Решение № 435 от 06.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Варна, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500470 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод две въззивни жалби, както следва:

1/ на Т. ИВ. М., В. ИВ. КР. и АНТ. Д. КР. срещу Решение № 262870 от 26.11.2021г. по гр.д. № 10656/2019г. по описа на ВРС, XL-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на оС.ние чл. 34, ал. 1 от ЗС е отхвърлен предявеният от първата иск за допускане делба на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ едноетажна жилищна сграда, състояща се от две входни антрета, три стаи, два санитарни възела, две избени помещения и трето малко избено помещение под площадката на външното стълбище, обозначени в действащия план в УПИ XVII-687, в кв.36 с МЖ и МС и стопански постройки, разположени по северната граница на имота.

Въззивната жалба е оС.на на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоС.ност на решението в обжалваната част, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдържа доводи, че при формиране на изводите си съдът не е обсъдил обективно, задълбочено и комплексно доказателствата по делото, в т.ч. и дали двата самостоятелни обекта, които според съда са обособени в жилищна сграда и са придобити по давност от двете групи съделители, отговарят на изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003г. за самостоятелни жилища. В действителност частта от жилищната сграда, която ответниците К.и претендират да са придобили по давност, както и частта откъм улицата не представляват годни самостоятелни обекти на правото на 1 собственост, тъй като не са съобразени с императивното изискване на чл. 202 и чл. 203, ал. 1 от ЗУТ обособените дялове или части от съсобствени сгради, жилища или други обекти да отговарят на одобрени инвестиционни проекти, нито на изискванията за търпимост. Няма спор, че одобрените проекти при строителството в имота не предвиждат изграждане на две самостоятелни жилища. Понастоящем е невъзможно да бъде одобрен инвестиционен проект за разделяне на сградата, тъй като във всеки от дяловете са извършени незаконни ремонтни работи, преустройства и промени в предназначението, които не попадат в хипотезите на изчерпателно уредените в чл. 151 от ЗУТ изключения, при които не е задължително издаването на разрешение за строеж. Незаконосъобразни са изводите на ВРС, че за придобИ.е по давност на части от недвижим имот не е необходимо да отговаря на одобрен инвестиционен проект. Тези изводи противоречат на съдебната практика, която приема, че реалните части от самостоятелни жилища са извън гражданския оборот и не могат да бъдат обект на придобИ.е, вкл. и по давност. /ТР № 3/28.06.2016г. по т.д. № 3/2014г. на ОСГК на ВКС/. Съдът не е обсъдил на следващо място доводите на страните, че по давност може да бъде придобит само имот, който е обособен като самостоятелен обект на собственост преди началото на давностния срок; не е обоС.л началния момент на давността с наличие на минимално необходимите по ЗУТ изисквания за самостоятелни обекти в процесната сграда.

С. и Р. К.и в писменото си становище от 15.07.2020г. се позовали на придобито право на собственост върху самостоятелно жилище на оС.ние давност изтекла през 2018г.

Възражението в този смисъл не е доказано от съсобствениците – обектът в червено да е обособен преди 2008г., владение на частта от сградата в определен срок без прекъсване на владението, промяна в намерението и манифестиране промяната на намерението и довеждане до знанието на другите съсобственици. В нотариално заверени декларации по чл.

33 от ЗС, представени при съставяне на НА № 133/17.12.2012г. С. и Р. К.и признали правото на съсобственика Т.М. върху ½ ид.ч. от имота и построената в него жилищна сграда и стопански постройки. Това признание прекъсва давността съгласно чл. 116, б. а“ от ЗЗД, който довод не е обсъден също от ВРС. От свидетелските показания се установява от друга страна, че ремонтът на покрива е извършен не по-рано от есента на 2010г., а от описанието на жилищната сграда в НА от 2012г. е видно, че към този момент сградата е съществувала в първоначалния си вид. От всички писмени документи, описващи съС.ието на сградата се установява, че всички СМР, преустройства и промяна на предназначението са реализирани след 2012г., като към момента на завеждане на иС.та молба на 05.07.2019г., 10 годишният срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС не е изтекъл. Очевидното несъответствие между изводите на ВРС и събраните доказателства води до необоС.ност на решението, а с оглед естеството на несъответствията – и до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От друга страна необоС.но съдът не е отчел, че разпределението на ползването на съсобствен имот съставлява облигационно оС.ние за осъществяване на фактическа власт от съсобствениците, което изключва намерението на държателя да свои вещта. Ако в поземления имот действително съществуват две самостоятелни жилища, както приема ВРС, то делбата на поземления имот , който би представлявал обща част по чл. 38 от ЗС, би била недопустима.

Отправили искане в тази връзка да се отмени решението в обжалваната част, като се 2 постанови друго, с което да се допусне извършване на съдебна делба на жилищната сграда в имота при квоти ¼ за Т.М., ¼ ид.ч. в СИО за К.и и ½ ид.ч. в СИО за К.и.

В условията на евентуалност, ако се потвърди решението на ВРС в отхвърлителната част, отправят искане за обезсилване на решението като недопустимо В ЧАСТТА, с която е допусната делба на поземления имот.

В отговор на жалбата С. и Р. К.и оспорват поддържаните в нея доводи. Твърдят правилност и законосъобразност на решението – с експертно заключение по делото е установено, че за построената през 1939г. жилищна сграда и през 1949г. пристройка има одобрени проекти за две сгради – основна и пристройка. Не е налице хипотеза на обособяване на реална част от сграда, тъй като се касае за две сгради с отделни разрешения за строеж. Владяното от въззиваемите жилище съответно е годен самостоятелен обект и не представлява реална част от такъв обект. Владението им е било непрекъснато, спокойно и явно и придобили имота с изтичане на изискуемия от закона давностен срок. Отправили искане в тази връзка да се постанови решение, с което обжалваната част да се потвърди.

2/ на СТ. Н. К. и Р. Б. К. срещу Решение № 262870 от 26.11.2021г. по гр.д. № 10656/2019г. по описа на ВРС, XL-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на оС.ние чл. 34, ал.

1 от ЗС е отхвърлен предявеният от Т. ИВ. М. иск за допускане делба на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ едноетажна жилищна сграда, построена през 1939г., състояща се от стая и салон и дюкян, оцветена в зелен цвят на скицата, приложена към заключението на СТЕ на л. 87 от делото ВРС.

Въззивната жалба е оС.на на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоС.ност на решението в обжалваната част, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Решението на ВРС е оС.но на правния извод, че оцветената в зелен цвят сграда, построена през 1939г. представлява самостоятелен обект, който е придобит от Т.М., В. и А.К.и на оС.ние давностно владение, поради което искът за делба на същата е отхвърлен. По делото не е проведено успешно доказване, че поделяемият имот се ползва изцяло от тях, а преди това – от техните праводатели и е придобит по давност. Към 13.12.2012г., когато са подписани декларации с рег. № 16496 и 16497 на Нотариус Р.К., въззивниците заявили, че не желаят да закупят предлаганите им от съсобственика ид.ч. Към този момент Т.М. е съзнавала, че жилищната сграда е съсобствена, поради което изводът за придобИ.е по давност е необоС.н. Съдът не е обсъдил доказателствата по делото – декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане на недвижим имот, показанията на свидетеля А.

П.. Сградата построена през 1939г. не съставлява самостоятелен обект, тъй като няма избено помещение, поради което не е могла да се придобие по давност, дори и М. и К.и да бяха установили фактическа власт в изискуемия от закона срок. В този смисъл тази сграда е съсобствена между страните, поради което следва да се допусне до делба. Отправят искане решението в тази част да се отмени и вместо него се допусне делба на тази сграда.

В отговор на жалбата Т.М., В. и А.К.и оспорват доводите в нея, като взаимно изключващи се с тези, развити в отговора на първата жалба. Поддържат, че е недопустимо придобИ.е по давност на реална част от жилищна сграда, ако владяната и останалата част от 3 сградата не представляват самостоятелни жилища. Всички помещения на жилищната сграда в имота съставляват един обект – едно жилище с пристройка, съгласно строителните правила и норми. Изградената през 1949г. пристройка към основната сграда се състои от една стая с изба под нея. Преустройството и промяната на предназначението на навеса в спалня, респ. в антре, баня и тоалетна, е извършено след 2012г. без строително разрешение, не подлежи на узаконяване и не представлява търпим строеж. Пристройката не може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост и не може да се прехвърля отделно от собствеността на главната вещ, нито да се придобива по давност отделно от нея. Ето защо подадената жалба само срещу частта от решението, с която е отхвърлен искът за делба за реална част от сградата по съображения, че тази част не отговаря на изискванията за строителни правила и норми за самостоятелно жилище е и недопустима, тъй като искът за делба не може да бъде уважен само за посочената част. В този смисъл отправили искане жалбата да се остави без разглеждане, евентуално – без уважение.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Т. ИВ. М. срещу СТ.

Н. К. и Р. Б. К., В. ИВ. КР. и АНТ. Д. КР. съединени в условията на първоначално пасивно субективно съединяване на конститутивни искове с правно оС.ние чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в ***, представляващо УПИ XVII-687, в кв. 36 по действащия план на града, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001г. на Кмета на Община Аксаково, идентичен с имот пл. № 386, включен в парцел XIII, в кв. 36 по предходен план на населеното място, с площ по скица от 800 кв.м. и при граници: улица, УПИ XVIII-686, УПИ Х-688, УПИ XI-689 и УПИ XVI-690, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда, без посочена площ в НА, а по данъчна оценка – с площ от 59 кв.м., състояща се от две стаи, салон и кухня, ведно с принадлежащата на сградата изба, без посочена площ по НА, а по данъчна оценка с площ от 53 кв.м. и стопански постройки.

Фактическите твърдения, на които са оС.ни исковете са в следния смисъл: през 1997г. ищцата придобила в индивидуална собственост ½ ид.ч. от описания имот на оС.ние алеаторен договор по НА № 94/1997г. от прехвърлителката, нейна майка Я. С. Г.. На 17.12.

2012г. продала ¼ ид.ч. от имота на сестра си В. ИВ. КР. с договора по НА № 133/2012г. Към момента на придобИ.ето, преобретателката по сделката била в граждански брак с АНТ. Д.

КР.. Ответникът С.К. от своя страна придобил ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота на оС.ние алеаторен договор, оформен с НА № 143/05.10.2012г. от прехвърлителя, негов баща Н. С.ов К.. ПридобИ.ето е в режим на СИО, при сключен граждански брак към 4 този момент с Р. Б. К.. В договора прехвърлителят запазил за себе си пожизнено безвъзмездно право на ползване на имота. Вследствие извършени от съсобствениците преустройства, в къщата са обособени: две изби, две стаи, кухня, голям салон, баня и тоалет, външна тоалетна, голяма тераса. Помещенията се ползват поотделно от ползвателя Н. К., който идва в имота само през лятото, и от ищцата, сестра й В. и майка им Я.. Всяка група съсобственици влиза в сградата и ползваните части от отделен вход. Възникналата съсобственост не могат да прекратят извънсъдебно, поради което отправя искане за допускане и извършване делба на общия имот при квоти от по ¼ ид.ч. за ищцата и ответниците К.и в режим на СИО и ½ ид.ч. за ответниците К.и в режим на СИО.