Решение № 1300 от 27.11.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. Бургас , 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Станка Д. Чавдарова

Диляна Н. Йорданова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело № 20202100102174 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Д. Б. , ЕГН**********, с адрес ****, чрез адв. Наталия Крилова от АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ***, Адвокатско дружество „Добрев и Ко“ против Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение с обвинителен акт по ДП №58/2012г. по описа на ОСО при ОП-Бургас, вх.

№3254/2007г., ДП №231/2007г. на ОП-Бургас, за което е бил оправдан с присъда №25 от 02.02.2017г. на БОС, постановена по НОХД№692/2014г. на БАС, като след отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от БАС с решение №204 от 14.12.2017г. по ВНОХД№245/2017г. на БАС, съдебното производство е било прекратено с определение №48 на БОС от 20.02.2018г. по НОХД№1331/2017г. на БОС и досъдебното производство върнато на ОПБургас, впоследствие последното прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.

24, ал.1, т.1 от НПК с постановление от 03.06.2020г. на прокурор при ОПБургас, както и за сумата от 4 050 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по 1 наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постановлението за прекратяване на досъдебното производство 03.06.2020г. до окончателното плащане.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 123, ал.1 от НК, за това, че на 17.05.2007г., в гр. Свети Влас в новострояща се сграда на строителен обект е причинил смъртта на М.М.И. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-изпълнение на СМР на височина чрез полагане на бетон с бетон-помпа на площадка на асансьорна клетка на кота +9,56 на секция Б1 от горепосочения строителен обект. Ищецът посочва, че срещу него и лицата С.

П., П. О., Б. А. и М. М. е бил изготвен обвинителен акт по ДП №58/2012г. по описа на ОСО при ОП-Бургас, вх.№3254/2007г., ДП №231/2007г. на ОПБургас, за извършено престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2 вр. чл.2, ал.2 от НК в редакцията на нормата преди изменението в Д.в. бр. 26 от 2010г., предвиждаща наказание лишаване от свобода до пет години. Поддържа, че по така повдигнатото и поддържано от ОП-Бургас обвинение е бил оправдан с присъда №25 от 02.02.2017г. на БОС, постановена по НОХД№692/2014г. на БАС. Твърди, че оправдателната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от БАС с решение №204 от 14.12.2017г. по ВНОХД№245/2017г. на БАС. При новото разглеждане на делото съдебното производство е било прекратено с определение №48 на БОС от 20.02.2018г. по НОХД№1331/2017г. на БОС и досъдебното производство върнато на ОПБургас. Излага, че досъдебното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК с постановление от 03.06.2020г. на прокурор при ОП-Бургас, влязло в законна сила на 25.06.2020г. Твърди, че още преди привличането му, считано от 2011г. е бил притесняван по повод образуваното наказателно производство, тъй като е бил разпитван като свидетел и като обвиняем и в продължение на 10 години се е намирал под въздействие на това наказателно производство. Посочва, че когато е привлечен като обвиняем е бил млад човек на 31 годишна възраст, с висше образование, на 01.09.2016г. е прекратено трудовото му правоотношение с подизпълнителя Понстрой инженеринг поради съкращение, като са прекратени трудовите договори и на другите подсъдими. Твърди, че е останал 2 без работа, на трудовата борса в продължение на девет месеца, с малко дете и със съпруга в отпуск по майчинство. Заявява, че много тежко е понесъл загубата на работата си, която извършвал в продължение на много години и е разчитал като млад специалист да се издигне. От тогава до сега е имал големи проблеми в намирането на работа и в момента отново е безработен. Счита, че в резултат на наказателното производство е изгубил работата си, която е изпълнявал без прекъсване в продължение на 11 години и 5 месеца, провалили са се плановете му за професионални изяви и развитие в служебен план. Според ищеца е претърпял неимуществени вреди и от обстоятелството, че живее в гр. Средец, който е малък град и всички се познават. Посочва, че когато започнали да пристигат призовки по наказателното дело всички научили за това и започнали да говорят, че е съден за убийство, хората злословили по негов адрес и го отбягвали, приятелите му започнали да странят от него. Тежко според ищеца са понесли воденото наказателното производство срещу него и родителите му и това довело до допълнителна болка, че им причинява такова страдание. Твърди, че са се влошили отношенията му с неговата съпруга, както и с близките, тъй като преди всяко съдебно заседание изпадал в особено състояние, не искал да говори с никого, дори със съпругата си, която го питала как ще издържа семейството си ако влезе в затвора. Изнася данни, че станал раздразнителен и мнителен, авторитетът му се сринал, често страдал от безсъние и главоболие, при всяко съдебно заседание няколко дни поред не можел да спи, излизал на двора през нощта и вървял до изтощение. Поради това предявява претенция за претърпените от него неимуществени вреди, чието обезщетяване търси в настоящото производство. Претендира и имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение по НОХД№692/2014г. в размер на 1650лв., заплатени на адв. Йордан Дичев, на два пъти по 600лв. и 1050лв., по ВНОХД№245/2017г. на БАС в размер на 1200лв. заплатен адвокатски хонорар на адв. Наталия Крилова и по НОХД№1331/2017г. на БОС в размер на 2400лв. заплатен адвокатски хонорар на адв. Наталия Крилова. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответната прокуратура е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който по същество оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че са недоказани претендираните неимуществени вреди, техния размер и най-вече 3 наличието на причинна връзка между вредите и поведението на представителите на прокуратурата. Посочва, че повдигнатото спрямо ищеца обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, спрямо него не са взети никакви мерки на процесуална принуда и реално правата му по никакъв начин не са били ограничени, продължил е да работи в същото дружество, станал е родител по време на съдебната фаза на процеса. Излага, че делото не е било медийно разгласено от прокуратурата, като ищецът е бил оправдан още на първа инстанция. Намира, че продължителността на съдебната фаза не е в зависимост и не се дължи на поведението на представителите на прокуратурата, тъй като след внасянето на обвинителен акт съдът придобива ръководна функция в процеса. Предвид това счита, че от прокуратурата не може да се търси отговорност за цялата продължителност на наказателното производство. Позовава се на обективни фактори, обуславящи продължителността на наказателното производство - фактическа и правна сложност на делото, с няколко обвиняеми, респективно подсъдими, което е преминало през две съдебни инстанции. Оспорва твърденията на ищеца за оставане без работа вследствие на повдигнатото обвинение, като намира, че същите не са доказани. При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на обезщетението, тъй като същият е завишен и не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Счита за неоснователно искането за присъждане на имуществени вреди, за каквито не са ангажирани доказателства за извършено плащане. Оспорва началния момент на претендираната законна лихва, която е дължима най-рано от датата, на която постановлението за прекратяване е придобило стабилитет.

БОС е сезиран с искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено постановление за привличане на обвиняем от 10.09.2013г. на следовател при Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура-Бургас, съгласно което ищецът Т. Д. Б. е привлечен за обвиняем в извършване на престъпление от общ характер по ДП №58/2012г., за това, че 4 на 17.05.2007г. в гр. Свети Влас, община Свети Влас в новострояща се сграда, находяща се в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Свети Влас, с инвеститор

ДЮФ

ООД, изграждано от подизпълнителя

Понстстройинженеринг АД в качеството му на изпълнител по договор за строителство от 04.12.2006г., сключен с възложителя и главен изпълнител на строежа Пасифик конструкшън ООД, при условията на независимо съпричиняване с трети лица причинил смъртта на М.М.И. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – изпълнение на СМР на височина чрез полагане на бетон с бетон-помпа на площадката на асансьорната клетка на кота +9,48метра на секция Б1 на посочения строителен обект, като не изпълнил задълженията си по чл.126, т.5, т.6, т.10 и т.13 от КТ, по чл. 7, ал.1, ал.3, т.3, чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ, чл.4, ал.2, чл.7 и чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредба №3 от 14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана и чл. 71, т.4, чл.165, ал.1 и ал.2, чл.199, ал.1 и ал.2, чл.199б, чл.199в, ал.1, чл. 246, ал.1 и ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, чл. 24, ал.1 и ал.2, чл.26, т.1-5, т.7 и т.10,б.“б“, чл. 38, ал.1, чл.40, т.1 и т.2, чл.44, ал.1, чл.

60, ал.1 и ал.2, чл.61, чл.62, ал.1 и ал.2, чл.87, ал.1 и ал.2, чл.88, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, както и нормите на вътрешно-ведомствени правила и вътрешно-ведомствена инструкция.

Престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 вр. чл.2, ал.2 от НК в редакцията преди изменението с Държавен вестник, бр.26/2010г.

Приложени са протокол за разпит на ищеца като свидетел от 08.12.2011г., както и протокол за разпита му като обвиняем от 10.09.2013г. по досъдебното производство.

На 28.07.2014г. Окръжна прокуратура-Бургас е внесла обвинителен акт в ОС-Бургас срещу обвиняемия Т. Д. Б. и трети лица за извършване на престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем ищецът по чл.123, ал.1, пр.2 от НК /в редакцията преди изменението в Д.в. брой 26 от 2010г./ вр. чл.2, ал.2 от НК. В хода на наказателното производство не са взети мерки за неотклонение или други мерки на процесуална принуда спрямо Б.

5

По повод на внесения в ОС-Бургас обвинителен акт е образувано НОХД № 692/2014 г. по описа на БОС. Наказателното производство е приключило след провеждане на 17 открити съдебни заседания с постановена по това дело присъда№25 от 02.02.2017г. от първоинстанционния съд, с която ищецът е признат за невинен в извършване на инкриминираното в обвинителния акт престъпление Присъдата е протестирана от ОП-Бургас и отменена с решение №204 от 14.12.2017г. по ВНОХД№245/2017г. на АС-Бургас и делото върнато за ново разглеждане на ОС-Бургас от стадия на съдебното заседание С решение №42 от 11.04.2019г. на Апелативен съд-Бургас, постановено по ВНОХД№22/2019г. на БАС, наказателното производство е възобновено, отменени са осъдителната присъда на РС-Малко Търново и въззивното решение на БОС и ищецът признат за невиновен по подвигнатото му обвинение.

При новото разглеждане с протоколно определение от 20.02.2018г. по НОХД№1331/2017г. съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата.

Наказателното производство по досъдебното производство е прекратено с постановление за прекратяване от 03.06.2020г. на прокурор при ОП-Бургас, на осн. чл. 234, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, стабилизирано на 25.06.2020г., след съобщаване му по реда на чл. 243, ал.3 от НПК. Посочената от прокурора причина за прекратяване на производството е, че допуснатите от ищеца нарушения на законови и подзаконови нормативни актове, регламентиращи здравословните и безопасните условия на труд, не са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което не може да бъде ангажиране наказателната му отговорност.