Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1126 от 07.05.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 981/2023
Вид
Определение № 1126
Подписан
07.05.2024
В сила
07.05.2024
Състав
Камелия Ефремова, Людмила Цолова, Иво Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1126 гр. София, 02.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Частно касационно търговско дело № 20238003900981 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Соф. АМ Лизинг” ООД, гр. София срещу определение № 220 о т 27.03.2023 г. по в. т. д. № 1104/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което въззивният съд е отказал да изменил постановеното по делото решение № 613 от 23.09.2022 г. в частта относно присъденото в полза на процесуалния пълномощник на ответницата адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 1 527.47 лв.

Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение.

Според него, в случая само се твърди, но не са ангажирани доказателства за наличие на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, поради което на процесуалния пълномощник на ответницата не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Освен това счита, че щом като в качеството си на представляваща третото лице-помагач – търговското дружество „Тарктур“ ЕООД – ответницата няма нужда от никаква правна помощ, то тя няма нужда от такава помощ и в личното си качество.

Ответницата по частната жалба моли за оставяне на същата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 09.06.2023 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ 1 отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

За да остави без уважение искането на въззивника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния пълномощник на ответницата И. К. – адвокат С. Д., тъй като от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.02.2022 г. се установява, че същият е осъществил защитата й в производството пред Софийски апелативен съд безплатно поради съществуващите между тях близки семейни отношения, което изцяло съответства на основанието, съдържащо се в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. 2 от Закона за адвокатурата. Приел е, че размерът на адвокатското възнаграждение от 1527.47 лв. е съобразен с уважената част от иска, като е приложена разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.

Като неоснователно, предвид липсата на доказателства в тази насока, решаващият състав е преценил твърдението на молителя, че същият адвокат е представлявал и третото лице-помагач „Тарктур“ ЕООД във въззивното производство, както че е получил възнаграждение за производството пред САС като повереник на И. К., но чрез представляваното от нея дружество „Тарктур“ ЕООД.

Настоящият състав намира, че извършената от въззивния съд преценка е правилна. С оглед посочването в договора за правна защита и съдействие от 06.02.2022 г., че осъщественото от адвокат С. Ц. Д. в полза на И. И. К. процесуално представителство е „безплатно“ „при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата“, напълно обоснован е изводът, че в договора е отразено основанието за безплатната правна помощ и то е „близките отношения“ между представител и представляван.

Що се отнася до доводите в частната жалба, че ответницата е представител на търговското дружество „Тарктур“ ЕООД, което е участвало като трето лице - нейн помагач, и че в това й качество тя не е имала нужда от правна помощ, същите са напълно ирелевантни по отношение дължимостта 2 на разноските.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 220 от 27.03.2023 г. по в. т. д. № 1104/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3