Решение № 23175 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23175 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110141927 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. А. Р. срещу „К К М“ ЕАД, „К К“ ЕАД и „К Г“ ЕООД, съдържаща обективно и субектно кумулативно съединени искове, както следва: 1. срещу „К К М“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – Решение №... от 20.07.2023 г., сключен между Б. А. Р. и „К К М“ ЕАД, поради противоречието му със закона;

2. срещу „К Г“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 20.07.2023 г., сключен между Б. А. Р. и „К Г“ ЕООД, поради нарушаване на добрите нрави; 3. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „К К“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 1464 лева, представляваща платена при начална липса на основание.

Ищецът Б. А. Р. твърди, че на 20.07.2023 г. е сключил с ответното дружество „К К М“ ЕАД договор за предоставяне на потребителски кредит, тип кредитна линия – Решение №..., по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер на 1000 лева за срок от 12 месеца, при уговорен лихвен процент в размер на 36 % и ГПР в размер на 42,97 %. Посочва, че в чл. 1, ал. 2 от договора било предвидено условие за обезпечаване на кредита, като били предвидени следните възможности: две физически лица - поръчители, избрано от кредитодателя дружество – поръчител или безусловна банкова гаранция от одобрена от „К К М“ ЕАД банка. Твърди, че във връзка с изискването за предоставяне на обезпечение по договора за кредит сключил с „К Г“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство, съгласно който ищецът се задължил да заплати възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 1458,48 лева, при което общата сума по кредита възлизала на 2664 1 лв., от които ищецът е заплатил сумата от 2464 лв. Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото възнаграждението за поръчителство се явявало разход по кредита и като такъв е следвало да бъде включен в ГПР, което в настоящия случай не било направено. Сочи, че ако същият бил включен в ГПР, то той би надхвърлил допустимия в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Излага, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди, че възнаграждението по гаранционната сделка представлявала разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като тази услуга била задължително условие за получаване на кредита. Счита, че единствената цел за сключването на договора за предоставяне на гаранция била не да гарантира изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следвало.

С оглед предходното счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен като накърняващ добрите нрави. При тези твърдения и останалите подробно изложени такива в исковата молба моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците „К К М“ ЕАД и „К Г“ ЕООД, признават за основателни предявените по отношение на тях искове, като на основание чл. 237 ГПК молят съда да постанови решение при признание на иска. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К К“ ЕАД излага становище за недопустимост на предявения спрямо него иск като насочен срещу ненадлежна страна. В тази насока излага, че не е страна по процесните правоотношения, а е действал само като кредитен посредник. По същество оспорва предявения иск като неоснователен при твърдения, че не е получавал процесната сума, поради което и не дължи нейното възстановяване. При изложеното моли за прекратяване на производството по отношение на него, евентуално за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд достига до следните фактически и правни положения:

По делото е прието за безспорно, че между ищеца и ответника „К К М“ ЕАД е сключен договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, както и че между ищеца и ответника „К Г“ ЕООД е сключен договор за поръчителство и ищецът е заплатил по посочените договори сума в общ размер на 2 464 лв. По отношение на предявените установителни искове следва да бъде постановено решение при признание на иска, с оглед процесуалните позиции на страните. Основателен е искът с правно основание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД, като това е така с оглед липсата на основание за заплащане на остатъка от задължението, надхвърлящ размера на предоставената по договора главница, като искът е насочен и срещу пасивно легитимирана страна, доколкото от доказателства по делото се обосновава, че сумата е била заплатена в полза на „К К“ ЕАД. При този изход на спора, разноски се следват в полза на ищеца, като същият е представляван по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. С оглед фактическата и правна сложност на делото, 2 липсата на процесуално представителство в открито съдебно заседание, съдът приема, че разумното възнаграждение, което се дължи в полза на представляващия ищеца адвокат възлиза на 400 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание чл. 235, ал. 1 ГПК

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният договор за потребителски кредит тип кредитна линия – Решение №... от 20.07.2023 г., между Б. А. Р. и „К К М“ ЕАД, е недействителен поради противоречието му със закона - чл. 26 ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК;

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният договор за възлагане на поръчителство от 20.07.2023 г., между Б. А. Р. и „К Г“ ЕООД, е недействителен поради нарушаване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД;

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД „К К“ ЕАД да ЗАПЛАТИ на Б. А. Р. сума в размер на 1 464 лева, поради липса на основание за нейното получаване от страна на ответника.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА „К К“ ЕАД , „К Г“ ЕООД и „К К М“ ЕАД да ЗАПЛАТЯТ поравно в полза на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в общ размер на 400 лева, а в полза на ищеца Б. Р. държавна такса в размер на 166.89 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3