Определение № 1752 от 05.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1752 гр. София, 05.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002901994 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Групама Застраховане“ ЕАД, гр.София, чрез юрисконсулт Р. Ч., обжалва решение № 217 от 30.05.2024 г. по в.т.д. № 107/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, 3 граждански състав, с коeто след отмяна на решение № 122 от 17.10.2023 г. по т.д. № 12/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия жалбоподател против Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София иск за заплащане на сумата 26 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 26.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като частичен иск от сумата в общ размер на 413 750 лв., представляваща половината от изплатеното от ищеца „Групама застраховане“ ЕАД, гр.София застрахователно обезщетение на лицата, които са увредени от ПТП, настъпило на 31.03.2019 г. на АМ „Тракия“ с лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № СН 4387 АТ, управляван от водача К. А.З., която сума ищецът претендирал да му бъде присъдена за плащане от ответника поради встъпване от застрахователя в правата на застрахования (суброгация) съгласно чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ след плащането на обезщетението в този размер поради възникване на вреди, на основание, чл.

49 от ЗЗД от работа на работници и служители на „Автомагистрали“ ЕАД, гр.

1

София по правилно организиране и сигнализиране на пътното движение на мястото, на което е настъпило ПТП - участък от АМ „Тракия“ с въведена временна организация на движението поради ремонт на мост на река Елшишка, които ремонтни работи са възложени от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София.

В касационната жалба сочи основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК:

1.Следва ли въззивният съд да се съобрази със събраните доказателства в тяхната логическа съвкупност и постанови своя акт съобразно логическата последователност на установеното?

2.Налице ли е противоречие между събраните доказателства, мотивите и крайния постановен съдебен акт на въззивния съд?

3.При постановяване на съдебния акт следва ли съдът да вземе предвид безспорно извършено правонарушение - действие/бездействие на страна като мотивира и обсъди механизма на настъпване на пътно транспортно произшествие и механизма на увреждане когато се спори механизма на произшествието и причинно-следствената връзка между събитието и неблагоприятните последици като прецени всички относими факти и обстоятелства?

4.Породеното законово задължение и неговото неизпълнение, с оглед установените нарушения, породило ли е и до колко неблагоприятните последици от настъпилия инцидент? Налице ли е в конкретния случай извършено нарушение, от което е настъпила вреда или е улеснило настъпването ?

5.При събрани безспорни доказателства за извършено нарушение как следва съдът да определи съотношението на приноса на солидарния правонарушител 2 и деликвента за настъпване на вредата и подлежащите на преценка обстоятелства за това?

6.Неправилното интерпретиране и оценка на събраните по делото доказателства води ли до неправилност на постановения съдебен акт на въззивния съд?

Твърди, че е налице противоречие на постановеното въззивно решение с решение № 50039 от 25.05.2023 г. по гр.д. № 2062/2022 г. на ВКС, II гр.о.

Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Пазарджик, гр. Пазарджик, чрез процесуалния представител Я. Б., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.

„Автомагистрали“ ЕАД, гр. София – трето лице помагач по делото, чрез юрисконсулт К. Д. също оспорва подадената касационна жалба и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод, на която са възникнали вреди на основание чл. 49 от ЗЗД. Подчертано е действието на чл. 49 от ЗЗД, като е прието, че за ангажиране на отговорността на възложителя следва работниците и служителите при или по повод на възложената им работа да са осъществили виновни противоправни действия, от които да са настъпили вреди, като в тежест на ищеца било да се установи наличие на елементите на непозволеното увреждане, а именно, действие или бездействие, вреда, противоправност, причинна връзка между тях.

Прието е, че на 31.03.2019 г. се е състояло ПТП на АМ „Тракия“, където са извършвани ремонтни работи от АПИ. АПИ бил възложил конкретното 3 извършване на тези ремонтни работи на третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД, гр. София, съгласно договор за възлагане на обществена поръчка от 01.09.2015 г. В резултат на пътно-транспортното произшествие били причинени увреждания на лица, на които ищецът „Групама застраховане“ АД, като застраховател на гражданската отговорност на водача на автомобила, с който е причинено увреждането, е изплатил обезщетения на увредените лица. Обезщетения са изплатени за причинените неимуществени вреди от смъртта на загиналите при пътно-транспортното произшествие лица и на лица, които са претърпели неимуществени вреди от болки и страдания от претърпените от това произшествие телесни увреждания. Заплатеното обезщетение от застрахователя било в размер на 827 500 лв. Прието е, че АПИ е носител на задължението да осигури безопасността на движението при извършването на ремонтни работи на участък на магистралата и е длъжна да осигури осъществяване на временна организация на движението.

Спорни между страните са били обстоятелствата дали вредите на пострадалите лица и на увредените лица са настъпили освен вследствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил К. З. и поради противоправното поведение, изразяващо се в действия или бездействия на работници и служители, извършващи работи по осъществяване на временната организация и безопасността на движението, вследствие на което поведение пътният участък не е бил надлежно обезопасен, при съпричиняване в размер на ½ , както твърдял ищецът „Групама застраховане“ ЕАД, или, както твърдели ответникът и третото лице-помагач, вредите били резултат само от поведението на водача К. З., евентуално, че било налице нейно поведение, с което тя е причинила вредите, и поведение на служители на ответника, респективно, на третото лице-помагач, което е допринесло за настъпването на вредите, при съотношение 90-95% за К. З. и 5-10% за работниците и служителите.

От представената от ответника с отговора на исковата молба, в копие негова заповед от 06.03.2019 г. е установено, че е разпоредено организиране на движението на АМ „Тракия“ на мост над река Елшишка от км 86+664 до км 91+684, дясно платно съгласно одобрения проект за ВОБД (временна организация за безопасност на движението) и при спазване на изискванията на Наредба № 3/16.03.2010 г. за временна организация и безопасността на 4 движението при извършване на СМР по пътищата и улиците. От протокол от 07.03.2019 г., представен също от ответника с исковата молба, е установено, ВОБД била приета от комисия и било посочено, че поддържането и временната сигнализация е задължение на Валери Пингов - отговорното длъжностно лице за поставяне и поддържане на сигнализацията съгласно заповед от 15.02.2019 г. на „Автомагистрали“ ЕАД.

Обсъдени са показанията на свидетелите, работници и служители на „Автомагистрали“ ЕАД и пострадала при пътно-транспортното произшествие, И.Ф. Обсъдено е заключението на вещото лице от САТЕ, изготвено от вещото лице Васил Димитров Фотев. Констатирано е, че ВОБД от 07.03.2019 г. съответствала на нормативните изисквания на Наредба 3 от 16.08.2010 г. и заповед от 06.03.2019 г. на АПИ и е функционирала правилно по предназначението си , във вида, в който е била приета и организирана.

Направен е извод, че организацията на движение, така както е приета с посочената заповед, не можела да бъде причина за възникване на ПТП.

Осигурявала в достатъчна степен необходимите условия за безопасно движение. От същото заключение, в съответствие с изготвения „Проект за ВОБД“ се установило, че по протежение на 2 км. предстоящото отклонение е било сигнализирано от двете страни на пътя с поредица от табели и пътни знаци, в т.ч. за постепенно ограничаване на допустимата скорост от 140 до 50 км./ч.

Съдът е възприел заключението на вещото лице, в което се е позовало на протокол за оглед и снимки, приобщени към материалите от досъдебното производство, от които е направен извод, че върху платното за движение в мястото на произшествието не са намерени спирачни следи от употребата на спирачките на автомобила, реалната скорост на автомобила била от порядъка на 65-70 км./ч. и превишавала ограничението на скоростта в отклонението, която била указана с пътен знак В 26 50 км./ч. - „Забранено е движение със скорост по-висока от означената“ в конкретния участък с ВОБД. С оглед констатациите в заключението, съдът е приел, че по посоката на движение на автомобила имало промяна на геометрията на пътното платно, която била сигнализирана чрез ВОБД двустранно около южното пътно платно на автомагистралата на 2000 метра с ясно видими знаци А23 „Участък от пътя в ремонт“, дублиран на 800 м. от участъка, пътни знаци за постепенно 5 намаляване на скоростта В26 от 141 на 110,90,70 и 50 км./ч., пътни знаци Ж15 „Край на пътни ленти“, пътни знаци Ж16 „Преминаване в платното за насрещно движение“, на 100 метра преди отклонението наляво налични за насочване на движението по северното платно на магистралата са пътни знаци С4.3 и С4.4 (бализи), комбинирани със С16 „Светлинен източник“ и Г10,9 „Преминаване от ляво или от дясно на знака“, всички изброени пътни знаци в участъка от 2000 м. Вещото лице е обобщило и съдът е възприел извода, че всички тези знаци са ясен сигнал за промяна на пътната обстановка и са останали незабелязани (невъзприети) от водачката на автомобила.

От същото заключение е установено още, че произшествието е възникнало към 21,30 часа на 31.03.2019 г., неделя в тъмната част на деня, при ясно и студено време, съгласно справката от НИХМ видимостта е била 20 000 м., неограничена, сухо време без валежи, температура 7,5 градуса, вятър 2 м./с., при нормален трафик по магистралата движението на МПС се извършвало на включени светлини на фаровете. Отклонението било обозначено с ограничителни табели С4.3/С4.4 и знаци Г9/10, някои от които комбинирани със С16 „Светлинен източник, подаващ мигаща жълта светлина“, всички те подредени и образуващи коридор, отвеждащ превозните средства в лявото платно, по този начин движещите се МПС били насочвани в лявата лента на южното платно на магистралата, което в зоната на отклонението било преградено от гореизброените табели и знаци. Посочени са констатациите на вещото лице, че в поредицата ограничителни табели върху лявата лента, където всъщност се пренасочвало движението, отделящи „коридора“ от забранения участък, липсвали две от ограничителните табели, преграждащи лявата лента на платното за Пловдив, на разделителната линия между двете ленти имало знак С4.4, комбиниран с Г10. Прието е, че с оглед посоченото в заключението, произшествието било в почивен ден, след 17 часа, според обективните данни до 21,53 часа не е имало поддръжка или проверка (контрол) на състоянието на ВОБД от отговорните за това служебни лица.