Решение № 2027 от 15.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32146/2021
- Вид
- Решение № 2027
- Подписан
- 15.03.2022
- Състав
- Анелия Стефанова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 43, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 45, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2027 гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110132146 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ.
Ищецът Р. ВЛ. ХР. твърди, че на 20.8.2020 г., в гр. София, на кръстовището на бул.
„***“ и ул. „***“, вследствие на виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил марка Шевролет, рег.№ ***, е настъпило ПТП. Поддържа, че към тази дата застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът. Твърди, че вследствие на произшествието е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му вследствие на ПТП телесни увреждания, битов дискомфорт, затруднения при упражняване на професия, които оценява на 8000,00 лева. Поддържа, че е сторил и разходи за лечението – за потребителска такса, за образна диагностика в размер на 846,60 лева. Сочи, че е поканил ответника да му заплати обезщетение, но той не сторил това. Ето защо претендира сумата 8000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 846,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно с лихва за забава от 18.11.2020 г. до погасяване на задължението.
Претендира разноски.
Ответникът „***“ АД оспорва механизма на събитието, описан в исковата молба, както счита, че същото не е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил, а поради това на водача на мотоциклета, както и че е нелице случайно деяние. Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и описаните телесни увреждания и периода на възстановяване. Оспорва именно вследствие на тях ищецът да е търпял болки и страдания, както и настъпилите емоционални състояния.
1
Счита, че претендираното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.
Оспорва разходите да са сторени във връзка с твърдените увреждания. Сочи, че е налице съпричиняване. Оспорва да е изпаднал в забава. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Фактическият състав на вземанията по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания, стрес, страх, неприятни усещания и битов дискомфорт, невъзможност за упражняване на професия, както и че за лечението и диагностиката на уврежданията е сторил разходи в претендирания размер.
С определението от 24.8.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на 20.8.2020 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ между лек автомобил марка Шевролет, рег.№ ***, управляван от К.Т., и мотоциклет марка Хонда, рег. № ***, върху който се е намирал ищецът, е настъпило ПТП; че към 20.8.2020 г. лекият автомобил марка Шевролет е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От показанията на свидетелите К.С., служител на МВР, съставил протокола за ПТП, Й.Х., управлявал мотоциклета, и К.Т., управлявал лекия автомобил марка Шевролет, както и от протокола за ПТП и декларациите, съставени от двамата водачи, се установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при следните обстоятелства: на 20.8.2020 г., около 08,50 часа лек автомобил марка Шевролет, рег.№ ***, управляван от К.Т., се движи по ул. „***“, с посока от ул. „*“ към бул. „***“; в същото време по бул. „***“, с посока от кв. „***“ към бул. „***“ се движи мотоциклет марка Хонда, рег. № ***, управляван от Й.Х.; на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, при наличие на пътен знак „Б2“, водачът на лек автомобил марка Шевролет предприема маневра завой наляво – от ул.
„***“ по „***“, с посока към кв. „***“; преминава през лентата за движение с посока към бул. „***“, в който се намират два автомобила, завиващи надясно по ул. „***“; в момента, в който достига до лентата с посока кв. „***“, оглежда се за идващи от дясната му страна автомобили, не пропуска изпреварващия двата завиващи надясно автомобила мотоциклет, идващ от лявата му страна, и реализира пътнотранспортно произшествие с него. На първо място следва да се посочи, че съдът намира за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че в момента, в който събитието е настъпило, мотоциклетът се е намирал в лявата /насрещна 2 спрямо неговата посока за движение/ пътна лента. В този смисъл са показанията на свидетелите Т. и С., като според последният това му е посочил водачът на мотоциклета.
Това е декларирал и самият той в декларацията, съставена непосредствено след инцидента.
Ето защо и след като прецени показанията на свидетеля Х. съобразно чл. 172 ГПК, предвид, че последният също води дело срещу застрахователя на гражданската отговорност на лекия автомобил, не кредитира показанията му в частта, касаеща точното място, на което е настъпило съприкосновението между двете МПС. Страните не спорят, а и от всички доказателства по делото се установява, че процесното кръстовище е регулирано с пътен знак „Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" /чл. 45, ал. 2 ППЗДвП/. От скиците, съставени от органите на МВР и от свидетеля Т., е видно, че процесното кръстовище не е регулирано с хоризонтална пътна маркировка, за каквото обстоятелство свидетелстват и С., и Х.. Ето защо съдът намира този факт за доказан.
При така установения механизъм на процесното събитие, следва да се даде отговор на въпроса дали деянието е противоправно и дали е извършено виновно, поради небрежност, от водача на застрахования при ответника автомобил. Противоправно е деянието, което противоречи на закона. В областта на частното право, обстоятелствата, изключващи небрежността, са от обективен характер – случайно събитие или непреодолима сила.
Случайното събитие има непредвидим характер, а непреодолимата сила – непредотвратим, дори и да можеше да се предвиди. Критерий за непредвидимост и непредотвратимост е полагането на дължимата грижа /обичайно – на добрия стопанин/. В случая следва да се даде отговор на въпроса дали водачът на лекия автомобил марка Шевролет е съобразил поведението си с разпоредбите на ЗДвП и дали е допуснал небрежност, изразяваща се в неполагане на дължимата при управление на МПС грижа. Обемът на дължимата грижа в случая е нормативно определен. От горните факти следва, че водачът не е съобразил поведението си с намиращия се на кръстовището пътен знак Б2 и е отнел предимството на мотоциклета. Кръстовището не е било на равнозначни пътища, поради което маневрата изпреварване /осъществявана от мотоциклета/ е била допустима по аргумент за противното о т чл. 43, т. 2 ЗДвП. Ето защо и водачът на лекия автомобил е следвало да допусне възможността за наличие на изпреварващи МПС в лявата лента за движение и да се огледа не само надясно, а и наляво преди да навлезе в нея. В този смисъл събитието за него не в такова, което не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, нито непреодолима сила.
Ето защо съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Евентуалното наличие съвина от двамата водачи не е релевантно обстоятелство. Това е така, защото застрахователят на гражданската отговорност на делинквента отговаря пред увредения така, както самият делинквент. Съгасно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД при съизвършителство, причинителите отговарят солидарно – т.е. всеки дължи целия размер на обезщетението.
От декларацията на свидетеля Х., от писмените сведения, дадени от самия ищец пред органите на МВР в деня на събитието, както и от показанията на всички разпитани по делото свидетели, се установява, че ищецът е бил пасажер на мотоциклета, като вследствие 3 на удара паднал на пътното платно. Непосредствено след това се оплакал от болки в областта на долните крайници, панталонът, с който бил облечен, бил скъсан, имало кръв в областта на коляното. Предвид това съдът намира за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът се е намирал на мотоциклета към момента на настъпване на ШТП и че е пострадал от събитието. За съдебното установяване на тези факти наличието на съответния констативен протокол, съставен от органите на МВР, е ирелевантно. Този документ не е част от фактическия състав на вземането, стига да има доказателства да увреждане, каквито в процесия случай са събрани.
От представените медицински документи и заключението на СМЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200 ал. 3 ГПК, както и от показанията на свидетелите Х. и Х., се установява, че вследствие на събитието ищецът е получил следните телесни увреждания: контузия на дясното коляно - оток, обхващащ цялата колянна става, четири дълбоки охлузвания по кожата на предната повърхност на дясното коляно, контузоинни промени в меките тъкани на дясната колянна става; кръвонасядане по външната повърхност на лявото бедро в горната му трета; две охлузвания на лявото коляно в областта на капачката. Според вещото лице по СМЕ и медицинските документи ищецът е прегледан непосредствено след ПТП, назначена е имобилизация с ортеза за срок от 10 дни, проведена е рехабилитация, времето за възстановяване е около 20-25 дни, като уврежданията се характеризират със силни болки в момента на причиняване, като интензитетът им намалява. От обясненията на вещото лице К. се установява, че към момента на освидетелстване на ищеца последният е напълно възстановен от получените от процесното събитие травми. В дясното коляно няма увредена от събитието структура - има само мекотъканни травми, като в медицинските документи отсъстват данни за разкъсвания и преразтягания. При прегледа е установено, че движенията в областта на коленните стави са запазени по обем, като има леко затруднение при клякане – в областта на дясното коляно. Това, както и болката обаче по всяка вероятност се дължи на дегенеративни промени на предната и задната кръстни връзки, констатирани непосредствено след инцидента при образно изследване с ядрено-магнитен резонанс. Наличието на такива вещото лице отдава на професионалната дейност на ищеца – активен спортист и балерина. Според вещото лице е възможно ударът да е усложнил тези дегенеративни изменения, но няма доказателства за това. От показаниията на свидетеля Х., майка на ищеца, пристигнал на мястото на събитието 10-15 минути след реализирането му,. ищецът е бил уплашен, оплакал се от гадене, както и от болки в областта на коляното на десния крак. По-късно в деня на инцидента, след като се прибрал у дома, ищецът изпитвал физически дискомфорт вследствие на стреса – повръщал, оплаквал се от болки в крака, десният крак отекъл, не могъл да стъпва на десния крак – около два месеца, приемал обезболяващи около 2-3 месеца, около 2-3 седмици бил с поставена на десния крак шина, имал нужда от помощ – когато се къпе, за да слиза и качва стълби, няколко месеца се оплаквал от нарушения в съня Ищецът се занимавал професионално с танци, включително и като студент по специалност Хореография /което се установява и от писмените доказателства/, както и с аеробика. Поради травмата пропуснал учебни занятия и професионални изяви, което му създало допълнителен стрес, както и напрежение, 4 включително и поради неразбиране от страна на преподавателския екип в учебното заведение. Ищецът изпитвал и притеснение за външния си вид от раните и кръвонасяданията, След инцидента ищецът вече не можел да изпълнява по същия начин танците и акробатиката. След инцидента ищецът вече не искал да пътува с мотоциклет, защото изпитвал страх.
Разпечатката съдържа 25 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/754a0df5-f830-4b36-9e8c-ead77bdfbd71