Определение № 722 от 13.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 722 гр. Благоевград, 13.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500597 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по частна въззивна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, против определение № 843/ 29.04.2025 г., пост. по гр. д. № 954/ 2024 г. по описа на РС – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение № 196/ 13.03.2025 г., пост. по гр. д. № 954/ 2024 по описа на РС – Благоевград, в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за двата иска, вместо присъдените 200 лв. за двата иска.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно. Поддържа се, че не е спазен минималния праг по НМРАВ за искове до 1000 лв., който е в размер на 400 лв. без ДДС, както и че присъдения размер говори за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не е справедлив.

В срока за отговор на частната жалба, е постъпил такъв, в който се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че съдът не е обвързан от минималните размери по НМРАВ, както и че и производството не се отличава с фактическа и правна сложност.

Настоящият състав намира, че първостепенния съд правилно е присъдил разноски в производството на ищеца, по следните съображения:

От писмените доказателства се установява, че се решение № 196/ 1

13.03.2025 г., пост. по гр. д. № 954/ 2024 по описа на РС – Благоевград, съдът е уважил предявените искове, като е прогласил нищожността, поради заобикаляне на закона на Договор за предоставяне на гаранция № 4654975 от 28.11.2022г., сключен между С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.

Благоевград, ул. „***“ № 28, вх. А, ет. 2, ап.5, като потребител и „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."***" № 28, “Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д., като гарант. ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."***" № 28, Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д. да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Благоевград, ул. „***“ № 28, вх. А, ет. 2, ап. 5 сумата от 119,76 лв. /сто и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ – представляваща платена при изначална липса на правно основание сума по договор за предоставяне на гаранция № 4654975 от 28.11.2022г., ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба - 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и е осъдил „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."***" № 28, “Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д. да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Благоевград, ул. „***“ № 28, вх. А, ет. 2, ап.5 сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски в производството, както и е осъдил „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."***" № 28, “Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д. да заплати на адв. Д. М. сумата от 200 лв.

/двеста лева/.

Съдът е съобразил, че че ищецът се представлява от адв. Д. М., който оказва безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда По списък по чл. 80 ГПК адв. М. е претендирал адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. по всеки от предявените искове, в размер на 2 по 480 лв. с ДДС по всеки, или общо 960 лв. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване е прието, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл.38 от ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая и по предявените два иска установителен - за недействителност на договора за предоставяне на гаранция и осъдителния - за връщане на дадено без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл. 26 ЗЗД представлява елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД и в този смисъл свършена от пълномощника работа по двата иска е една и съща. Макар по естеството си исковете да са различни и обективно съединени, те са предявени и поддържани на един и същ правопораждащ юридически факт, сключването на един и същ договор за поръчителство, което предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа. Ето защо в конкретния случай не са налице в кумулативност и двата критерия за определяне на дължимо възнаграждение поотделно и за двата иска срещу ответника, при положение, че работата по всеки един от тях е идентична, сходна, не се отличава делото, както от фактическа, така и от правна сложност. С оглед тази съображение се налага извод, че за предявените срещу ответника искове следва да се присъди едно, а не две отделни възнаграждения. Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки обема на реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатско възнаграждение дори и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в 3 подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са служебно известни на настоящия съдебен състав/; както и в подаване на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба; адвокатът не се е явявал в откритите съдебни заседания; по делото не са провеждани разпити на свидетели или други процесуални действия с участието на адвоката; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика. Размерите на претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от адвоката работа и материалния интерес по делото. Безплатната правна помощ не представлява отговорност за разноски по чл.78 от ГПК, поради което следва да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна защита. По дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен признат от закона интерес. В този смисъл, разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба. Ищецът е могъл да предяви исковете си в една обща искова молба, но ги е завел поотделно, поради което присъждането на разноски за адвокат по всяко от делата, не следва да бъде източник на обогатяване, а да бъде съобразено с реално извършената работа при отчитане и на горното обстоятелство. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо и обосновано съобразно критериите по чл.36, ал.2 ЗАдв. е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Първостепенният съд, процедирайки така, е постановил правилен съдебен акт.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца, следва да се определи възнаграждение за осъществената правна услуга. Съобразявайки, че делото не се отличава с фактическата сложност, а с по-висока от обичайната правна сложност, 4 съобразявайки извършените процесуални действия от процесуалния представител – изготвяне на искова молба и писмено становище по делото, без явяване на същото, правилен се явява извода на съда.

Правото на ищеца да му бъдат присъдени разноски, направени в съдебното производство по граждански дела, е предвидено в чл. 78, ал. 1 ГПК.

Според тази разпоредба разноските се възлагат върху ответника, съразмерно с уважената част от иска.

Тълкуването на така посочената разпоредба налага извод, че в случаите на разрешаване на спора по същество, правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор. Страната, срещу която е постановено решението, носи отговорността за разноски даже и да е положила най-голямата грижа да издири действителното правно положение. Тук вина за предизвикване на делото не е нужна. Страната, срещу която е постановено решението, понася отговорността за разноски, което се явява санкция за неоснователно предизвикания правен спор – чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Относно размера или прекомерността на възнаграждението за адвокат:

Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде определена при свободно договаряне между довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В този смисъл е разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв ., съгласно която размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, 5 включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.