Решение № 652 от 13.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330109557 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът П. Д. У. от гр. П. моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 4 250 лева - главница, представляваща неплатена сума по Запис на заповед, издаден от ответника на 13.10.2021 г. в гр. П., без протест и без разноски, с падеж на задължението – 13.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на Заявлението по чл.417 от ГПК – 09.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 963/11.02.2023 г., издадена по частно гр. дело № 2065/2023 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът К. Ф. М. от гр. П., първоначално – с подадения от него отговор на исковата молба, оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, но в съдебното заседание по делото на 19.01.2024 г. заявява, че признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да го уважи, като чрез пълномощника си изрично заявява, че не претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 963/11.02.2023 г., издадена по частно гр. дело № 2065/2023 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 4 250 лева - главница, представляваща неплатена сума по Запис на заповед, издаден от ответника на 13.10.2021 г. в гр. Пловдив, без протест и без разноски, с падеж на задължението – 13.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на Заявлението по чл.417 от ГПК – 09.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата , както и разноските по делото в размер на 85 лева за държавна такса и 615 лева с ДДС – за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищецът е подал искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото, предвид направеното от ответник признание на иска (което не попада сред ограниченията по чл.237, ал.3 от ГПК) и с оглед на разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по посоченото частно гражданско дело в размер общо на 1 655 лева – платени държавни такси за двете дела и адвокатско възнаграждение с ДДС в заповедното и в настоящето производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА К. Ф. М., ЕГН:

**********, от ***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА П. Д. У., ЕГН: **********, от *** , сумата 4 250 лева - главница, представляваща неплатена сума по Запис на заповед, издаден от ответника на 13.10.2021 г. в гр. П., без протест и без разноски, с падеж на задължението – 13.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на Заявлението по чл.417 от ГПК – 09.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата , която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично 2 задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 963/11.02.2023 г., издадена по частно гр. дело № 2065/2023 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав.

ОСЪЖДА К. Ф. М., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА П. Д. У., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото и по частно гр. дело № 2065/2023 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав В РАЗМЕР НА 1 655 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Плодив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХVІІ гр. състав частно гр. дело № 2065/2023 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3