Решение № 3432 от 14.04.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3432 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.С.Д. при участието на секретаря Е.Е.Д. като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110148065 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявен е от ищеца ИВ. Д. М. иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието за установяване спрямо ответника ЕТ „фирма” съществуването на вземане в размер на 1883,35 лева – неплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020 г. по Договор аренда на земеделска земя вписан том /ДАННИ//12.12.2016 г. за имот № ..., представляващ нива с площ от 53,810 дка, трета категория земя в местността „/населено място/” в землището на с. /населено място/, ведно със законната лихва от 11.02.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2021 г. по ч.гр.д.

№ 13634/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав.

Ищецът ИВ. Д. М. твърди, че е сключил с ответника за стопанската 2019/2020 г. Договор за аренда на земеделска земя за имот № ..., представляващ нива с площ от 53,810 дка, трета категория земя в местността „/населено място/” в землището на /населено място/. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за изплащане на дължимата арендна вноска за стопанската 2019/2020 г. в исковия размер. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът ЕТ „фирма” подава отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявения иск като частично неоснователен. Поддържа, че е ищецът ИВ. Д. М. е получил чрез своята съпруга Валя Мухляшка в натура 390 броя купони за хляб на стойност 105 лева вместо част от дължимото плащане.

Оспорва дължимостта на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 1 установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗАЗ в тежест на ищеца е да установи съществуването на сключен с ответника валиден договор за аренда на земеделска земя за процесния имоти, предоставяне на наетия имот за ползване, размера на уговореното арендно възнаграждение и настъпване на неговия падеж. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, включително че частично е погасил процесното задължение за стопанската 2019/2020 г. в натура, което е изпълнение е било прието от ищеца или същият го е потвърдил и/или се е възползвал от него.

С неоспорения доклад по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните за стопанската 2019/2020 г. е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по Договор аренда на земеделска земя вписан том /ДАННИ//12.12.2016 г. за имот № ..., представляващ нива с площ от 53,810 дка, трета категория земя в местността „/населено място/” в землището на с. /населено място/ с размер на арендната вноска 1883,35 лева.

Съгласно уговореното в чл. 5 от Договора за аренда, дължимото арендно плащане е в размер на 35 лева на декар като не е уговорено плащане в натура. Не се доказа по категоричен начин по делото с двустранно писмено съгласие между страните да е изменен договора досежно начина на извършване на уговореното арендно плащане, което да става и в натура.

Представеното от ответника писмено доказателство – разписка от 29.10.2020 г. не е достатъчно доказателство в тази насока, доколкото липсва подписа на ищеца. Показанията на разпитания по делото свидетел Я. Г.

Батинкова също не са годно доказателствено средство за установяване изменение на договора и заплащане на задължението предвид забраната на чл. 165, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Същите по никакъв начин не установяват изпълнението да е било прието от ищеца или същият да го е потвърдил и/или да се е възползвал от него. Още повече – нито от приетата разписка, нито от свидетелските показания може да се направи категоричен извод, че твърдяното частично изпълнение е именно в сочения от ответника размер 105 лева.

Не се твърди и не се установява по делото да е заплатена исковата сума на падеж, поради което предявеният иск е изцяло основателен в пълния размер и следва да бъде уважен. С оглед направеното искане в тази насока следва да се присъди и законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца. Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 37,67 лева и реално 2 заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 340 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 37,67 лева и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 340 лева.

Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ИВ. Д. М., ЕГН **********, с адрес /населено място/ срещу ЕТ фирма, ЕИК ... със седалище и адрес на управление /населено място/ иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, че ЕТ фирма, ЕИК ... дължи на ИВ. Д. М., ЕГН ********** сумата 1883,35 лева – неплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020 г. по Договор аренда на земеделска земя вписан том /ДАННИ//12.12.2016 г. за имот № ..., представляващ нива с площ от 53,810 дка, трета категория земя в местността „/населено място/” в землището на с.

/населено място/, ведно със законната лихва от 11.02.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2021 г. по ч.гр.д. № 13634/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав.

ОСЪЖДА ЕТ фирма, ЕИК ... със седалище и адрес на управление /населено място/ ДА ЗАПЛАТИ н а ИВ. Д. М., ЕГН **********, с адрес /населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 377,67 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 377,67 лева – разноски в исковото производство пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3