Определение № 2999 от 12.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2999 гр. София, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502024 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е жалба на Г. Б. С., представляван от адв. И. С.

(пълномощно по л. 19 от хартиения образ на настоящото дело) срещу Решение № 260275/02.05.2024 г. по гр.д. № 20191100115057 по описа на Софийски градски съд, І ГО, 24 състав, с което са уважени предявени искове с посочена квалификация чл. 135 ЗЗД и ищецът е осъден за разноски. В жалбата, уточнена с въззивна жалба вх. № 272565/03.06.2024 г. по описа на Софийски градски съд, се навежда довод, че решението е постановено в противоречие на формирана практика по чл. 290 ГПК досежно неприложимостта на чл. 135 ЗЗД спрямо солидарния длъжник на кредитополучател.

По въззивната жалба е постъпил отговор от „Българска банка за развитие“ ЕАД с наведени съображения по съществото на спора.

В обосновка на правния си интерес въззивникът застъпва теза, че решението накърнява действителността на разпоредителна сделка, съзавайки възможност срещу него да бъде предприето принудително изпълнение за негово лично задължение.

Съдът приема, че с оглед нормата на чл. 2 ГПК развитието на съдебното производство предполага отстояване на лично право или законен интерес.

Обжалваното решение обявява извършено от въззивника разпореждане с идеална част от правото на собственост за непротивопоставимо на негов кредитор. Уваженият иск не засяга вещнотранслативния ефект на оспорвата 1 сделка между страните по нея. Следователно по силата на сключения договор въззивникът се е разпоредил валидно с правото си на собственост. Действието на постановеното решение е ограничено до възможността кредиторът да се възползва от отчужденото имущество, за да събере свое вземане срещу въззивника.

Макар и въззивникът да е страна по договор, инкорпориран в Решение № 7849/06.06.2016 г., от този договор лично за него не произтича право, което да подлежи на съдебна защита. Съхраненото действие на договора е довело до преминаване правото на собственост върху процесната идеална част в патримониума на приобретателя – ответницата по иска А. С..

Съдът е приел и А. С. да се е разпоредила с правото си на собственост в полза на ответницата по иска Е. С.. При поредицата от сделки и въпреки уважения иск, правата върху процесната идеална част принадлежат на Е. С..

Предвид ефекта на решението единствено нейното право на собственост би било засегнато, доколкото, с оглед ефекта на съдебното решение, съществува възможност за насочване на изпълнение върху принадлежащо й вещно право.

От естеството на сделката не следват регресни права спрямо въззивника, които да обосновават самостоятелен негов интерес при утвърдения с първоинстанционното решение изход от спора. Процесуалната легитимация на отчуждителя-длъжник по оспорваната разпоредителна сделка пред съд произтича от участието му по нея. Отчуждителят и приобретателят са необходими другари по конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД.

С придружителното писмо, въз основа на което е образувано настоящото производство да визира като изпратена въззивна жалба на А. Х.С. с вх. № 272564/03.06.2024 г. С разпореждане № 264959/18.12.2024 г. по гр.д. № 15057/2019 г. по описа на Софийски градски съд е разпоредено връщане на тази жалба. От книжата по делото не се установява този акт да е бил обжалван в предвидения срок, започнал да тече от 07.07.2025 г. (предвид удостовереното лично връчване на препис от разпореждането с разписката към съобщение от 12.05.2025 г.). Върнатата въззивна жалба препятства разглеждането й по същество от въззивната инстанция.

Следва да бъде отчетено и запазеното действие на прехвърлителната сделка между страните по нея последвалото разпореждане с процесната идеална част от страна на ответницата А. С. в полза на ответницата Е. С., 2 първоинстанционното решение би рефлектирало върху правната сфера на последния приобретател. Нормата на чл. 26 ал. 2 ГПК изрично обуславя възможността за отстояване пред съд на чужди интереси от нарочно предписание в закон. Липсва подобно предписание за прехвърлителя-длъжник по призната от съда увреждаща сделка.

Освен че от първоинстанционното решение не произтича опасност за легитимен интерес на въззивника и отчуждител по сделката, той се ползва от решението доколкото удовлетворяването от процесното имущество би довело до погасяване на задълженията му.

Правовият ред обуславя реализацията на формално предписано право от наличие на законен интерес. В тази насока именно нормата на чл. 57, ал 2 от Конституцията на Република България определя като недопустимо както злоупотребата с право, така и упражняването му, ако единствен негов резултат е засягане на чуждо право или законен интерес. Въззивното производство отлага стабилизирането на първоинстанционното решение, препятствайки кредитора да се възползва от призната му възможност. След като не се установява легитимен интерес за въззивника, който да изисква съдебна преценка по повдигнатия с въззивната жалба спор, но висящността на спора препятства принципно призната възможност за ищеца, правото на жалба е ненадлежно упражнено.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, 1-ви граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивни жалби на Г. Б. С. с вх. № 271306/16.05.2024 г. по описа на Софийски градски съд и с вх. № 272565/03.06.2015 г. по описа нСофийски градски съд срещу Решение № .

260275/02.05.2024 г. по гр.д. № 15057/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 24 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщение за настоящото.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК към съобщението да бъде приложен и 3 препис от настоящото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4