Решение № 67 от 04.04.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Разград, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Гражданско дело №

20233300100249 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба,подадена от М. В. Н., чрез пълномощник, с която против ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Д-р Г. М.

Д.“ № 1 са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейната майка М. И. Н., вследствие на настъпило ПТП на 30.09.2021 г., в гр. Кубрат, по вина на водача М. И. С., , който при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № ***, застраховано при ответника, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като преди да започне движение на автомобила на заден ход не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност и затруднения за останалите участници в движението, и по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила, и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, поради което и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалата.Исковата сума се претендира, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г. до окончателно изплащане на задължението.Претендира се и заплащането на сумата в размер на 1570 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, представляващи разходи свързани с погребението на пострадалата и такива заплатени в наказателното производство от страна на ищеца в полза на упълномощен адвокат., като върху тази сума също се претендира законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба /11.09.2023 година/. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 30.09.2021 г. в гр., водач на товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с peг. № *** – М. И. С., нарушил правилата на ЗДвП, като при управление на заден ход по непредпазливост причинил смъртта на М.

И. Н.- майка на ищцата.

За процесното ПТП било образувано наказателно производство, което приключило с влязла в сила Присъда № 6 от 14.04.2022 г., постановена по НОХД № 53/2022 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с която водачът М. И. С. е признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответното наказание.

Твърди се, че товарният автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № ***, който причинил процесното ПТП бил застрахован в ответното застрахователно дружество със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ , с полица № BG/30/121002410912, 1 валидна от 18.08.2021 г. до 17.08.2022 г.

Ищцата навежда твърдения, че във връзка с погребението на своята майка е сторила разходи в размер на 570 лева, както и разходи в наказателния процес в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Изтъква се, че ищцата, нейният баща и пострадалата й майка били задружно семейство, което било силно привързано един към друг. Двамата й родители положили всички усилия да я отгледат и възпитат сами, въпреки финансовите трудности, които съпътствали семейството.

Ищцата била силно привързана към своята майка, която я подкрепяла и подпомагала с каквото може. Постоянно споделяла своето ежедневие с нея, както и с нейния баща. Обичала да прекарва време с двамата си родители. Майка й винаги била до нея и неотменно показвала своята майчина обич, което способствало двете да създадат специална връзка. Общували всеки ден, интересува ли се една от друга, правели планове за бъдещето. До последно живеели в един общ дом и споделяли общо домакинство.

След инцидента ищцата скърбяла от голямата загуба. Чувствала се самотна и опечалена.

Животът й до голяма степен загубил смисъл, станала апатична към околните, мрачна, некомуникативна и вглъбена в мъката си. Започнала трудно да влиза в контакт с хора, освен с найблизките си роднини. Силната привързаност към нейната майка я кара да се разстройва при всяка мисъл за нея. Твърди, че дълго време след внезапната и трагична смърт на нейната майка не можела да спи, а когато успявала да заспи сънувала щастливи случки с нея, което допълнително я натъжавало и започвала да плаче и да скърби.

Навежда доводи, че ответното застрахователно дружество било поканено на 28.03.2022 г. да й заплати както обезщетение в размер на 160 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, така и обезщетение в размер на 570 лева, представляващи имуществени вреди. По случая била заведена ликвидационна преписка по щета № 0801-001686/2022-02, като с писмо с изх. № 2872/10.06.2022 г., ищцата била уведомена, че застрахователно-експертната комисия на ответното дружество е приела решение да изплати доброволно сумата в размер на 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие загубата на нейната майка. Определената от застрахователното дружество сума в размер на 70 000 лева било преведено на 31.05.2022 година по посочена от ищцата банкова сметка. Счита определеният от застрахователната компания размер на обезщетението за крайно недостатъчен, поради характера и тежестта на последиците от цитираното ПТП, претърпените и все още търпени от нея страдания, както и остра реакция на стрес.

В обобщение сочи, че в резултат от загубата на своята майка починала при процесното ПТП, ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се в шок, мъка, стрес, подтиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с другите и живота като цяло, загуба на надежда и развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.

Моли ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да й заплати сумата в размер на 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в следствие загубата на нейната майка М. И. Н., настъпила от ПТП на 30.09.2021 година, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022 година, както и сумата в размер на 1570 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на същия инцидент, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба /11.09.2023 г./.Видно е ,че така посочената искова сума се явява разлика между вече определеното и вече изплатено обезщетение от страна на ответното застрахователно дружество и заявената пред него претенция на ищцата общо в размер на 1 60 000 лева.

Съдът е намерил така депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което препис от същата заедно с приложенията е изпратил на ответника за отговор.

В срока за отговор е постъпил такъв от процесуалния представител на ответното дружество адв. С. Т., преупълномощена от Зам.-председателя на УС на Адвокатско дружество „П., А. и партньори“.

В него на първо място се заявява, ч е предявената пред Окръжен съд – Разград искова молба е нередовна, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК, доколкото ищцата не е посочила банкова сметка, по която да бъде преведена сумата при евентуално 2 уважаване на предявения от нея осъдителен иск.

По същество се поддържа становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер, с молба същият да бъде отхвърлен. Обосновава неоснователност на предявените претенции поради прекомерната им завишеност , предвид обстоятелството, че застрахователното дружество е заплатило сумата в размер на 70 000 лева, което покрива в пълен обем търпените от ищцата неимуществени вреди. Счита, че претендираното обезщетение не отговаря на обективните икономически критерии за справедливост – стандарта на живот в страната и конкретното населено място, стандарта на живот и доходите на ищцата.

Счита, че по делото не са представени доказателства, които да запълват фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, което да обуславя уважаване на прекия иск срещу застрахователя.

Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

С оглед механизма на настъпване на процесното ПТП се сочи, че вероятно пострадалата, като пешеходец, е преминала платното за движение на нерегламентирано място, извън пешеходната пътека, което обуславя значителния принос на пострадалата за настъпване на произшествието.

Счита предявената претенция за заплащане на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство за неоснователна.

Изтъква, че въпросът за тези разноски се решава в хода на съответното производство и същите не могат да бъдат предмет на друг съдебен процес. Допълнително се посочва, че с постановената присъда по НОХД 53/2022 г. по описа на РОС признатият за виновен М. С. вече е осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски в производството, вкл. заплатения адвокатски хонорар.

Оспорва се дължимостта на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, предвид обстоятелството, че застрахователното обезщетение е определено и изплатено в срок, поради което такава лихва не се дължи. Счита акцесорния иск за заплащане на законна лихва за забава за неоснователен поради неоснователност и на главния иск. В условията на евентуалност се сочи, че в случай на уважаване на главния иск, то за начална дата на евентуален иск за лихва би се считала 28.06.2022 г. (три месеца от предявеяване на застрахователната претенция, което е станало на 28.03.2022 г.).

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“

№

BG/30/121002410912, валидна от 18.08.2021 г. до 17.08.2022 г., по отношение на товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с регистрационен № ***.

Не се оспорва, че водачът на застрахования товарен автомобил М. И. С. с поведението си е станал причина за настъпилото на 30.09.2021 година ПТП, в резултат на което същият по непредпазливост е причинил смъртта на М. И. Н. – майка на ищцата, за което има влязла в сила Присъда №6/14.04.2022 г., постановена по НОХД № 53/2022 г. по описа на Окръжен съд - Разград.

Ответникът не оспорва, че ищцата е отправила покана за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 160 000 лв., по която същият е определил и изплатил обезщетение в размер на 70 000 лева.

В с. з. ищцата, лично и чрез пълномощника си поддържа предявените искове за неимуществени и имуществени вреди. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдвокатурата.

В заседанието по същество, ответникът чрез пълномощник отправя искане за отхвърляне на предявените искове, съответно за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер, при съобразяване на вече изплатеното такова.Представя писмени бележки, в които застъпва становище за завишеност на претенцията за неимуществени вреди.Поддържа заявеното становище за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, с оглед твърденията и становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите се явяват и допустими, предвид развилата се процедура, предвидена в КЗ по 3 сезиране на ответника със съответна застрахователна претенция и изразено несъгласие от увреденото лице с размера на предложеното обезщетение.

Ищцата е сезирала ответника на 28.03.2022г., чрез пълномощник със застрахователна претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 160 000 лева, вследствие смъртта на нейната майка М. И. Н., настъпила на 30.09.2021г., вследствие на ПТП, причинено от водач, застрахован при дружеството.По образуваната при ответника застрахователна щета е определено от същия обезщетение за неимуществените вреди в размер на 70 000 лева, с което същата не е била съгласна, но то й е изплатено, като сега на практика се претендира разликата между вече изплатеното обезещетение и претендираното общо такова в размер на 90 000 лв.