Решение № 128 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пазарджик, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно частно наказателно дело № 20265200600435 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на защитника на подсъдимия В.

М. – адв.С. М. от АК-Пазарджик, против протоколно определение от 28.05.2026 година,постановено по НОХД №739 /2026 година на Районен съд – Пазарджик,с което съдът на основание чл.343б,ал.5 от НК е присъдил в тежест на подс.М. да заплати равностойността на МПС,с което е извършено престъплението и което не е негова собственост – лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Ц 180“,с рег.№ ,в размер на 1958 евро,платима в полза на Държавата по сметка на НАП.

Производството по горецитираното дело се е развило пред първоинстанционния съд по реда на Глава 29-та от НПК, като след одобряване на постигнатото между страните споразумение съдът е открил производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.53 и чл.343б, ал.5 от НК.В така откритото производство съдът е постановил обжалваното определение.

1

В законоустановения срок е подадена горепосочената въззивна жалба, в която се твърди,че определението е неправилно и незаконосъобразно,като се иска да бъде отменено.Твърди се,че нормата на чл.343б,ал.5 от НК противоречала на правото на Европейския съюз и не следвало да се прилага.Сочи се,че към момента е налице преюдициално запитване на РСВелики Преслав в СЕС,като е образувано Дело С-655/24 година/Латранов/ по въпроси,които се твърди,че са свързани с настоящия казус и които се цитират в жалбата.Цитира се Решение на ВКС №23/14.02.2018 година по касац.дело №13/2018 година на 2-ро нак.отд. и Определение №46/13.01.2022 година на ОС-Бургас по ВЧНД №1221/2021 година,като се счита,че следва да се възприеме практиката за спиране на производството не само от съда,отправил запитването,но и от всеки друг съд,пред който е поставен за решаване казус,който е свързан с произнасянето на СЕС.Иска се обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.Иска се на основание чл.25,ал.1,т.4 от НПК да се спре производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС по Дело С-655/24 г./Латранов/.Към въззивната жалба се прилага и копие на Определение №513 от 16.05.2025 година на Окръжен съд – Бургас по ВЧНД №597/2025 година.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Счита,че същата следва да се остави без уважение,като се потвърди обжалваното определение като правилно,обосновано и законосъобразно.Не сочи нови доказателства.

Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните по делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от правоимащо лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на чл.320 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.343б, ал.5 от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционният съд е одобрил постигнато споразумение, по силата на което подс.М. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

2

С обжалваното определение съдът на основание чл.343б, ал.5 от НК е осъдил подс.М. да заплати равностойността на МПС,с което е извършено престъплението и което не е негова собственост – лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Ц 180“,с рег.№ ,в размер на 1958 евро,платима в полза на Държавата по сметка на НАП.

При постановяване на определението съдът се е съобразил наличните по делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС; че същото не е собственост на подсъдимия,а на трето лице; че стойността на процесното МПС към инкриминираната дата е възлизала на 1958 евро, установена по експертен път.

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно по следните съображения :

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б от НК,изменена с бр.32/2026 г. на „ДВ“, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4 от НК - при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му. Волята на законодателя при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена равностойността му, тоест да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.

С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Общата част на НК също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на имуществото, собственост на дееца, което е било средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от Особената част на Кодекса, каквато е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, и когато средството на престъплението 3 липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му.Съгласно новата ал.2 на чл.53 от НК/ДВ-бр.32/2026 година,в сила от 05 април 2026 година/ в случаите,изрично предвидени в особената част на НК/ каквато е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК/,когато имуществото,което е било предназначено или е послужило за извършване на умишлено престъпление или е било предмет на умишлено престъпление,не е собственост на виновния/както е в настоящия случай/ или е в съсобственост,се присъжда неговата равностойност.

Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.

Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване. Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК преди нейното изменение с ДВ бр.32/2026 г. - „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя характера на МПС като предмет на престъплението и не го превръща в средство.С горепосоченото изменение на тази норма вече е отпаднал израза „послужило за извършване на престъплението“.

Без съмнение е, че мотивите на законодателя при приемане на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са 4 били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние - на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален - за останалите членове на обществото ни.

От изложеното може да се изведе връзката между посочените разпоредби от Общата и Особената част на НК,както и смисъла на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респективно присъждането на равностойност по чл. 53 от НК , независимо от наказателната отговорност.

Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на имущество - предмет на престъплението - когато деецът е негов собственик, или присъждане в полза на държавата на неговата равностойност - когато деецът не е негов собственик, както се посочи по-горе, не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.Отнемането на имущество в полза на държавата, когато то е предмет на умишленото престъпление и принадлежи на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи - по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК.В новата разпоредба на чл.53,ал.2 от НК е предвидено в тези случаи присъждане на равностойността на имуществото,когато то не е собственост на виновния или е в съсобственост.

Такова отнемане на имущество и присъждане на равностойност е предвидено в Особената част на НК - новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК.Последно и двете норми са изменени с ДВ-бр.32/2026 година/в сила от 05.04.2026 година/ ,като е създадена и новата ал.2 на чл.53 от НК.

Предвид горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респективно присъждайки заплащането на равностойността на процесното МПС в тежест на дееца,който не е изключителен негов собственик, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като правилно е приложил материалния закон.

В конкретния случай с одобреното споразумение по НОХД № 739/2025 година Пазарджишкият районен съд е признал подс.М. за виновен и го е осъдил за извършването на умишлено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.

5

Това престъпление е било извършено при управление на горепосоченото МПС.Процесният лек автомобил към момента на одобряване на споразумението не е бил собственост на подс.М./а на трето лице-В. К.,видно от талона на автомобила на л.16 от ДП/.Стойността на процесното МПС към инкриминираната дата е възлизала на 1958 евро /виж заключение на автооценителна експертиза на л. 52-62 от ДП/.

При тези данни по делото напълно законосъобразно първоинстанционният съд е присъдил в тежест на подс.М. да заплати в полза на държавата парична сума в размер на 1958 евро, представляваща равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, а именно горепосочения автомобил.

Искането на защитата за отмяна на определението е неоснователно и не следва да бъде уважавано.Не може да бъде споделено възражението на защитата , че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не следва да бъде прилагана, тъй като противоречала на Конституцията.Понастоящем посочената разпоредба е част от позитивното действащо право в страната ни и не е обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това орган - Конституционния съд на РБългария.С Решение от 17.07.2025 година по конст.дело №15/2024 година Конституционният съд на РБ отхвърля искането за обявяване на нормата на чл.343б,ал.5 от НК за противоконтитуционна.

Следва да се отбележи също така,че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е въведена от националния законодател като императивна - за разлика например от нормата на чл.343,ал.5 от НК,която е факултативна, тъй като с последната е дадена възможност на съдилищата да преценят, дали да я приложат или не. Така в новата разпоредба на чл.343, ал.5 от НК е казано :