Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 714 от 17.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 835/2024
Вид
Решение № 714
Подписан
17.06.2024
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 39-41 · Конституция на Република България
  • чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 39-41 · Конституция на Република България
  • чл. 39-41 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000500835 по описа за 2024 година

С решение № 211 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 14214/2021 г., СГС, І-11 св, по гр.д. № 14214/21 г., ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от Т. Д. К. за солидарно осъждане на "Гласове.ком" ЕООД и Г. Л. Д. , да заплатят сумата от 26 000 лв. като обезщетение на неимуществени вреди от публикация на ******** г. в електронна медия "Гласове" със заглавие "С. К. – *** или подставено лице на „Чайкафарма“.

Със същото решение се ОТХВЪРЛЯТ исковете с правно основание чл.

49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от Т. Й. В. за солидарно осъждане на "Гласове.ком" ЕООД и Г. Л. Д. да заплатят сумата от 26 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди от публикация на ******** г. в електронна медия "Гласове" със заглавие "С. К. – *** или подставено лице на „Чайкафарма“.

С решението се ОТХВЪРЛЯТ и исковете с правно основание чл. 45, ал.

1 ЗЗД, предявени от Т. Д. К. за солидарно осъждане на Г. А. Г. и З. В. Г. да заплатят сумата от 26 000 лв., представляваща неимуществени вреди от предоставяне, без негово разрешение, на електронна медия "Гласове", на 1 видеоклип, изобразяващ г-н Т. К., кадър от който е разпространен от тази медия, отново без разрешение на ищеца, което е накърнило правото му на неприкосновеност на личността и личния му живот.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Т. Д. К. и Т. Й. В..

Твърдят, че съдът не е приложил надлежно чл. 45 ЗЗД и е ценил неправилно събраните доказателства (вкл. събраните свидетелски показания от С. К.).

Сочат, че правото на свободно изразяване на мнение не дава основание за разпространяване на неверни факти. Поддържат, че медията е разпространила твърдения и внушения, които са клеветнически, обидни и позорящи за ищците. Подчертава се, че текстът „Ще бъде ли употребено министерството за да върне услуга на дългогодишен приятел, който е инвестирал пари в К. през годините?“ оприличава К. на непочтен и неморален човек и прави внушение, че ищецът е корумпирал г-н С. К.. Същото корупционно внушение се правило и с текста „Дарявал ли е Т. К. или свързани с него юридически лица пари на НПО-та на С. К. през годините? Помагал ли е финансово Т. К. на Център за защита правата в здравеопазването и на днешния служебен *** на здравеопазването? Нашите източници казват „да“. Изтъква се, че по делото не е доказано министерството на здравеопазването изобщо да е дало разрешение за дейност на болница в с. Казичане, нито НЗОК да е осигурила финансиране на същата болница, която дори не съществува, но публикацията съдържа внушението, че такова разрешително е издействано по незаконен начин, без да отрази, че всъщност разрешителното е отказано, като спорът е отнесен до съда. Сочи, че изразът „Мачът е уреден“ се свързва с незаконно поведение.

Твърди се, че се накърнява доброто име на ищците пред техните съмишленици и бизнеспартньори, засяга се репутацията им, вкл. в международни договорни отношения, като публикацията има враждебен, подвеждащ и негативен характер. Твърди се, че в статията са направени внушения, че Т. В. е „издействал“ орден за проф. П. С., който след „този жест“ „си позволява да обещае финансиране на лечебното заведение“. Сочи се още, че статията не е целяла да постави на обсъждане обществено значимия въпрос за детска болница, а само да опозори и обиди ищците чрез тенденциозни изрази, внушения и въпроси. Молят да се отмени решението и да се уважат исковете. Претендират разноски.

В писмен отговор ответникът „Гласове.ком“ ЕООД оспорва жалбата, като счита, че статията не съдържа оскърбителни или злепоставящи изрази.

2

Счита, че публикацията не е нанесла някакви вреди, не е повлияла на политическата дейност на ищцовата страна, на бизнеса или на името в обществото. Счита още, че информацията в статията вече е била общодостъпна в други публикации и предавания и потвърдена от независими източници, които са изброени – в. Сега, сайт БГНЕС, Фрогнюз, сайтове афера.бг и проватон.бг и пр. Подчертава, че материалът няма клеветнически характер, а има оценъчна стойност и изразява субективното мнение на автора.

Обръща внимание на факта, че ищците са публични личности и следва да проявяват по-висока степен на толерантност към коментарите на дейността си, като цитира практика на СЕС – л. 23. Твърди, че медиите трябва да изпълняват ролята си на обществен страж, като се позовава и на решение № 7 от 1996 г. на КС на РБ, в което се приема, че информацията важна за обществени или политически дискусии следва да се отличава от тази, касаеща интимната сфера на човек.

Ответницата Г. Л. Д. оспорва жалбата, като поддържа, че не е свързана с процесната публикация, не е била главен редактор, а е извършвала само преводачески услуги, но не и по повод процесната статия. Възпроизвежда част от казаното в отговора на дружеството.

Ответниците Г. А. Г. и З. В. Г. оспорват жалбата. Твърдят, че спрямо тях не се е осъществил фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, както и че статията е съобразена с чл. 39-41 от КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищците Т. Д. К. и Т. Й. В. твърдят, че са известни личности с авторитет в областта на българското здравеопазване. Твърдят, че електронната медия "Гласове.ком“ ЕООД, с главен редактор ответницата Г. Д., на ******** г. е публикувала статия "С. К. - *** или подставено лице на "Чайкафарма", в която се правят тенденциозни внушения за зависимости между частната структура и *** К., за незаконно уреждане на частния проект с финансиране от НЗОК с публични средства, за злоупотреба със служебно положение от страна на *** на здравеопазването в полза на частния проект по създаване на 3 болница "Сърце и Мозък", в село Казичене. Сочат, че статията е без автор, поради което претендират солидарност между дружеството и главния редактор. Поддържат, че е уронен престижът им в обществото, тъй като го оклеветява и позори, като основават претенцията си на следното:

1. използваният израз "чайки" в бизнеса със здравеопазването съдържа внушение за мимолетно явление;

2. цитатите "Дарявал ли е Т. К. или свързани с него юридически лица пари на НПО-то на С. К. през годините? Помагал ли е финансово Т. К. на Център за защита правата в здравеопазването и на днешния служебен *** на здравеопазването? Нашите източници казват "да".“ и "Ще бъде ли употребено министерството, за да върне услуга на дългогодишен приятел, който е инвестирал пари в К. през годините" имат клеветническо внушение за нечестни, измамни и обществено укорими действия.

3. думите "Управителят на НЗОК проф. П. С. е в отлични взаимоотношения с Т. В.. Същият В., който е оперативният двигател на бизнеса на Т. К. и заедно с него са партньори в "Чайкафарма". Проф. С. и Т.

В. са написали и доста книги заедно " внушават скрита зависимост.

4. думите "Дали заради този жест, няколко месеца по-късно проф. С. си позволява да обещае финансиране на лечебното заведение от 2024-та?“, както и текста „...още преди да е получила официално разрешение за медицинска дейност, „Чайкафарма“ стартира успоредно процедура за строеж на сградата си. Откъде инвеститорът знае, че ще получи "зелена светлина" от здравните власти? Или пък знае и мачът е уреден?“, били негативни, неверни и позорящи, внушаващи наличие на нечиста противозаконна сделка.

Като твърдят, че общото внушение на публикацията е враждебно, подвеждащо и насаждащо грешното мнение, че проекта за болницата е свързан с извличане на имотни облаги, ищците намират, че са понесли вреди на репутацията си, засегнати били отношенията им с договорни партньори (вкл. международни), били силно възмутени, притеснени че някой ще повярва на злепоставящата информация.

Отделно от това се сочи, че статията е придружена от кадър, част от филм, съдържащ изображения на ищецът К. и С. К., чието публикуване било без тяхно съгласие. Сочат, че кадъра бил предоставен от ответниците Г. А. Г. и З. В. Г.. Ищецът Т. К. сочи, че снимката е използвана за да увеличи 4 негативното въздействие върху сетивата и възприятието на читателите и да се затвърди внушаваният от статията имидж на свързаност на ищеца К. и *** К..

Според ищецът К., предоставяйки снимката, ответниците Г. са целели да го дискредитират поради личен конфликт. Счита, че е налице нарушение свързано с оповестяване на личните му данни по смисъла на чл. 23 ЗЗЛД и е накърнена неприкосновеността на личността и личния живот.

Ответникът "Гласове.ком" ЕООД оспорва исковете. Твърди, че статията има оценъчен характер и изразява субективното мнение и оценка на автора.

Счита, че статията е изготвена в резултат на задълбочено журналистическо разследване, фактите са потвърдени от различни източници, изложената в статията информация е била вече общодостъпна и известна от предходни публикации и изявления в медиите. Намира, че публикацията няма унизително или злепоставящо съдържание, като подчертава, че ищците са публични личности и като такива следва да проявят по-висока степен на толерантност към коментарите относно дейността им. Оспорва наличието на причинна връзка между публикуването на процесната статия и посочените в исковата молба вреди, като твърди, че същата информация е била изнесена и в сходни публикации в медийното пространство.

Ответникът Г. Л. Д. оспорва исковете, като твърди, че не е била главен редактор в "Гласове.ком" ЕООД към дата ******** г. Оспорва основателността на иска и относно естеството на статията и причинените от нея вреди.

Ответниците Г. А. Г. и З. В. Г. оспорват предявените спрямо тях искове, като твърдят, че не са предавали на сайта снимков материал, а последният е бил достояние на много хора, присъствали на събитието, от където е кадъра.

Твърдят, че с отмяната на разпоредбата на чл. 23 ЗЗЛД е отменена забранителната норма, пораждаща противоправността на евентуално поведение по предаване на снимковия материал.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че ответникът „Гласове.ком“ ЕООД е доставчик на медийни услуги, чрез сайта https://glasove.com/, където на ******** г. е публикувана процесната статия със заглавие „С. К. – *** или подставено лице на 5

„Чайкафарма“ с автор – Екип „Гласове“, придружена със снимка на С. К..

Съдържанието на статията (л. 14-22) не е спорно и е описано в мотивите на решението на СГС, към които настоящият състав препраща. Няма спор, че Г.

Д. е имала договор за преводачески услуги, сключен на 05.08.2013 г. между нея и "Гласовете.ком" ЕООД, който е безсрочен.

Няма спор, че по същото време в други сайтове - provaton.bg, афера.бг, segabg.com, novini247.com, mediapool.bg, са публикувани различни материали, които дискутират въпроса с проект за нова частна болница, свързан с „Чайкафарм“ АД.

Представена е Заповед № РД-01-324/21.07.2022 г. на Министър на здравеопазването, с която е отказано на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД да извършва нови медицински дейности на адрес в с. Казичене.

Събрани са гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Касае се до противоправно поведение обаче, когато това право се използва, за да се увреди доброто име на другиго. Всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, но само дотолкова доколкото не засягат честта и достойнството й. От значение (съгласно същото решение на ВКС) е и конкретния адресат на мнението - ако се касае до лице, чието име се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Според решение № 7/1996 г. на КС на РБ е необходимо да се отчете дали ищцовата страна е публична личност, като в такъв случай границите на допустимата критика са по-широки, отколкото биха били по отношение на частно лице. Друг критерий, който следва да бъде съблюдаван е дали се изнасят оценъчни съждения (мнения, които не подлежат на проверка за вярност, тъй като са коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност) или 6 твърдения за конкретни факти, позорящи адресата (които подлежат на проверка за вярност). Отговорността на издателя, ще бъде ангажирана, в случай, че даденото мнение (оценка) съставлява обида, както и когато са изнесени неверни и позорящи факти. (Така и в решение № 129 от 29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/12 г. на ІІІ г.о.)