Решение № 2329 от 15.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2329 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100501980 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20169697/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 6911/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 174 състав, е отхвърлен предявеният от „Дружество за възстановяване на старинни имоти“ ЕООД, ЕИК 131185427, против Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „*******, конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна решенията на Общото събрание на Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******, взети по т. 3 на 04.01.2019 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Дружество за възстановяване на старинни имоти“ ЕООД, чрез адвокат Н. А.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Конкретно се оспорват като некореспондиращи с доказателствения материал по делото и действителното фактическо положение изводите на решаващия районен съд досежно вземането на оспореното решение по т. 3 от протокола от Общото събрание на Етажната собственост съобразно с изискванията на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС.

В тази насока се поддържа, че отправеното от ищеца предложение до етажната собственост касаело единствено заплащането на обезщетение от него за бъдещото лично ползване на общото пространство между асансьора и собствения му апартамент № 15, респективно предложения във връзка с ползването на това пространство за минал период, вкл. за заплащане на обезщетение за минал период, не били отправяни, с оглед на което включването им в дневния ред било изцяло незаконосъобразно. Развива се довод и за допуснато при вземането на същото решение нарушение на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, предвиждаща като условие за заплащане на обезщетение лишаването на останалите съсобственици от ползването на общата вещ и отправяне на писмено поискване до еднолично ползващия я съсобственик за заплащането му, които предпоставки не се установявали в процесния случай. При така изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на 1 първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не изразява становище по депозираната въззивна жалба.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, редовно призован, представлява се от адвокат Н. А.. Процесуалният представител заявява от името на своя доверител, че поддържа въззивната жалба, няма нови доказателствени искания пред въззивната инстанция и моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Софийски районен съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него – диспозитивното начало /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/, предметът на делото и обемът на дължимата правна защита са очертани от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея, и не следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на решенията, взети на проведеното на 04.01.2019 г. общо събрание на Етажната собственост /ЕС/. Предмет на производството по чл. 40 ЗУЕС е законосъобразността на решения на общото събрание съобразно с въведените с исковата молба пороци относно процедурата по свикване или провеждане на общото събрание или материалната законосъобразност на решенията, като в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът не може служебно да прилага императивни правни норми, освен ако се касае до нарушение на общ правен принцип или констатира наличие на злоупотреба с право /в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. на ВКС, I ГО, Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, II ГО, Решение № 60156/10.01.2022 г. по гр. д. № 3848/2021 г. на ВКС, II ГО, и други/. Ищецът по иска за отмяна на решение на общо събрание трябва да посочи в исковата молба всички факти, които опорочават процедурата, и съдът не може да се произнася по доводи за незаконосъобразност, които не са посочени в исковата молба, като основание на иска.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на 2 незаконосъобразно решение на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

В конкретния случай, с оглед обстоятелството, че общото събрание е било проведено на 04.01.2019 г., а исковата молба е депозирана на 04.02.2019 г., следва извод, че ищецът е упражнил правото си да иска отмяна на решението на ОС в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Основателността на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е обусловена от кумулативното положително установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост; 2./ че са взети от общото събрание на етажните собственици решенията, чиято отмяна се иска.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответната страна е да докаже спазването на императивните изисквания за свикването и провеждането на Общото събрание и за вземането на оспорените решения, по отношение на които изисквания в исковите молби са наведени конкретни доводи за допуснати нарушения, както и че оспорените решения не противоречат на императивни материалноправни норми.

В разглеждания случай, с доклада по делото, обективиран в определение от 08.01.2021 г. и обявен за окончателен в проведеното на 16.03.2021 г. открито съдебно заседание, районният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 15, в жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******.

По делото не е спорно и обстоятелството, че на 04.01.2019 г. е било проведено общо събрание на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул.

„*******, на което е взето оспореното от ищеца решение, а именно: „собственикът на ап.

15 да плати 150 евро за всеки изминал месец незаконно ползване на общите части на 6-ти етаж (за изминал период от 10 години, при уточнване на точната дата на незаконното преграждане през 2008 г.), както и 150 евро на месец при желание за евентуално бъдещо ползване на заградените общи части на 6-ти етаж“ с цел регулиране на взаимоотношенията, свързани с незаконно завзетите общи части на етажната клетка на 6-ти етаж от страна на собственика на ап. 15“. От приетия по делото като писмено доказателство протокол от общото събрание на собствениците в етажна собственост е видно съдържанието на оспореното решение, за което също липсва спор.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на взетото решение по т. 3 от протокола от проведеното на 04.01.2019 г. общо събрание на Етажната собственост:

Относно твърдяното нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС

Съгласно нормата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС „ Общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи.“

Дефиниция на понятието "неотложен случай" се съдържа в т. 16 от § 1 на ДР на ЗУЕС – наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелни обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица.

В разглеждания случай въззивният съд споделя мотивите на СРС и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях в частта, в която е прието за недоказано твърдението на ищеца за 3 допуснато при вземането на оспореното решение нарушение на нормата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС. Видно от съдържанието на приетата по делото покана за провеждане на общо събрание в процесната жилищна сграда е, че под т. 3 от дневния ред в нея фигурира въпросът: „Обсъждане на оферта от Дружество за възстановяване на старинни имоти ЕООД за заплащане на ползване на общи части на ЕС на 6-ти етаж без съгласие на съсобствениците, както и за бъдещо ползване на горепосочените общи части“. От тази формулировка на поставения за разглеждане от общото събрание въпрос ясно се установява, че той включва обсъждане на оферта за плащане на обезщетение за личното ползване на обшата част от ищеца до момента и за бъдеще, т. е. тя не навежда на извод за времево ограничение /само за бъдеще/ на обсъждания въпрос за следващото се на етажните собственици обезщетение за едноличното ползване на част от съсобствената вещ от един от тях, в какъвто смисъл са доводите в жалбата. Нещо повече, в аналогичен смисъл е и представеното от ищеца предложение до етажната собственост /л. 6 СРС/, саморъчно подписано от управителя на дружеството – ищец, в което се съдържа признание за лишаването на останалите съсобственици от ползването на общото пространство между асансьора и апартамент 15, съпроводено с конкретна оферта за заплащане на обезщетение в размер на 30 евро всеки месец и готовност за заплащане на такова за минал период, не подълъг от три години – до м. септември 2015 г. Следователно, налице е идентитет между отправеното от ищеца предложение, формулирания в поканата за провеждане на общо събрание дневен ред и реално обсъдения такъв на проведеното на 04.01.2019 г. общо събарние на етажната собственост. С оглед изложеното въззивният съд приема, че разискваните от общото събрание въпроси по т. 3, вкл. за заплащане на обезщетение от „Дружество за възстановяване на старинни имоти“ ЕООД за личното ползване на общи части от сградата в режим на етажна собственост за минал период, са част от предварително обявения дневен ред, поради което обективираните в т. 3 от протокола от проведеното общо събрание решения не са взети в нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС.

По доводите за материална незаконосъобразност на взетото решение по т. 3 за заплащане на обезщетение от ищеца за лишаване на останалите етажни собственици от ползването на обща част от жилищната сграда