Решение № 129 от 13.06.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 256/2025
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 13.06.2025
- В сила
- 13.06.2025
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 47,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 48 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Ловеч, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500256 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.258 от ГПК
Подадена въззивна жалба №1592/06.02.2025 г. от М. Д. К. против съдебно решение №46/29.01.2025 г. по гр.д. №1966/2023 г. на ЛРС, което атакува в частта,в която е отхвърлена исковата претенция над сумата 3000 лева до 5000 лева. Навежда доводи, че районният съд не е определил правилно размера на присъдената за обезщетение сума, като не е отчел реалните увреждания на въззивника, не е обсъдил защо приема обезщетение в размер на 3000 лева , а не в пълния претендиран размер от 5000 лева. Твърди се, че районният съд не е обсъждал значението на обстоятелствата по отношение определяне на сумата за обезщетение , а само ги е изброил. Изтъква се, че не е отчетена и актуалната съдебна практика и настъпилите инфлационни процеси в страната. Моли обжалваното съдебно решение №46/29.01.2025 г. да бъде отменено, в атакуваната част, а предявеният иск да бъде уважен.
ЗК „Лев инс“-АД-С. е подало насрещна въззивна жалба против съдебния акт №46/29.01.2025 г. по гр.д. №1966/2023 г. на ЛРС,в частта в който искът е уважен над сумата 500 лева. Посочва се, че съдебното решение в тази част е неправилно, тъй като въззивникът е причина за възникване на пътния инцидент ,предвид движението му с несъобразена скорост в участъка и нарушаване на чл. 20,а л. 2 от ЗДвП. Обсъжда липсата на надлежно съставен в 1 присъствие на представители на МВР констативен протокол , съобразно изискванията на чл. 125 от ЗДвП.Посочва,че претендираната сума е изключително завишена , както предвид вида на травмите, така и съобразно поведението на ищеца, който се посочва, че е предизвикал катастрофата.Позовава се и на съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат. |Моли да бъде отменено съдебното решение от 29.01.2025 г. над сумата 500 лева и искът до присъдения размер от 3000 лева да бъде отхвърлен като неоснователен.
М.Д., редовно призован в съдебно заседание се представлява от адв.Н.. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена , тъй като в съдебната практика са присъждани по –висок размер на обезщетения за неимуществени вреди. Позовава се на съдебно-автотехническата експертиза, която счита че установява виновно поведение на водача на лекия автомобил, който не е спрял на знак стоп.
В съдебно заседание ЗК „Лев инс“АД, редовно призован се представлява от юрисконсулт И.. Посочва, че въззивната жалба на К. е неоснователна и моли да бъде уважена насрещната жалба на дружеството.
От представените доказателства по гр.д. № 1966/2023 г. на Районен Съд – Л., ,от становището на страните, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Въззивното производство се развива в инстанционен контрол на съдебно решение №46/29.01.2025 г. по гр.д. №1966/2023 г. на ЛРС, в частта над присъдената сума от 500 лева до пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лева. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена на основание чл.432, ал.1 от Кодекс за застраховането, да заплати на М. Д. К., сумата от 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на претърпяна травма от ПТП, настъпило на 24.06.2023 г. в гр. Л. на кръстовището, сключено между улица „*****“ с ул.“******“ с лек автомобил марка „****“, модел „****“ с ДК№ **********, управляван от Г.Г. от гр. Л., изразяваща се в леки телесни повреди и преживения стрес от ПТП, ведно със законната лихва, начиная от 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 510,00 лв.– разноски по делото съразмерно с уважената част от иска ,а искът за разликата над 33000.00 лв. до пълния претендиран размер от 5000.00 лв, като неоснователен и недоказан е отхвърлен, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, е осъдена да заплати на адвокат Д. Д. Н. - ЛАК, с ЕГН **********, служебен адрес: гр. Л., ул.“***** сумата от 850,00 лв, представляваща адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска по чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивната инстанция констатира, че в съдебното решение от 29.01.20254 г. е допусната техническа грешка при изписване на сумата , за която е отхвърлен иска, но на основание чл. 247 от ГПК районният съд следва 2 да отстрани очевидната фактическа грешка. Изписана е сумата 33000 лева вместо точния размер от 3000 лева, като се касае до процесуално действие, което следва да извърши първоинстанционният решаващ съд. В мотивите на съдебното решение е ясно формирана и изразена волята на съда и са налице условия по чл. 247 от ГПК, а не се касае до порок, който влияе върху валидност ,допустимост и правилност на съдебния акт. Съдебното решение за присъждане на сумата 500 лева обезщетение е влязло в законна сила,тъй като не е обжалвано от ответника. В останалата обжалвана част над сумата 500 лева до 5000 лева въззивната инстанция счита ,че не са налице предпоставки за отмяна му поради липса на валидност, допустимост или правилност. При преценка на писмените и гласни доказателства решаващия извод на двете инстанции относно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 3000 лева, e идентичен. Настоящата инстанция обаче преценява, че предвид травмите, преживените страдания и болки на пострадалия К., дължимият общ размер обезщетение е 4000 лева, което при съпричиняване от пострадалия от 25 % следва да се заплати от застрахователя в размер на 3000 лева.
Пътно-транспортното произшествие е настъпило на 24.06.2023 г., когато М. К., управлявал личния си мотоциклет марка „****“ с рег.№ ******* в гр. Л., по ул.“*****“ – посока магазин „Билла“ в полагащата му се дясна пътна лента, а лекият автомобил марка „**** ****“ с рег.№ *****/ собственост и управляван от Г.Г./ се е движел по перпендикулярна улица без предимство – ул.“******“, от запад на изток. Водачът на лекият автомобил се е огледал и потеглил със скорост 15,27 км/ч от стоп линията на „******, като е бил навлязъл да пресича ул.“*****“, перпендикулярно на движещия се мотоциклет, отнемайки предимството и нарушавайки чл. 48 от ЗДвП.
Мотоциклетът се е движел със скорост 50 км/ч, като отнел газта, чрез връщане на ръчката и се е опитал да премине зад автомобила. Този извод е на база констатациите от експерта по съдебно-автотехническите експертизи ,предвид мястото , на което е паднал мотоциклетът - вдясно, почти извън платното за движение и мястото на удара върху лекия автомобил протриване на задна броня. Мотоциклетът се е ударил с предна гума в заден ляв калник на лекия автомобил,тъй като по левия калник има вдлъбнатина.
Лекият автомобил „****“ е деформиран отпред назад, като той е спрял след удара напречно на ул.“*****“. Машината е паднала на лявата страна си страна в дясната пътна лента на ул.“*****“ в близост до дърво – липа с диаметър на стеблото Ф 50 см., намиращо се на десния тротоар на ул.“*****“ и отстоящо на 9,50 от десния бордюр на ул.“******“ и на 60 см. от десния бордюр на ул.“*****“. Пострадалият пада на лявата си страна и след плъзгане по асфалта остава на платното, близо до мотоциклета, като е имал пълна екипировка-каска, облекло с протектори на рамена, лакти, таз и колена, ботуши. Възражението за съпричиняване по писмения отговор на ответника от 26.10.2024 г., че пострадалият е бил без предпазно облекло е неоснователно. В заключението на съдебно-автотехническата експертиза от 3
18.06.2024 г. констатирано, че предвид липсата на рани и на субективно усещане за болка, може да се направи извод, че мотоциклетиста е бил много добре екипиран с каска, ботуши и специален костюм. ,Вещото лице ортопед също е потвърдило данните, че мотоциклетистът е бил с пълно предпазно облекло, като е съпоставило вида и интензитета на травмите от удара по тялото на пострадалия.
Към момента на произшествието е съставен двустранен протокол за ПТП с дата 24.06.2023 г., в който Г.Г. е записал, че има вина и е участник №1 в ПТП. Не са сезирани органите на реда и пострадалия К. не е съобщил за увреждания.Възражението за съпричиняване от пострадалия на застрахователя, предвид нарушаване на чл. 125 от ЗДвП и твърденията за употреба на алкохол и наркотици, остава недоказано в хода на производството.
Не са представени каквито и да са доказателства в този смисъл и съдът счита, че възражението в този смисъл е неоснователно.
В представения лист от ЦСМП -. Л. е посочено, че е посетен адреса, като няма субективни оплаквания и обективни травматични увреждания на пострадалия и не е било нужно да се транспортира пациента. На 26.06.2023 г.
К. е прегледан от д-р Д.а – невролог с диагноза травми на нервните коренчета на шийната област на гръбначния мозък и и при компютърна томография /изследване КТ от 26.06.2023 г.-л.10 по гр.д. 1966/2023 г. на ЛРС/ не са открити травматични увреди. На същата дата е извършен преглед от д-р Й. – ортопед и констатирано, че има контузия на коляното при обективно състояние ограничена флексия на ляво коляно, подкожен кръвоизлив по външна страна на лява колянна става с големина от 3-4 см, малък подкожен кръвоизлив с големина 4-5 см в областта на лява тазобедрена област и „троханте майо феморис синистра“/к.ц./, с леко ограничени и болезнени движения на лява тазобедрена става., палпаторна болезненост по външна страна на лява мишница с ограничена и болезнена абдукция в лява раменна става и без неврологични увреди. Не е назначена терапия. На 28.06.2023 г. К. е посетил „Психологически кабинет И.Д.“-Л. с оплаквания за проблеми в съня и концентрацията ,тревожност, негативни мисли, проблеми с паметта, липса на положителни емоции, кошмари, сърцебиене, гадене, мускулно напрежение и изпотяване. Констатирано е отключване на посттравматичен стрес и е насочен за работа с психолог. От позицията на вещото лице по съдебнопсихологическата експертиза е видно, че пострадалият е преживял травматичен стрес,депресивно настроение, но няма значим и траен спад в цялостното личностно функциониране на М.К. и трайна семейна или трудова дезадаптация.
Настоящата инстанция съобрази заключението на в.лице К. по съдебно-автотехническите експертизи, които възприема като професионално изготвени и обосновани и изгражда изводите по казуса въз основа на него.
Ударът между пътнотранспортните средства е настъпил в гр. Л. участък между кръстовище на ул. „*****“и ул. „*****“ и последващо кръстовище между ул. „*****“ - ул. „******“- гр. Л., което обстоятелство е обществено 4 известен факт и предполага невъзможност на превозните средства в този кратък участък между двете кръстовища да се движат с висока скорост, поради действието на чл. 47,ал.1 от ЗДвП. Произшествието е било технически предотвратимо от страна на водача на мотоциклета, при движение със скорост по-ниска от 50 км/ ч или както вещото лице е определило по-ниска или равна на 38.86 км/ч. К. е могъл да заобиколи лекия автомобил и да реагира адекватно на ситуацията, но поддържаната скорост от 50 км/ч/ извод по автотехническата експертиза -л.58 и л. 59 по гр.д. 1966?+ г. на ЛРС/не му е позволила такава реакция. Водачът на лекия автомобил е имал видимост от 90 -95 м към кръстовището на ул. „********“ и ул. „*****“, но пред автомобила е имало дърво на десен тротоар на ул. „********“, по-долу друго дърво, железобетонен стълб и пластмасов контейнер за отпадъци. От друга страна водачът на мотоциклета се е движел с несъобразена скорост, тъй като при приближаване на кръстовище водачът на МПС следва да се движи със скорост, която му позволява при необходимост да спре - чл. 47,ал.1 от ЗДП.
Ударът между двете превозни средства е настъпил в непосредствена близост до това кръстовище, което определя, че пострадалият е преминал с несъобразена скорост,дори и да е била в границите на разрешената, през кръстовището и продължил по ул. „********“. В такава насока са и изводите на вещото лице . На основание чл. 20,ал.2 от ЗДП съдът приема, че К. е съпричинил възникването на деликта като се е движел с несъобразена с пътните условия и наличието на кръстовище скорост.
Разпечатката съдържа 28 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7547bae3-316f-4d0f-8c04-fe6f1a0c3bd7