Решение № 95 от 09.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Кърджали, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Спасов при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно наказателно дело № 20235140200017 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200290 от 26.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.79, ал.4 вр. чл.75а, ал.5 вр. ал.2 от ЗТМТМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на „М.” ООД гр.Кърджали, ж.к.„В.“, бул. „Х.Б.“ № **, бл.

„П.“, ЕИК *******, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 вр. чл.75а, ал.2 и ал.5 от ЗТМТМ.

Жалбоподателят „М.” ООД гр.Кърджали сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Необосновано била ангажирана отговорността му като работодател. Констатациите на проверяващите били необосновани и неясни. Неправилно наказващият орган приел, че в случая е извършено нарушение на чл.8, ал.1, т.1 вр.чл.75а, ал.2 и ал.5 от ЗТМТМ. Жалбоподателят нямал качеството на работодател по отношение на установения на проверения обект чужденец. А.А. не предоставял работната си сила за дружеството. „М.” ООД било възложител на проверения обект, а изпълнител на същия „Е.Я.Ч.“ ООД, за което двете дружества сключили договор за строителство и ремонт. В действителност не жалбоподателят, а изпълнителят „Е.Я.Ч.“ ООД използвало услугите на въпросния чужденец като командирован работник от Р.Турция. В този смисъл била и декларацията на самия чужденец, че работи за посоченото дружество и нямал трудов договор с него. Дадените от управителя на дружеството-изпълнител обяснения били изолирани и се опровергавА. от доказателствата по преписката. В подкрепа на горните твърдения, от страна на жалбоподателя били представени на проверяващите органи командировъчни, които изобщо не били обсъдени при издаване на наказателното постановление. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски. Излага подробни съображения, че „М.” ООД нямал качеството на работодател 1 спрямо работника А.А.. Жалбоподателят бил възложител по отношение на проверения строеж и категорично не се установило да е изпълнител на каквито и да е строителномонтажни работи на въпросния обект към датата на проверката. По делото били представени два действащи договора за строителство. Единият бил договор за строителство, сключен с „А.“, със срок за изпълнение до 31.03.2024 г., по който „М.“ като възложител е възложил на дружеството-изпълнител да извърши нА.ване на бетон и довършителни ремонтни работи в процесния обект в с.Пчеларово. Представен бил и договор от 11.10.2021 г., по силата на който „М.“ възложил на „Е.Я.Ч.“ ООД като строител, извършването на конкретно описани ремонтни работи, сред които и облицоване с термосандвич панели 4 см. по изискванията на противопожарните служби, облицоване на термопанелите с еталбонд и други. Проверяващите органи възприели въпросните работници да извършват дейности, свързани с монтаж и облицовка на сградата с термопанели. Дейността на лицата, които контролните органи установили на обекта, кореспондирала с възложената от „М.“ ООД на посоченото дружество „Е.Я.Ч.“ ООД. Неоснователно се твърдяло, че този договор не бил действащ към момента на проверката. В договора изрично бил уговорен срок за изпълнение на работата от 90 работни дни, но считано от превеждането на авансовата сума по сметката на изпълнителя. От представената фактура за авансово плащане се установявало, че аванс е платен на 19.05.2022 г. и към датата на проверката срокът на договора все още не бил изтекъл. Освен това, според клаузите на договора, същият се прекратявал с приемане и предаване на възложената работа. Доказателствата не сочели прекратен или изтекъл договор с фирма „Е.Я.Ч.“ ООД към датата на проверката. Нямало никаква логика да се приеме, че въпросните лица са работници на жалбоподателя. Същите декларирА. саморъчно, че работят за „Е.Я.Ч.“ ООД. Въпросните работници към датата на проверката били осигурявани във фирма, различна от „М.“ ООД, както и възнагражденията им се изплащА. от фирма, различна от жалбоподателя. Обясненията на Х.А. били приобщени по един недопустим ред.

Същите били дадени в превод от лице, за което нямало никакви данни колко добре владее турски език, дА. има качеството на преводач и изобщо дА. правилно е дал превода. Дори и да се приемело, че преводът е верен, то самите обяснения били недостоверни, защото противоречА. на всички останА. доказателства. Жалбоподателят нямал качеството на работодател, не се установявало самостоятелно да е наел въпросното лице, да му е възложил работа, да му е платил и да го е осигурявал за тази работа. Ставало въпрос за работници на друго дружество, поради което необосновано била ангажирана отговорността на „М.“ ООД.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата. Твърди, че законосъобразно били издадени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Ако за „М.“ било известно, че има действащ и актуален договор за строителство с „Е.Я.Ч.“, то следвало тези данни да са му известни и да са посочени в информационната табела на обекта. Приложените по делото два договора, сключени между „М.“ и „Е.Я.Ч.“ , и фактурата за сума от 150 000 лв., платена на 19.07.2021 г. , доказвА., че задълженията по договорите били приключили с изплащане на тази сума по фактурата. Безспорно било установено, че работодателската власт спрямо работниците се осъществявала от жалбоподателя. Показанията на свидетелите Ф. и А. не следвало да бъдат кредитирани. Моли за решение, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Представя и писмена защита, в която излага доводи за законосъобразност на атакувания акт и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.07.2022 г., около 11.40 часа, свидетелите К. С. и А. С. – инспектори в ДИТ гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни 2 места в обект на контрол: строително-монтажни работи на сгради за обработка на МДФ плоскости за производство на мебели и шоурум в УПИ I, кв.29а по плана на с.Пчеларово, общ.Черноочене, с възложител „М.“ ООД гр.Кърджали, съгласно Разрешение за строеж № 8/11.03.2022 г. и Разрешение за строеж № 9/11.03.2022 г. Свидетелите установили на обекта да работят седем лица, които извършвА. монтаж на панели на строяща се сграда. Трима от работниците избягА. и останА. само четирима – турски граждани, на които била предоставени декларации по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ в екземпляр на турски език, тъй като не владеели български. За започналата проверка междувременно бил уведомен управителят на „М.“ ООД гр.Кърджали – А.М., който дошъл на място. След пристигането му, установените от контролните органи четирима работници попълнили декларациите си. А.М. заявил на контролните органи, че турските граждани не са негови работници, а работели за „Е.Я.Ч.“. На управителя на „М.“ ООД била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК за представяне на документи в ДИТ гр.Кърджали. Около 15.00 часа на 25.07.2022 г. служителите на ДИТ гр.Кърджали извършили и втора проверка по работни места на посочения обект, при която установили и другите трима работници – турски граждани, които първоначално избягА.. Един от тях бил А.А., на който също била предоставена декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ в екземпляр на турски език. А.А. декларирал, че работи в „Е.Я.Ч.“ от 2 месеца, с работно място-сградата на шоурум М. с.Пчеларово, като композира облицовка на бизнес сграда, с работно време от 08.30 до 17.30 часа, почивни днинеделя, почивки в работния ден 1 час, с месечна заплата от 500 евро, като нямал трудов договор. Впоследствие проверката продължила и по документи в ДИТ гр.Кърджали. Там били представени Договор за строителство и ремонт от 19.07.2021 г. и Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021 г. /сключени между „М.“ ООД гр.Кърджали и „Е.Я.Ч.“ ООД гр.Свиленград/, както и Договор за изпълнение на СМР от 17.03.2022 г. /сключен между „М.“ ООД гр.Кърджали и „А.“ ЕООД с.Дядовско/, като всички имА. за предмет извършване на дейности на проверения обект в с.Пчеларово. В писмено обяснение от 30.08.2022 г. А.М. посочил, че „М.“ ООД имало сключен договор с фирма „Е.Я.Ч.“, с представител Х.А.. Същият бил съдружник и в турската фирма „К.“, като за целта били командировани техни работници да изпълнят облицоването на шоурума. На проверяващите органи управителят на дружеството-жалбоподател представил и документи на турски език, преведени и на български, касаещи командироване от турското дружество на общо седем служители, сред които и А.А.. Във връзка с изпратена призовка, на 22.08.2022 г. Х.А., в качеството му на управител на „Е.Я.Ч.“ ЕООД, д а л пред контролните органи писмено обяснение. Той посочил, че не познава установените при проверката по работни места седем лица /един от които е А.А./ и същите не работели във фирмата му. Договорите от м.07.2021 г. и от м.10.2021 г., сключени с „М.“ ООД, били изпълнени само за доставка на материА. и от 15.06.2022 г. нямал нищо общо с това дружество. На обекта в с.Пчеларово не били извършвани строителни работи от негови работници. Х.А. посочил също, че фирма „К.“ от Турция не я познавал и не знаел нищо за нея. Във връзка с образуваното административно производство, на 30.08.2022 г. Р. А. – управител на „А.“ ЕООД, също дал писмено обяснение пред органите на ДИТ гр.Кърджали. Той посочил, че управляваното от него дружество било изпълнител на СМР по Договор от 17.03.2022 г. с „М.“ ООД, на обекти по Разрешение за строеж № 8/11.03.2022 г. и Разрешение за строеж № 9/11.03.2022 г. , като строителните дейности още не били приключени. Посочените в писмото до дружеството седем лица – граждани на Турция, не били работници на „А.“ ЕООД и не били наемани за изпълнение на строителни дейности по договора с „М.“ ООД. Проверяващите служители изискА. от Агенцията по заетостта и от ОД МВР-Кърджали информация относно статута на лицето А.А.. Установено било, че той е гражданин на Република Турция, с рождена дата ******* г., притежаващ паспорт № *******, издаден от Република Турция на 05.05.2022 г., вА.ден до 05.05.2032 г. Към 25.07.2022 г. е пребивавал на територията на Република България с виза за краткосрочно пребиваване тип „С“, с цел „неорганизиран туризъм“. На 3

А.А. не било издавано разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ по реда на ЗЧРБ и чл.15, ал.1 от ЗТМТМ. Това означавало, че турският гражданин към датата 25.07.2022 г. нямал право на достъп до пазара на труда на територията на Република България. Контролните органи приели, че дружеството-жалбоподател се явява работодател на А.А.. По този повод на 01.09.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.8, ал.1, т.1 вр. чл.75а, ал.2 и ал.5 от ЗТМТМ, връчен същия ден на управителя на дружеството – А. А. М.. На 05.09.2022 г. в ДИТ гр.Кърджали постъпило писмено възражение от нарушителя срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 26.10.2022 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.79, ал.4 вр. чл.75а, ал.5 вр. ал.2 от ЗТМТМ наложил на „М.“ ООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение по чл.8, ал.1, т.1 вр. чл.75а, ал.2 и ал.5 от ЗТМТМ.