Решение № 332 от 19.12.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Смолян, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500487 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 301/30.09.2024г., постановено по гр.д.№ 196/2023г. по описа на Районен съд-Смолян е осъдена Регионална дирекция „Гранична полиция“-С. със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ № * на основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187,ал.7 от ЗМВР и чл.86,ал.1 от ЗЗД да заплати на В. В. Я. с ЕГН ********** от с. Г. К. № *, общ.К., обл.К. сумата от 2235,49 лева, представляваща дължимо неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.10.2019г.- 23.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 24.02.2023г. до окончателното й изплащане,както и сумата от 331,54 лева,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начислени за периода от 01.01.2020г. до 23.02.2023г., считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие на сумирано изчисляване на нощния труд. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“-С. със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ № * на основание чл.181,ал.3,изречение І и ІІ от ЗМВР и и чл.86,ал.1 от ЗЗД да заплати на В. В. Я. с ЕГН ********** от с. Г. К. № *, общ.К., обл.К. сумата от 207 лева,от която 154,80 лева представляваща левовата равностойност на неосигурена безплатна предпазна храна за положен труд със специфичен характер и 52,20 лева,представляваща левовата равностойност на неосигурени ободрителни напитки за положен нощен труд в периода от 09.04.2019г. до 01.08.2020г., ведно със законната лихва върху общата сума за безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощния труд, начислено за периода от 01.05.2019г. до 23.02.2023г. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“-С. със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ № 1 на основание чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на В. В. Я. с ЕГН ********** от с. Г. К. № *, общ.К., обл.К. сумата от 600 лева за направени 1 деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“-С. със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ № * на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд-Смолян сумата от 359,42 лева от която 239,42 лева държавна такса и 120 лева възнаграждение за вещо лице.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 6592/15.10.2024г. от Регионална дирекция „Гранична полиция“-С., чрез пълномощника й гл.юрисконсулт М Х. оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Излагат се доводи, че мотивите на обжалваното решение съдържат противоречия.Твърди се, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, поради което не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите общото трудово законодателство. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. Тъй като ЗМВР е специален закон, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в него и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. В случая не е налице непълнотата в закона, след като има изрична уредба относно положения извънреден и нощен труд. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12- часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка е постановено ТР №1/2020г. от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2020г., е което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност на чл.9, ал.2 от същата наредба и следва да се прилагат разпоредбите на специалния МВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з776/2016г.;

Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121з1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа. Районният съд е отчел изменението на ЗМВР в ДВ, бр.60/07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г. в чл.187, ал.1 от ЗМВР и чл.187,ал.4 от ЗМВР, но неправилно е стигнал до заключение, че липсва специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,като е приел, че тази празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Приел е също, че възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения по КТ.За служителите на МВР с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР).Различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема 2 на полагания труд. Разлика съществува и по отношение извънредния труд, който по КТ не може да надвишава 150 часа годишно, докато по ЗМВР е до 280 часа годишно, като при извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд.Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Неправилно също районният съд е приел за основателна и доказана претенцията на ищеца по чл. 181, ал.З от ЗМВР за заплащане на левовата равностойност на неосигурена безплатна предпазна храна и ободряващи напитки за периода 09.04.2019г. до 01.08.2020г. в размер на 207лева, като не е отчел, че тази безплатна храна е свързана със специфичен характер на труда на служителите и е с целево предназначение, поради което законът не предвижда заплащането й. С изменението в чл.181, ал.З от ЗМВР,обн.в ДВ.

Бр.60/2020г., в сила от 01.08.2020г. ищецът е получавал левовата равностойност на полагащата се безплатна храна и ободряващи напитки. Твърди се, че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, същото е неправилно ,поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Моли да бъде отменено и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от В. В. Я..

В съдебно заседание жалбоподателят Регионална дирекция „Гранична полиция“-С., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М Х. поддържа жалбата си.

Въззиваемият В. В. Я., чрез пълномощника си адв.М. О. оспорва жалбата, като моли да бъдат съобразени Решение от 24.02.2022г. по дeло С-262/2020г на СЕС и Определение от 29.07.2024г. по дело С-435/2023г. на СЕС.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорно, че ищецът В. В. Я. работи по служебно правоотношение като „Старши полицай“ в Граничен полицейски участък-И., който е на структурно подчинение на Регионална дирекция „Гранична полиция“-С. и като такъв е със статут на държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Не е спорно също, че с оглед заеманата длъжност ищецът е работил на 12-часови работни смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа, при сумирано отчитане на работното време.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана ССчЕ и допълнителна 3 такава, които не са оспорена от страните, се установява, че за процесния период от 01.10.2019г. до 23.02.2023г. ищецът е положил общо 1487 часа нощен труд, които часове са заплатени без да са превърнати нощните часове в дневни по методиката на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В случая при преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен по методологията на посочената наредба се получава разлика от 214 часа отработен нощен труд, равняващи се на сумата от 2235,49 лева по часовите ставки за отделните месеци, която сума не е заплатена на ищеца. Законната лихва за забава върху тази сума по тримесечия, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, до завеждане на исковата молба-23.02.2023г. е в размер на 333,54 лева, като посочените суми подробно са описани в приложената към заключението таблица. Вещото лице сочи още, че размерът на левовата равностойност на неосигурената безплатна храна за положен труд със специфичен характер е в размер на 154,80 лева, а левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон от 22:00 до 06:00 часа е в размер на 52,20 лева. Размерът на лихвата за забава върху всяко месечно задължение, считано от първо число на месеца, следващ този , за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна и напитки за процесния период от 01.08.2017г. до 23.03.2023г. е в размер на 64,58 лева, като сумите са подробно описани в приложените таблици.

С протоколно определение от 21.11.2023г. районният съд по молба на ищеца е допуснал на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявените искове, като искът за главницата з неплатеното възнаграждение за нощен труд се счита предявен в размер на 2235,49 лева, а искът за мораторна лихва се счита предявен за сумата от 333,54 лева. Искът за левовата равностойност на безплатната предпазна храна и ободряващи напитки се счита предявен общо за 207 лева, а акцесорния иск за лихва за забава 64,58 лева.

При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни изводи:

Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред Смолянския районен съд по реда на чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.7 от ЗМВР са за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд при преизчисляването му в дневен за периода от 01.10.2019г. до 23.02.2023г., ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба, както и на основание чл.181,ал.3 от ЗМВР и чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на левовата равностойност на безплатната предпазна храна и ободряващи напитки, ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.