Решение № 160 от 23.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 88/2026
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА, ЖЕНЯ ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79, т. 3 и т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79, т. 3 и т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79-82 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79-82 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79-82 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 375а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 140 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. Велико Търново, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ ПЕЕВА
Членове:
АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20264000500088 по описа за 2026 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 433 от 29.10.2025 г., постановено по гр. д. № 998/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, съдът е осъдил „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, ***А, да заплати на Р. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ****, сумата 26 000 лв., предявена като частичен иск от общ размер 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, както и сумата 456 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медикаменти, медицински изделия и такси на лечебно заведение.
Двете обезщетения са присъдени за вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, причинено виновно на 09.08.2024 г. в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Рила“ и ул. „Николаевска“, от В. П. Б., ЕГН **********, при управлението на лек автомобил, марка „Пежо“, модел 207, с рег. № ****, за който към момента на произшествието е била налице валидно сключена със „Застрахователна компания Лев Инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 20.08.2024 г. до окончателното им изплащане.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – 1
Русе сумата 1090 лв. държавна такса и сумата 1193 лв. разноски по делото, както и, на основание чл. 38 ЗАдв., сумата 2750 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на адв.
Б. С. за осъщественото процесуално представителство на ищцата.
Решението е обжалвано в законния срок от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Т. П., в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 5000 лв. до присъдения размер от 26 000 лв., както и в частта, с която искът за имуществени вреди е уважен за разликата над 228 лв. до присъдения размер от 456 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.08.2024 г. до окончателното им изплащане.
В подадената въззивна жалба въззивникът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. На първо място излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, като е определил общ размер на обезщетението за неимуществени вреди на 40 000 лв. и след извършената редукция е присъдил сумата 26 000 лв., която според въззивника представлява необосновано завишено обезщетение. Поддържа, че присъденият размер не съответства на установените по делото факти относно характера и тежестта на уврежданията, както и че не са събрани доказателства, които да обосновават присъждането на обезщетение в такъв размер. Сочи, че гласните доказателства не установяват обстоятелства, оправдаващи определения размер на обезщетението, както и че не са налице изключителни или особени обстоятелства, които да обосновават присъждането му. Излага още, че съдът не е съобразил конкретните икономически условия в страната и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, както и че получените травматични увреждания представляват лека травма с бърз възстановителен процес и нисък интензитет на претърпените болки и страдания.
Поддържа също, че съдът не е отчел наличието на предходно заболяване на ищцата – дискова херния на ниво L5-S1 от 2007 г., по отношение на което застрахователят не следва да носи отговорност.
На следващо място въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Твърди, че ищцата като велосипедист е нарушила разпоредбите на Закона за движението по пътищата, включително чл. 79, т. 3 и т. 5 ЗДвП и чл. 80, т. 1 и т. 2 ЗДвП във връзка с чл. 140 ППЗДвП, като е управлявала велосипед без необходимото оборудване, без светлоотразителна жилетка и без да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Поддържа още, че се е движила в централната част на кръстовището, не е използвала предпазна каска и неправилно е избрала да се движи по пътното платно, поради което именно нейното поведение е първопричина за настъпване на произшествието.
Според въззивника приносът на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат е най-малко 50 %, поради което обезщетението следва да бъде намалено, като справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв., а след редукцията поради съпричиняване следва да бъде присъдена сумата 5000 лв., докато обезщетението за 2 имуществени вреди следва да бъде намалено на 228 лв.
С оглед на изложеното се иска решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени за разликата над 5000 лв. по иска за неимуществени вреди и над 228 лв. по иска за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и да бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Р. Д. Т., чрез пълномощника и адв. Б. С., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Въззиваемата поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон. Счита, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен, като с оглед характера на получените увреждания, продължителността на претърпените болки и страдания и обстоятелството, че не е настъпило пълно възстановяване и последиците от травмата ще останат за цял живот, справедливият размер на обезщетението възлиза на претендираните 50 000 лв. Излага, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключенията на съдебно-автотехническата и съдебномедицинската експертиза, от които се установява, че произшествието е причинено по вина на водача на автомобила, както и че вследствие на него ищцата е получила счупване на тялото на единадесети гръден прешлен, довело до трайна деформация, която не подлежи на възстановяване. Поддържа, че съдът правилно е съобразил и наличието на предходното заболяване – дискова херния, като е приел, че процесното произшествие е довело до рецидив на симптоматиката и до влошаване на съществуващото състояние. Поддържа още, че правилно е отхвърлено възражението за съпричиняване, тъй като по делото не е установена причинно-следствена връзка между твърдените нарушения на ищцата и настъпилите вреди, а от заключението на вещото лице се установява, че тя не е допринесла за настъпването на произшествието.
Поради изложеното се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
Съдът намира, че въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона срок и отговаря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Страните не са направили доказателствени искания във въззивното производство.
В останалата част, с която са уважени исковете за обезщетение за неимуществени вреди до размер на 5000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди до размер на 228 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, както и в съответната част относно разноските, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
3
Във въззивното производство, като писмено доказателство е прието заверено копие от влязло в сила определение на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 246/2026 г., с което е одобрено споразумение по реда на чл. 375а НПК. Със споразумението водачът на лекия автомобил В. П. Б. се е признал за виновен в това, че на 09.08.2024 г. в гр. Русе, при управление на лек автомобил „Пежо“, рег. № Р 2335 КМ, е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал движещата се по път с предимство велосипедистка Р. Д. Т. и по непредпазливост и е причинил средна телесна повреда, поради което е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от оплакванията, наведени във въззивната жалба.
В настоящия случай, с оглед подадената въззивна жалба, предмет на въззивната проверка е решението в частта, с която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до 26 000 лв., както и в частта, с която е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 228 лв. до 456 лв., ведно с произнасянето относно законната лихва и разноските.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, тъй като е постановено от законен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата от закона писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е допустимо в обжалваната му част.
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.08.2024 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху претендираните суми.
В исковата молба ищцата Р. Д. Т. твърди, че при управление на велосипед по път с предимство е била блъсната на кръстовището на ул. „Рила“ и ул. „Николаевска“ в гр. Русе от лек автомобил „Пежо“ модел 207, управляван от В. П. Б., който не изпълнил задължението си да пропусне движещите се по пътя с предимство участници в движението. Поддържа, че вследствие на произшествието е получила множество травматични увреждания, претърпяла е значителни физически и психически болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение. Излага, че към момента на произшествието гражданската отговорност на водача е била застрахована при ответното дружество, до което е отправила извънсъдебна претенция, останала неудовлетворена. Поради това е поискала ответникът да бъде осъден да и заплати сумата 26 000 лв., предявена като частичен иск от общ размер 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата 456 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и законната лихва върху двете суми, считано от 20.08.2024 г. до окончателното им изплащане.
4
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и вината на водача на застрахования автомобил, като е поддържал, че произшествието е настъпило по вина на ищцата. При условията на евентуалност е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като е твърдял, че пострадалата, в качеството си на велосипедист, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбите на чл. 79, т. 3 и т. 5 ЗДвП, тъй като е управлявала велосипед без изискуемото оборудване, чл. 80, т. 1 ЗДвП, като не е използвала светлоотразителна жилетка, както и чл. 80, т. 2 ЗДвП във връзка с чл. 140 ППЗДвП, тъй като не се е движила възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, а е навлязла и се е движила в централната част на кръстовището. Поддържал е още, че ищцата не е използвала предпазна каска и неправилно е избрала да се движи по пътното платно, поради което именно нейното поведение е първопричина за настъпването на произшествието, а приносът и за вредоносния резултат е преобладаващ и не по-малък от 95 %. Ответникът е оспорил също наличието на причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и част от твърдените увреждания, характера, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, причинната връзка по отношение на имуществените вреди, както и претенцията за законна лихва.
Разпечатката съдържа 38 от 136 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7547105a-edc7-4cf6-9ac9-447135bd46f2