Определение № 18637 от 19.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18637 гр. София, 19.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20221100111975 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. М. С. срещу Върховен касационен съд. В същата се съдържат доводи за настъпили неимуществени вреди в резултат на постановено решение № 260 от 14.02.2020г., по гр.д. № 449/2019г. по описа на ВКС, IV ГО. Според ищеца, виновното поведение на ответника се изразява в неправилно възприемане на фактите по делото, което е довело до постановяването на порочен съдебен акт в противоречие с европейското законодателство.

В производството по чл. 130 от ГПК, след като прецени твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства, съдът установи следното:

На първо място следва да се посочи, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е посочил точно и ясно в какво се изразяват твърдените имуществени вреди, кога са настъпили и как са формирани претендирани суми. Независимо от това, обаче, заявените от ищеца обстоятелства, на които основава исковете си, както и формулирания от него петитум разкриват заявеното основание и искане в степен, позволяваща на съда да извърши преценка за това дали предявените искове са допустими или не. Отстраняването на констатираните нередовности на исковата молба по никакъв начин не би повлияло върху тази преценка и би било безпредметно.

Ищецът е предявил искове, които изначално, с оглед на възможната правна квалификация, са недопустими. Тази недопустимост е изначална, поради което не е необходимо да се дават указания на ищеца да уточни исковата молба досежно постановения съдебен акт, досежно размера на претенциите, таксата и др. обстоятелства, които следва да съдържа една редовна искова молба. Претендират се вреди от неправилен според ищеца съдебен акт на съда по граждански правен спор, който е окончателен и не може да бъде отменен като незаконосъобразен. Така предявената искова претенция не сочи по категоричен начин правното основание за предявяването й, като не се установява точно кое правно задължение, произтичащо от закона не е било изпълнено или е било нарушено от ВКС. Не се обосновава връзката между настъпилите вреди и описаните в молбата фактически обстоятелства и по специално действията на Върховния касационен съд, привлечен като ответник вследствие постановен съдебен акт, който е мотивиран и постановен изцяло в съответствие със закона и относимите към сезирането му правно релевантни факти. В исковата молба не се поддържа налице ли е конкретно нарушение на правна норма с 1 постановения съдебен акт, не се излагат оплаквания в какво се състои противоправността му и наличието на причинна връзка с претърпените от ищеца вреди. Не е посочено в какво се изразяват твърдените претърпени вреди, не е аргументирано и не е обосновано по какъв начин те произтичат пряко от акта на Върховния касационен съд, в какво се състои неговата противоправност и в каква пряка връзка е постановеният от Върховния касационен съд съдебен акт с престоя на ищеца в „Центъра за психично здраве - Стара Загора“ ЕООД. По своето съдържание тези оплаквания не засягат наличие на основание за ангажиране на отговорността на държавата и по-специално на Върховния касационен съд.

Съгласно приетите задължителни указания в ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.д.

№ 5/2013 Г., ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.

Отделно от това е налице и друго основание за недопустимост. Ако се приеме, че искът е деликтен - по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за деяние, за което служителят, комуто е възложена работата, не носи гражданска отговорност. Съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техни служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

По изложените по-горе съображения производството по иска срещу Върховен касационен съд следва да бъде прекратено като недопустимо.

Въз основа на горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба на М. М. С. с вх. №76270/14.11.2022г. против Върховен касационен съд, по която е образувано гр. д. №11975 /2022г. по описа на СГС, ГО, 7 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №11975 /2022г. по описа на СГС, ГО, 7 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2