищецът потърсил допълнителна медицинска помощ, изразяваща се в периодични контролни прегледи, специализирана медицинска помощ и продължително медикаментозно лечение и се наложило да ползва отпуск за временна нетрудоспособност за периода 22.02.2022 г. 07.03.2022 г., което го лишило от доходи. Катастрофата се отразила изключително негативно на психичното му здраве, бил силно потиснат, лесно раздразнителен и нервен, изпитвал панически страх, че случилото се може да се повтори в бъдеще, налагало се до него да има постоянно човек, който да го обгрижва, редуцирал социалните си контакти, изпитвал постоянни болки в областта на главата, гърдите, гръдния кош, горните и долните крайници, торса, покачвал кръвното си налягане, провел лечение с невролог, впоследствие било установено влошаване на зрението му с водеща диагноза:

„Миопия“ и придружаващо заболяване: „Пресбиопия“ с предписано 3 медикаментозно лечение и коригиращи очила, лечебният и възстановителен период продължавал и към момента на подаване на исковата молба в съда, а възстановяване на психическото му здраве е възможно, но след неопределено време. Доколкото всички описани телесни увреждания и психическите травми са пряка и непосредствена последица от пътно-транспортното произшествие на 21.01.2022 г., а отговорността на виновния за него водач се покрива от застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество, което извършило оценка на щетите по неговия автомобил и му заплатило 3 309,70 лв. обезщетение за тотална щета на лек автомобил „Мерцедес 200 ЦЕ“ и 200 лв. разходи за репатриране на автомобила, но му дължи разликата до пазарната стойност на увредения автомобил към момента на причиняване на вредите, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 30 000 лв., предявен иск като частичен от 50 000 лв., представляващи обезщетение за гореописаните неимуществени вреди, претърпени от произшествието, ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 10.03.2022 г., до окончателното й изплащане, както и 500 лв., увеличен в хода на производството на 2 261,30 лв., предявен иск като частичен от 7 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото произшествие, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 10.03.2022 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД – София оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита, че искът за имуществени вреди е неоснователен, тъй като с изплатените на ищеца суми са репарирани изцяло причинените щети по МПС-то. Твърди, че не е дало повод за завеждане на делото, тъй като не му е дадена възможност да изплати застрахователно обезщетение на ищеца, доколкото той не е представил всички документи, свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, което води до недопустимост на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди.

Оспорва механизма на настъпване на пьтно-транспортното произшествие, факта на ползване на бус марка „Пежо“, модел „Боксер“ на законно основание от лицето, което го е управлявало, неговото противоправно поведение, 4 размера на щетите, нанесени по превозното средство, и причинноследствената връзка между поведението на виновния водач и настъпилата вреда за ищеца, както и това, че причинените травматични увреждания са настъпили вследствие на произшествието. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен и неотговарящ на конкретните обстоятелства, социално-икономическата действителност и изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като при определянето му следва да се отчетат заболяванията, от които е страдал Р. преди произшествието. Прави възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за допринасяне от ищеца на вредоносния резултат поради нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП и неизползване на обезопасителен колан. Претендира разноски.

С обжалваното решение Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД - София е осъдено да заплати на В. И. Р. застрахователни обезщетения в размер на 30 000 лв. по предявен частичен иск за неимуществени вреди и 1 961,30 лв. за имуществени вреди във връзка с ПТП, станало на 21.01.2022 г., заедно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 10.03.2022 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 2 261,30 лв., Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД София е осъдено да заплати държавна такса в размер на 1 278,45 лв. по сметка на Окръжен съд – П в полза на бюджета на съдебната власт и 4 204,07 лв. разноски по делото, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете, както и да заплати на адвокат Д. Т. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение за предоставената по делото безплатно адвокатска защита на ищеца в размер на 3 596,13 лв.

Решението е обжалвано от ответника в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 20 000 лв. до пълния размер от 30 000 лв., в която част то е предмет на въззивното производство, а в частта, в която искът е уважен до размер от 20 000 лв., както и в частите, в която е уважен и отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди, то не е обжалвано и е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът 5 съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване на застрахователното събитие от виновното противоправно поведение на застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.

За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение /чл. 498, ал. 3 от КЗ/.